- Г-н Грудев, след скандала с помощите за плодове и зеленчуци, ще се втвърди ли администрацията към браншовиците в земеделието?
- Не, не мисля.
- Г-н Грудев, след скандала с помощите за плодове и зеленчуци, ще се втвърди ли администрацията към браншовиците в земеделието?
- Не, не мисля.
Видяхме през последната седмица, че всички активни браншови организации изразиха възмущението си от опита да бъде създаден такъв скандал. Защото е ясно, че когато дистанцията между държавната администрация и агробизнеса е къса, могат да бъдат извадени фрази, които да звучат компрометиращо.
- Малинопроизводителите предложиха да участват в проверки на място с инспекторите, за да е сигурно, че хората в сектора са почтени производители.
- Бих поощрил с две ръце, защото ние трябва да си партнираме. На първо място браншовите организации са отговорни за имиджа на техните членове. В западните страни има действащ браншови стандарт.
- Стоилко Апостолов от Биоселена предложи имената на нарушители да бъдат качвани на сайта на ДФЗ.
- Това са лични данни. И сега на страниците на ДФЗ всеки влязъл може да види какви са преведените суми към всеки бенефициент. Ако тази сума е нула, вероятно е да има проблем с него. Но да качваме нарушителите на Стената на срама, не съм съгласен. Защото може да има различни казуси, може човекът да не е виновен.
- Ще датете ли пример?
- Не е задължително такъв човек да е измамник, просто може да не е успял да купи разсад за полето и да ни е уведомил за това, но въпреки това ще бъде пак при тези с нулева ставка.
- Какви нарушения установихте от миналата година с обвързаната подкрепа и как се отрази на плащанията на фермерите?
- Миналата година увеличихме процента на проверките. В резултат на това от общо 20 120 бенефициенти по обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци не сме платили на 4453. Освен това имат наложени и санкции за бъдещи периоди, там където сме установили, че разликата е над 50% от установените площи. Първо, защото не сме намерили посочената културата на терен, второ, защото земеделците не са успели да докажат добиви от своите площи. От завишения контрол имаме и възпитателен ефект, както и по-високи ставки за изрядните.
- Какъв?
- Тази година повечето от тези, които предишните не са могли да докажат, че са отглеждали зеленчуци, не са направили опит да кандидатстват за помощи. А най- простият ефект от това са по-високите ставки за изрядните, което беше червената нишка в скандала.
- Ще припомните ли отново как се формират тези ставки?
- Просто математическо уравнение. Бюджетът по тази мярка е константна величина. За да се определи персоналната ставка за помощ, тази величина се разделя на хектарите, които са заявени за подпомагане. Колкото повече са площите, толкова по-ниска е ставката. След като приключи заявяването, ние казваме колко са площите. Фермерите веднага си правят проста аритметика и установяват, че примерно за тази година ще вземат по 25 лв. на дка. Но когато след проверките ние изключим площите, на които не са намерени продукции на полето, парите за един декар стават повече.
Това е обяснението и с пипера.
- България ще иска обвързана подкрепа за следващата Обща селскостопанска политика. Германия е един от противниците, а след такъв скандал има ли вероятност да не се приеме нашето предложение в Брюксел?
- Не, не мисля. Обвързаната подкрепа ни е приоритет номер едно за дизайна на следващата ОСП, защото помага на производителите на плодове и зеленчуци. Точно затова казахме, че компромиси няма да направим. Миналата година затова и завишихме проверките. За да не бъдем обвинени, че допускаме да се плаща за несъществуващи култури на полето. Затова направихме всички тези проверки, за да бъдем с ясно лице пред колегите от Европейския съюз. Че сме направили всичко, така че да изчистим на 100% обвързаната подкрепа. Не мислете, че на някой от ДФЗ му е детската мечта да извършва проверки на място. Това струва допълнителен ресурс на администрацията.
- А защо проверките са 50%, а не 100%?
- Вижте, няма плащане, извършено от ДФЗ, което да не е проверено. Ще ви кажа неща от кухнята. Проверките са няколко вида, но всички минават на 100% административна проверка. Имаме много добре работеща и поддържана Географска информационна система, така че земеделските площи са ясни. Но за обвързана подкрепа освен допустимостта на площите, търсим и конкретна култура на полето. А не да проверим една площ, която е оставена под угар и да ни се казва вече реколтирах, което при едногодишните култури е възможно. Затова си правихме проверките в реално време. Според науката за статистиката риск и анализ тези 50% проверки, които направихме миналата година, показват, че са прекалено много. Защото отвъд един процент спираме да намираме несъответствие. Ние правим проверки на база анализ на риска с десетки и хиляди показатели. Не е нужно да ходим при всеки бенефициент. Първо трайните насаждения - всички овощни дръвчета, малини и т.н. са свързани със земята и не могат да изчезнат след една година. Така че ако сме проверили през 2019 г., през 2020 г няма как да открием нещо по-различно от базата данни. При нас всеки отделен бенефициент има коефициент на риска, свързан с неговата история.
- Дайте пример?
- Ако имаме бенефициент, който десет години гледа домати и е проверяван всяка година и представя документи пред нас, достатъчно е да видим, че площите му са в добро състояние. Защото той за нас е бенефициент с история с нисък коефициент на злоупотреба. Но, ако един бенефициент изведнъж „избухва“ с 1000 дка домати, а парцелът дотогава е бил заявяван като пасище, той за нас на 100% свети червено. В такъв случай задължително трябва да се отиде на място. Така че не е необходимо да се харчат излишни пари и да се правят 100% проверки на място.
В момента работим пилотен проект, чрез който ще имаме до две години 100% -ово сателитно наблюдение на площите.
- Какво става с тези 200 биопроизводители, които не могат да докажат продукция? Ще вземат ли пари?
- 3177 биопроизводители получиха 35,6 млн. лв., на 400 кандидати обаче не изплатихме по различни причини. 245 от тях не получиха преводи, защото не са спазили основно изискване. А то е на петата година да представят декларация за продадена биопродукция. Искаме го само веднъж в тези пет години. Философията на тази помощ е от конвенционално производство да се мине към биопроизводство. През тези пет години на преход тези фермери може да са заявявали, че поддържат земята, но в крайна сметка идеята е да има биодомати и биопипер, а не угар.
- Е, в крайна сметка те не са успели да се впишат в биорегистъра, така ли? Идея, която дойде точно от Българска асоциация биопродукти, защото преди две години се оказа, че някой е получил техните пари, без да е продал нито един домат.
- Да, този сигнал дойде от бранша.
- Какво ще стане с тези 245 производители?
- Те не получиха своите субсидии. Не изключвам при някои от тях да има технологичен проблем. Тази година за първи път извършихме плащанията по нов биорегистър, който се контролира от МЗХГ и е единен. Възможно е някои от тях да имат сертификат, но поради някаква причина контролиращото лице не го е въвело в регистъра. Тези казуси ще бъдат разгледани и там, където има доказателства, ще платим, там, където няма, няма да платим. Ако не, ще върнат парите за тези пет години на преход.
Монитор
