Снимки

60% от занаятите у нас вече не съществуват. Това е станало след промяна в закона през 2011 година. Така списъкът с регистрираните занаяти намалява от 129 на 57. Тогава отпадат готвачите, мелничарите, майсторите-строители, както и поддръжката и монтажът на отоплителна и хладилна техника.

„Става дума за дейности, които са свързани с чисто занаятчийския начин на работа. Дори не разбрахме мотивите за изваждането им от списъка. Тогава в регистъра влизаха и стопанско значимите занаяти, които в момента почти са лишени от представителство“, коментира за „Монитор” председателят на Националната занаятчийска камара Иван Влаев. Според него по този начин се губи и приемствеността, а излизането на тези дейности е също с размити правила. В същото време у нас има занаяти, които бавно умират, но съществуват на хартия като бъчварството например.

„Тук има голям парадокс, защото въпреки че винопроизводството у нас се развива, вече почти няма майстори бъчвари. Или са по-скоро възрастни хора. Най-вероятно това се дължи на бързия и модерен начин на живот“, обясни още Влаев. Подобно е положението и със сарачеството, което също е застрашено, въпреки че конният спорт у нас придобива все по-голяма популярност.

Интересното е, че в момента се отчита и обратната тенденция - появяват се нови занаяти. Например през последните две години все повече хора изработват ръчно риболовни принадлежности, както и накити от различни материали като семена, полимери и др. Тези хора искат да получат майсторски свидетелство, но няма как да бъдат вписани в списъка и да са регламентирани.

 

Още по темата четете в хартиеното издание на в. „Монитор“

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Клошарите хукнаха на работа

Уличните събирачи в София, по-известни като клошари, масово работят. Това сочат данни представени от инициативата „Визия за София“. „Общото възприятие е, че това са бездомни хора, често етнически роми, които имат доходи под минималните за страната, но то не отразява напълно реалността. Не всички събирачи на отпадъци са клошари, и определено не всички са етнически роми“, посочват от инициативата.

София търси заместител на Бронзовата къща

На мястото на Бронзовата къща, издигната върху площадката на бившия мавзолей в София, ще бъдат представяни и други временни художествени инсталации. Това стана ясно след като комисията по култура и образование към Столичния общински съвет (СОС) одобри програма „Навън“, с която се цели съвременното изкуство да стане част от градската среда.