Годината е 1999 г., а раздаването на огромни късове от икономиката на страната под благовидния предлог, че Костов и глутницата около него прави приватизация на държавните активи, за да ги върне в ръцете на гражданите, върви с пълна сила.
Но не на пазарен принцип, а на същия, с който са били раздавани легендарните червени куфарчета в зората на демокрацията ­ получават ги само верни синове на партията и нейния Командир. И докато червените куфарчета са по-скоро метафора, то пайовете от държавната баница, разграбвани при кабинета „Костов”, са си истинска реалност и за хората, които ги получават, служат като трамплин за овладяване на цели сектори в страната. Именно такава роля изиграва златният пай „Каолин” за Иво Прокопиев.

Никола Николов
Началото
При старта на процедурата по приватизацията на единственото подобно предприятие на Балканския полуостров бъдещият олигарх е все още в трансфер от г-н Никой към новопрохождащ бизнесмен. 28-годишен бивш финансов репортер, учредител на „Булброкърс”, готов да манипулира всичко (в това число и данните за българските брейди облигации), но пък вече имащ зад гърба си опита с първата РМД сделка на бизнескръга си за „Дамяница” и радващ се на добре сложени в СДС съграждани. Всъщност „Каолин” е сложен на тезгяха две години по-рано – през 1997 г., като потенциален инвеститор за него е белгийската фирма „Сибелко” ­ лидер в световен мащаб в производството на кварцов пясък. През май 1999 г. обаче тя се оттегля от надпреварата – вероятно защото предприятието е предопределено да попадне във „верни” ръце, а договорките по механизма, чрез който това да стане, минават под зоркия поглед и бабуване (твърди се, че именно той е инициаторът на създаденото в последствие РМД) на съгражданина на Прокопиев от Разград и тартор на кликата Агнешки главички в синята партия Никола Николов. През октомври 1999 Агенцията по приватизация открива наново процедура по приватизация по добре изпитания метод „преговори с потенциални купувачи”, при която от първоначална оценка от близо 31 млн. стойността на иначе златния актив пада на около 7,5 млн. лева. Това означава малко над 5 млн. лева за дела, който трябва да се раздържави – 75 на сто. Кой точно ще е потенциалният купувач всъщност е ясно няколко месеца преди рестартирането на приватизацията на „Каолин”. През август 1999 г. е учредено „РМД Каолин-98”, в чийто съвет на директорите е Даниела Шишкова – съпруга на шефа на Прокопиевия „Булброкъс” Петко Шишков. Братът на Прокопиев Александър пък се оказва назначен на работа в самото предприятие, което впоследствие оглавява като изпълнителен директор. Благодарение на всички тези ходове братята Прокопиеви получават „законовото” право да участват в учредяването на РМД-то и в последствие в приватизацията на „Каолин”. Въпреки значимостта на раздържавявания актив 28 декември 1999 г. ­ ден след изтичането на срока за предаване на офертите, се оказва, че има само една такава. Едва ли е изненада, че тя е от РМД-то, което предлага 7 200 000 лева за продавания мажоритарен дял, от които – благодарение на факта, че купувачът е работническо-мениджърско дружество, само 10% са платими в деня на сделката. Останалите 90% РМД-то има право да даде под формата на компенсаторки, което и прави – предава на АП бонове на стойност 6 480 000 лева.

Братът на Прокопиев е назначен в “Коалин” и в последствие го оглавява като изпълнителен директор
Овладяване
През август 2000 г. е сключено допълнително споразумение към договора за приватизация между АП, РМД-то и трета компания – Прокопиевата „Алфа финанс”, с което тя встъпва във всички права и задължения на купувача. РМД-то пък дава се съгласие и за увеличение на капитала на дружеството, с което „Алфа финанс” овладява „Каолин”. Така работниците, участващи в РМД-то, са напълно изолирани и буквално изхвърлени от управлението на фирмата и е редуцирана програмата за трудова заетост. Иво Прокопиев става председател на борда на директорите, а брат му Александър – изпълнителен директор.
През 2002 г. Прокопиеви, както и петима членове на ръководството на дружеството са подведени под отговорност за незаконна приватизация на „Каолин“ и дори година по-късно са изправени пред съда, но в пледоарията си прокурорът по делото Елена Хаджидимитрова сваля обвиненията и те са обявени за невинни. Така се измъкват напълно сухи от аферата, а Прокопиев получава свободата необезпокоявано да плете схемите, с които овладява в следващите няколко години цели сектори от икономиката на страната. „Каолин” е не само трамплин за това, а и тренировъчен плацдарм за всички схеми, прилагани от Прокопиев при останалите му проекти. Дружеството е било обект на сигнали за злоупотреби множество пъти през годините, но реално последствие за олигарха от разследванията така и няма.

