Снимки

- Проф. Баева, в понеделник бяха обявени новите учебни програми за 10-и клас, като тези по история обикновено са най-чувствителни за обществото. Кажете като историк кое налага такава промяна и какви ще са последствията от нея?

- Необходимостта от нови програми е наложителна, тъй като за пореден път в средното образование се прави реформа – по отношение на учебниците тя е достигнала до десети клас, затова и новата програма е наложителна. За разлика от предишната система сега история ще се учи само до десети клас, когато трябва да се преподава цялата българска история – от неолита до Бойко Борисов. Както се сещате, да се съберат над 1300 години в една учебна година, не е лесна задача. Но законите трябва да се изпълняват, значи и това трябва да се направи.

 

- Как си обяснявате, че комунизмът ще е доста сериозно застъпен? Също така се добавят понятия като „Народен съд“, „приватизация“ и др. Имате ли притеснения?

- Повечето наблюдатели и коментатори, както и много от историците, които раздават оценки за досегашните програми и учебници, не знаят, че периодът на социализма (държа на това понятие, тъй като комунизъм в истинския смисъл на думата в България никога не е имало и няма да има) присъства в учебниците от 1996 г. При това тогава той беше много по-широко представен, отколкото сега – тогава в 15 урока, а сега в 9. И всички тези понятия – комунизъм (като комунистически режим, комунистическа идеология, комунистическа партия, ДКМС и т.н.), Народен съд, политически репресии, национализация, коопериране, идеологизация, пропаганда, присъстваха с многобройни примери. Периодът между 1944 и 1989 г. присъства и в учебниците от 2001 г., както и в новите учебници за седми клас сега. С други думи, както често става – усещането за новост се ражда от непознаване на старото.

 

- Смятате ли, че събитията може да се представят безпристрастно, задълбочено и обективно на подрастващите? Кое може да гарантира това?

- Не, не вярвам в абсолютната безпристрастност, както и в абсолютната истина. Ние всички сме хора със своите виждания, симпатии и антипатии, така че и историческият разказ е повлиян от субективизма на авторите. Историята се прави от хора и се пише от хора, така че не може да бъде безпристрастна. Затова в уроците трябва да присъстват не крайни и спорни тези от историографията, а утвърдени позиции. И разказът трябва да се опира на безспорни факти. Другият лек за пристрастията е алтернативността на учебниците. Така учителите могат да избират между различни варианти на исторически разказ. Това обаче не може да стане без водещи насоки – точно това е задачата на програмата.

 

- Доколко е възможно в 10-и клас да се изучи цялата история на България?

- Както вече споменах, решението да се изучава цялата история на България в една учебна година ми изглежда твърде амбициозно. Съгласна съм, че учебният процес трябва да завърши с българската история, но по-рано това се правеше в две учебни години, после при много по-интензивно преподаване, а и във време, когато дисциплината и стремежът към знания в училище бяха много по-големи. Страхувам се, че не всички учители ще успеят да достигнат до края на програмата – до социализма може би, но едва ли и до прехода.

 

- Всъщност преди няколко дни изтъкнахте, че периодът на прехода е представен изцяло в положителни краски. Допустимо ли е да се дава оценка на събитията?

- Във всеки разказ иманентно присъства някакъв оценъчен елемент – дори и в подбора на думите и термините. Така че оценката май е неизбежна. Но сте напълно права, че за най-близките до нас събития оценките са опасни, защото онова, което днес ни изглежда положително, утре може да доведе до лоши резултати, и обратното. В историята има много такива примери, но ще илюстрирам думите си само с един – усещането за триумф в края на Първата балканска война ни довежда до първата национална катастрофа в края на Междусъюзническата война. Затова за съвременния период, сиреч за годините след 1989 г., е по-добре да преобладават фактите и да се представят процесите, без да ги оценяваме прибързано. Мисля, че трябва да има повече теми с отворен край, алтернативни гледни точки, дискусионни теми, по които учениците да могат в клас да дават отговори на основата на собствения си опит. Когато ги ангажираме в този процес, можем да направим историята по-интересна за тях, а и да ги накараме да мислят за ролята си в настоящето и най вече в бъдещето на България.

 

- Учениците ще се запознаят и с термини като „приватизация“. Не е ли необходимо обаче да мине повече време, за да бъдат вкарани тези периоди от историята ни в учебниците?

- Не, мисля, че ако ние не им представим приватизацията и нейните последици за съвременността, ще го направят родителите, семейството или улицата, а резултатът ще бъде, че няма да вярват на училището и държавата. Все пак става дума за десети клас, когато младите хора са достатъчно зрели, за да се подготвят за гражданските си функции. Те трябва да гласуват, затова трябва да знаят историята на прехода и коя от партиите с какво е допринесла за развитието на държавата. Тук отново стои въпросът дали в края на учебната година те ще успеят за стигнат до този период от българската история, а и дали ще им се учи. Всъщност това е най-важният проблем на българското образование – желанието на младите хора да получават знания, които да им бъдат полезни в живота. Имам чувството, че вече всички говорят и се интересуват само от пари и популярност, а не от знания.

 

- Как младите могат да бъдат заинтригувани от историята? Всъщност доста често задаваме въпроса дали учебниците трябва да се пренаписват?

- В това отношение най-голяма роля има учителят. Сигурно и вие си спомняте от училище не всички предмети и учители, а само онези, които са успели да ви запалят за знанието. Учебниците също имат значение, но те са мъртва материя, която може да оживее само благодарение на учителя. Дали трябва да се пренаписват учебниците – да, това е неизбежно. Не само защото има нова програма, а и защото отношението ни към миналото се променя с оглед на промените, които ни носи животът. Така допреди няколко години историята на ЕС изглеждаше като безспорен успех, а днес вече се виждат и проблемите, с които трябва да се запознаят и учениците.

 

- Преди време ми заявихте, че историята днес наистина се пренаписва, но че не виждате нищо лошо в това. Сега променихте ли мнението си?

- Не, не съм променила виждането си – всяко поколение пренаписва историята си, защото тя е нашето огледало за обратно виждане. В него се оглеждаме, за да потърсим отговори на въпросите, пред които сме изправени днес. Миналото не може да ни даде отговори на всички въпроси, но може да ни помогне – ако не с друго, то поне да не повтаряме старите грешки.

 

- Какво липсва на образователната ни система, от какво има нужда?

- За съжаление много неща ни липсват. Поне според мен най-важното е стремежът към знанието. Промени се ценностната ни система, в която материалният успех се оказа много по-важен от интелектуалния. А без знание трудно се върви напред.

 

 

Визитка:

Родена е на 12 януари 1951 г. в София

Завършила е специалност история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Специалист в Катедрата по нова и най-нова обща история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1980 г.)

Кандидат на историческите науки (1982 г.), „Полската селска партия на Ст. Миколайчик в периода на утвърждаване на народнодемократичната власт в Полша 1945-1948 г.“

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето. 

Кръводаряване, не само при нужда

У нас не веднъж проблемът с кръводаряването излиза на дневен ред. Обикновено обаче се сещаме за това, когато стане дума за наш близък, който има нужда от това. Или пък самите ние. Много хора обаче се притесняват заради инфекции и различни зарази. Затова сега кръвта у нас ще бъде изследвана по иновативен и изключително точен метод. Той е от т.нар. NAT технологии и ще замени проверяването й за зарази по стария серологичен начин (виж стр. 6).