Снимки

Кой ли не си спомня някое настъпване в училище, някой ожулен лакът или пък сборичкване в класната стая. Деца са, палави са....Звучи безобидно, нали? Дори като нещо нормално от развитието на едно дете, което в някакви моменти дава воля на агресията си. Палавостта и избухливостта на децата вероятно са нещо нормално. Психолозите имат думата по този въпрос. Но жестокостта у най-малките плаши, сковава и те оставя безмълвен. Напоследък обаче като че ли и с нея започнахме да свикваме. Все по-често се сблъскваме. Така например в Youtube се появи клип, на който трима младежи от Русе пребиват момче, като причината не е ясна. Боят и унижението стана някакъв извратен „трофей“, който децата размятат в интернет пространството. Те искат не просто да причинят болка, а да станат известни с този „уличен екшън“, да унижат публично и пред възможно най-много хора „избраната жертва“. Не е достатъчна болката и ударът с юмрука, трябва и всички да видят колко е силен биячът и колко е слаб „този на земята“. Да блеснеш на гърба на другия. Във въпросния клип се вижда дори как един от най-бруталните нападатели рита в главата падналото момче. Винаги съм си мислила, че колкото и да си ядосан на даден човек, колкото и да си му гневен, в момента, в който го видиш как стене от болка, все пак нещо човешко в теб се обажда, някаква милост пронизва сърцето ти и съвестта проговаря. Но явно, че у някои от подрастващите се вихри брутална форма на жестокост, с която те компенсират някаква липса. Защото в живота няма празни пространства. И колкото и да се възмущаваме и да порицаваме тези тийнейджъри, с осъждане нищо няма да се постигне. Нито пък с въздържане на юмруците насила, защото иначе ще има наказание. Не че не бива да има справедливост, напротив, но не това е разковничето. Нали и Христос е казал - „Милост искам, а не жертва“. Първата дума е ключовата, в сърцето на детето да има милост, да има чувство на уважение към другия като към човешко същество. Но как децата да бъдат такива, ако ние не сме такива. Няма какво да се възмущаваме само на родителите на въпросните биячи, които днес са едни, а утре ще са други. Агресията сред най-малките е колективна отговорност. И докато всеки не види първо съчицата в собственото си око, а след това гредата в чуждото, няма да има напредък. Защото всеки е отговорен за собствените си грешки, не за чуждите. Когато живеем в свят, в който „лошите“ са герои, а добрите са скучни и задръстени, няма как да очакваме други резултати. Добрият пример трябва не просто да се вижда, а да бъде оценен като стойностен, като модел за подражание. Когато родителите не обръщат внимание на децата, а улицата ги възпитава или пък цъкат мишката, докато играят поредната компютърна игра „проповядваща“ героите на насилието, няма как да не се стига до потресаващи форми на жестокост сред подрастващите. Друг пресен пример е случаят от януари, при който деца от Варна убиха клошар. Агресията прогресира до най-крайната си форма – отнемане на човешки живот. И това е жесток вик, че обществото ни не просто е болно, а започва да се самоунищожава.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.