Немски концерн го осъди за измама

През 2012 г. ­ точно 12 години след като слага ръка на „Каолин” и натрупва чрез него десетки милиони, Прокопиев го слага на тезгяха. Решението му да продаде първата си златна кокошка идва в момент, в който машинациите му излизат една след друга наяве, кредиторите му го гонят навсякъде заради неплатени задължения, а заради необслужвани заеми е заложена на карта съдбата и на издателския му бизнес, превърнат в годините като основен инструмент за лобизъм и бухалка за прокарване на интересите му у нас (виж стр. 10-11). Купувачът на „Каолин” е немският концерн „Кварцверке”, който вероятно и досега съжалява, че изобщо някога е решил да прави сделка с този балкански олигарх. Оказва се, че при сключването є тогавашните мажоритарни акционери на „Каолин” ­ фирмата на Прокопиев „Алфа финанс холдинг”, е декларирала наличност на каолинов пясък за 12 млн. лева, който се оказва, че липсва в складовете на дружеството. Така „Кварцверке” завежда дело в Международния арбитражен съд в Лондон и според информации в български медии е осъдил „Алфа финанс холдинг” на 2 млн. евро неустойка.

Убива цял град, замърсявайки водата

През 2012 г. медиите алармират, че кариерата за варовик на „Каолин” в землището на Меричлери заразява водата и убива бавно жителите на града и останалите селища от областта. Само за трите години от 2009 г. дотогава в региона са регистрирани 54-ма души с левкемия, като според експертите от „Екогласност” заболеваемостта е заради арсена в питейната вода. Според справка, подадена в Регионалната здравна инспекция, към онзи момент 903-ма от всички 1381 пълнолетни жители на града са със заболявания. От тях 24-ма са с „новообразувания” -­ т.е. тумори, 9 са със заболяване на кръвта – левкемия, а 130 имат проблеми със сърцето. Според Специализираната болница за активно лечение по онкология в Хасково за 2011 г. новорегистрираните заболели от левкемия за областта са 12, за 2010 г. са били 22-ма, а за 2009 г. – 20 души.

Жили държавата с концесионни такси

През 2010 г. Иво Прокопиев е даден на прокурор заради съмнения, че жили държавата, като укрива приходи от добивите и производството на „Каолин” и по този начин намалява дължимата на хазната концесионна такса и данъци. Според данни, огласени тогава, размерът на укритото възлиза на около 15-20 млн. лева на година, а размерът на сумата, с която е ужилена хазната – на около 1 млн. лева. Така например през 2008 г. „Каолин” е декларирал продажба на продукти за 43 млн. лева, а реалната продажна цена всъщност е 60 млн. лева. Подобно занижаване е имало и в предходните няколко години, твърдят вносителите на сигнала. Разминаванията са както в цените – декларира, че продава добитото от различните находища на стойности между 5 и 18 лева на тон при пазарни ставки не по-ниски от 25 лева на тон, така и в броя на продуктите. За находище „Вятово” например са били обявени 8 произведени продукта, а се оказват 25. Въпреки конкретните данни, подадени в сигнала, резултат от него така и не се вижда.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Командира подмени прехода, инсталира ченгета на всички ключови позиции и раздаде държавата на „синовете” си. След двата му бизнеспроекта и политическият  фалира, сега готви нов.

Лаборантът Костов и неговите чудовища

Командира подмени прехода, инсталира ченгета на всички ключови позиции и раздаде държавата на „синовете” си. След двата му бизнеспроекта и политическият фалира, сега готви нов.

„9 милиона мишлета, изкарват се взаимно ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафето.” 27 години след като трио „Спешен случай” озвучава зората на демокрацията с този рефрен, мишлетата вече са 7 млн., но иначе нещата не са се променили кой знае колко.
С разликата, че котараците са осребрили досиетата и използвали кеша, за да наврат мустаците си във всички отрасли на икономиката. Някои от тях просто ги топнаха и облизаха.

Срещу това  в хазната влязоха  само 2 млрд. лева. Запазената  марка на грабежа  му беше РМД. Почти всички  сделки вонят  на клиентелизъм.

Костов разпродаде 20 млрд. активи за жълти стотинки

Срещу това в хазната влязоха само 2 млрд. лева. Запазената марка на грабежа му беше РМД. Почти всички сделки вонят на клиентелизъм.

Г
рабежът на България стана при управлението на Иван Костов, а запазената му марка беше приватизацията с работническо-мениджърски дружества (РДМ).
За периода на управлението му от 21.5.1997 г до 24.7.2001 г. са раздържавени изцяло или отчасти 3000 предприятия. Експертната оценка на стойността на тези приватизирани активи е била близо 20 000 000 000 лв. За въпросната собственост в държавната хазна са постъпили малко над 2 000 000 000 лв.

Цената на винпрома намалена двойно на $ 1,5 млн. при положение, че само бутилките в избите му са за $3,5 млн.

В началото бе виното

Цената на винпрома намалена двойно на $ 1,5 млн. при положение, че само бутилките в избите му са за $3,5 млн.

Ако бъде направен конкурс за емблема на пладнешкия обир, замаскиран под формата на приватизация по времето на кабинета „Костов”, кандидатите безспорно ще се много. Но винпром „Дамяница” със сигурност ще е сред фаворитите.