Снимки

Визитка:

Роден е в Хасково на 17 април 1955 г.
Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специализира трудово-осигурително право
Работи като инспектор юрист в Инспекцията по охрана на труда до 1990 г.
Пет години е зам.-председател на КНСБ и шеф на делегацията на синдиката в Националния съвет за тристранно сътрудничество
Бил е министър на труда и социалната политика в служебното правителство на Стефан Софиянски и в кабинета на Иван Костов

 

 

- Г-н Нейков, справка на Федералната агенция по заетостта на Германия за „Монитор“ показа, че 22 хиляди българи са на помощи в Германия, като броят им в сравнение с предходната година се е увеличил. Как ще коментирате това?

- Една от причините за безработицата сред мигрантите, няма значение за коя държава става дума, е липсата на квалификация. Когато някой попадне в чужда страна и не знае добре езика, няма квалификация или пък тази, която има, не е призната, състоянието на безработицата е почти закономерно. Според мен това са основните причини за нарастване броя на хората с обезщетения. Това не е учудващо.

- Всъщност нашите гурбетчии се нареждат на трето място и в класацията за безработни чужденци в Испания. Тук обаче не става ли дума по-скоро за социален туризъм?

- Напълно е възможно. Търсенето на по-лесен достъп до системите за социална защита съществува и много хора се възползват от тази възможност. Няма защо да го крием. Вероятно това се отнася и за бежанците, които искат да се установят в Германия, Англия или други по-богати страни от Европейския съюз. Това сигурно звучи примамливо и за някои от българските мигранти. Сигурно също има влияние и това, че системата допуска да получаваш социални помощи, без да си работил.

- В същото време у нас се оказва, че по 860 души годишно си купуват стаж, защото не им достига за пенсия. Ще се увеличават ли тепърва тези хора и може ли да се върне разсроченото плащане при използването на тази мярка?

- Всъщност това е вариант от много години насам и тази система мина през своето развитие. Вече това стана по-скоро традиционна възможност, затова не смятам, че повече хора ще се възползват от тази мярка. Едва ли ще има някакъв бум в тази посока. А и възрастта, и стажът за пенсиониране нарастват от 2000 година насам, така че не е нещо ново.

- Не е ли това водещата причина?

- Ако това беше причината, то бумът трябваше да е още тогава. Колкото до начина на изплащане на тази сума, това също не е лоша идея. Но като се има предвид огромният дефицит в НОИ в момента, едва ли може да се даде открита линия на разсрочено плащане. Все пак всеки лев е важен за НОИ и не мисля, че ще се даде такава възможност.

- Проверка на ГИТ показа, че работодатели злоупотребяват най вече при командировъчните, и то в чужбина. Какви мерки могат да се вземат, за да се прекрати тази порочна практика?

- Един от подходите, които се използваше преди години, е част от цената на труда да се плаща не като заплата, а под формата на командировъчни. По този начин ситуацията е в интерес на работодателя, тъй като върху тях не се начисляват осигуровки. Работникът пък не плаща данъци. Това е нещо, което се използваше като вратичка в закона. Особено когато става дума за командировъчни в големи размери. Тогава нещата стоят малко по-различно и това явно беше използвано от част от работодателите. Но трябва да кажем, че всъщност първият, който направи този трик, беше държавата, а не работодателите, които изпращат работници в чужбина. Ако попитате хората, работили в посолства, ще чуете странни неща. Една голяма част от възнагражденията, които българските дипломати и посланици, сътрудници получаваха не като работна заплата, а като командировъчни, защото върху тях не се плащат осигуровки. Така може да се окаже, че дипломат, работил години наред в чужбина, може да се пенсионира върху заплата под средната в страната.

- Продължава ли и сега тази практика?

- Без да съм сигурен на 100%, но мисля, че се прилага и сега. Затова не бива да упрекваме само работодателите, че правят подобни трикове.

- Има ли резон според вас в предложението на социалното министерство за промяна в реда на изплащане на командировъчните - да се плаща по европейски ставки още от първия ден на командировката, а не след 30-ия.

- Да, предложението, изготвено от социалното министерство, има за цел да изпълни изискване на европейското законодателство и да се прегради пътя на т.нар. социален дъмпинг. Това е нещо, с което се оправдаваха много европейски страни, които дълги години ограничаваха достъпа на българите до техните трудови пазари. Това е логиката на това предложение. Според мен има резон. Става дума за защита както на националния пазар в рамките на Европейския съюз, така и на българския работник, който отива там. Все пак трябва да става дума за равни права.

- Струпаха ни се по няколко почивни дни, като някои хора дори ги сляха. От бизнеса дори упрекнаха държавата, че едва ли не това е пагубно за икономиката ни. Солена ли излиза почивката на българина?

- В социалната сфера има няколко теми-дъвки, както ги наричаме ние. Една такава е точно сливането на почивните дни. Всеки път бизнесът реагира първосигнално. Има аргументи и в двете посоки. Когато имаме непрекъснато производство и има пазар за това производство, работата в почивните дни оскъпява производството. Причината е, че работодателите трябва да плащат двойно за работа в празничен ден. Това е минусът. В същото време обаче никой не е чул глас против сливането на празниците от страна на бранш като туризма. Напротив, там очакват с нетърпение такива почивки, защото това води до повече приходи и привличането на клиенти. От тази гледна точка сливането и повечето празнични дни има положителен ефект. Въпрос на гледна точка е. По-скоро проблемът не е в сливането на дните, а в използването на работното време. Изследванията, които се правят, сочат, че дори в най-добре организираните предприятия от 8-часовия работен ден се използват максимум шест. Тук е големият проблем и това не е въпрос на сливане или разместване на почивни дни. Става дума за огромна загуба на национален фонд работно време.

- Защо се получава така, коя е причината?

- Много са причините и те са в двете страни - и работодател, и служители. Въпрос на организация на работа, на квалификация на работниците. Анализите сочат, че колкото е по-висококвалифициран е работникът, толкова по-пълноценно използва работното си време. Нискоквалифицираният работник е ниско заплатен и няма мотивация да си уплътнява работното време. Затова казах, че има трески за дялане и в двете страни на трудовия договор. Затова би трябвало бизнесът да съсредоточи вниманието си и тук да се вземат мерки, а не да негодуват, че българинът почива много.

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Шефът на спасителите във Варна: След запой туристите стават смели като лъвове и се давят като мухи

- Г-н Есов, да започнем с това как се охранява варненският плаж, какъв е броят на постовете и спасителите, каква е организацията на работа?

 - През това лято на варненския плаж работят 26 спасителни поста. Те са разположени по цялата ивица от вълнолома до четвърта буна. Всички пунктове са оборудвани със спасителни средства, като заетите с охраната и опазването на живота на плажуващите са 60 спасители, по двама на пост. Разполагаме и с 4 медицински пункта – 2 на централния плаж и 2 в района на буните. В допълнение към тях има и подвижен реанимационен екип с линейка.

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.