Снимки

- Проф. Николов, кажете точно какъв е казусът с неолитното селище? Защо изразихте негативна оценка като археолог срещу този атракцион?

- Всъщност неолитното селище в Неофит Рилски не е регистрирано като музей, а е действало като такъв. Това противоречи на закона и собственикът беше глобен. Посетих този атракцион преди време и това, което ме подразни като археолог, беше начинът, по който се представя праисторията там. Натъкнах се на две псевдокъщурки, които са обявени за неолитна и халколитна. Проблемът беше, че тогава имаше и движими културни ценности.

- Тоест историята не е пресъздадена правилно и заблуждава хората, така ли?

- Това е само част от проблема. Днешните български земи, заедно с територията на Централните Балкани до Тесалия през VI-V хилядолетие, са корените на европейската цивилизация. И това е доказано след 35-годишни дискусии. Ясно е, че от тук цивилизацията се разпространява към Западна Европа. Това е важно от гледна точка на познаване на историята, защото цивилизацията е свързана със земеделието и скотовъдството. След това обаче има сериозна трансформация в зависимост от географските условия. Някои места са много добри за развитие на земеделие и скотовъдство и това е база за възникване на първата европейска цивилизация. Тук се появява специализираното производство на кремък, на руда, на медни предмети, на сол. Без сол хората не могат да живеят и тук трябва да споменем Провадия. Това е район на иновациите. С идването си на Балканите хората започват да строят и да използват друга архитектура, различна от кирпичената. Появяват се двуетажните къщи. Преди 2-3 години проучихме едно селище в долината на Струма - то е съществувало преди 5700 години пр.Хр. и е само с такива къщи. Улиците са успоредни, застроени с миникварталчета. Там традицията и културата са се предавали по друг начин, нямали са писменост. Така че специално в архитектурата има изключително иновативно мислене още в края на VII и началото на VI хилядолетие. Пример за това са и разкопките на Слатина. До миналата година знаехме, че най-голямата къща в Европа за VI хилядолетие е от 117 кв.м. Сега проучваме две нови къщи – едната е 145 кв.м, другата е около 160 кв.м. Става дума за невероятен бум. И на фона на всичко това, което знаем, се появяват селища като това в Неофит Рилски, които нямат основание да представят историята по такъв начин.

- Има ли и други подобни атракциони у нас?

- Знам, че и в Чавдар има подобен атракцион, изграден чрез европроект, но съм го виждал само на снимки. Така че не мога да взема отношение. Затова ние отдавна имаме идея, и дори БАН е сключила споразумение със Софийската община, в Слатина да се направи праисторически парк. Идеята е да се построи къщата със 117 кв.м едно към едно. Искаме да я възстановим, тъй като в нея се съдържа много информация. Запазени са площадка за приготвяне на храна, обредна яма, подпори на къщата. Целта ни е младите хора да я посетят и да им покажем как се отцепват кремъци, как се правят костени сечива, дървени сглобки, да визуализираме всичко. Има много изследвания вече, че съвременното поколение, и то в целия свят, все по-малко четейки, може да си представи миналото. Затова историята трябва да се визуализира. Аз се отказах да изнасям лекции на студенти, защото започнахме да не говорим на общ език. Те не знаят какво е плет, куполна пещ. Това са понятия, които моето поколение знаеше, но вече изчезват. И съвсем не обвинявам младото поколение за това, защото няма къде да види тези неща. Затова, за да разбират хората какво проучваме, ние трябва да визуализираме откритията си. Аз подкрепям атракционите, но те да бъдат на нивото на науката. Провадия се утвърди като най-атрактивния праисторически обект в Югоизточна Европа през последните години. Има желаещи за разкопки, така че трябва да привличаме хората.

- Голям бум на археологията има всъщност през последните години. Как си го обяснявате?

- Наистина за археология се говори много, но все още не се прави достатъчно. Тази година Министерството на културата разпредели между другото повече средства за планирани разкопки - над 1 млн. лева. Но това също не е достатъчно, защото е разпределено между 80 - 90 обекта. Това прави по около 15 000 лева на обект, които са в различни групи. А разкопките са шанс за хората, които учат или са завършили археология, да се реализират. Те се учат на терен. С толкова малко средства не можеш да свършиш много неща.

- В същото време кажете колко археолози има у нас?

- Трудно ми е да кажа, мисля, че с щатни места са по-малко от 200. Това е изключително малко за земя, богата на история. За спасителни разкопки се отделят средства, това са инфраструктурни проекти, за магистрали, но е до време. Ако наистина искаме да свършим нещо, са нужни пари и за реставрация и консервация. Ние ще направим каквото се изисква от нас, ще осъществим проучванията, но оттам насетне нали трябва да ги покажем на хората. Има много обекти, които се нуждаят от консервация и реставрация, за да бъдат представени. Ясно е какво става в Гърция, където печелят пари от това. Трябва да има стратегия за археологическо наследство, това е големият ни проблем.

- Кое ни куца точно, рекламата ли?

- Много пъти и на мен са ми казвали да се рекламираме, но нали първо трябва да консервираме даден предмет, да му придадем вида, който е имал. Сега се правят паметници, но те се самоиздържат, защото хората ги посещават. Затова имаме нужда от стратегия. Но тя трябва да бъде следвана, защото една такава стратегия се натъква на подводни камъни. Към археологическото наследство има както здрави, така и нездрави интереси. Затова и една такава стратегия трябва да има политическа подкрепа.

- Можем ли да се преборим обаче с проблем като иманярството?

- Иманярство винаги е имало, но в последните години забелязвам, че не се пише много за това. Когато бях директор на Националния археологически музей, имах повече информация, сега съм по-далеч от темата.

- Но можем ли да се преборим с този проблем?

- Само с политическа воля. Археолозите са безпомощни в случая.

- Имате ли данни колко са иманярите?

- Не, нямам представа. В публичното пространство се лансира идеята, че броят на иманярите е намалял, защото са преориентирали бизнеса си в нещо друго, но това се говори в публичното пространство.

- В какво?

- Ами трансферът на бежанци оказва явно своето влияние, но това са разсъждения, които не мога да подкрепя. Но археологическото наследство трябва да бъде използвано, за да се развива и културният туризъм.

- Как ще привлечем младите към археологията, чрез достъпен език ли?

- Да, всичко трябва да им се обяснява на достъпен език. Има достатъчно добри разказвачи, въпросът е всичко да се визуализира. Хората да не губят връзка с миналото.

 

Визитка:

 

Роден е на 31 декември 1951 г. в Бяла Слатина

През 1976 г. завършва Софийския университет

Бил е директор на Националния археологически музей и институт към БАН

През 1991-1993 г. е хумболтов стипендиант в Германия, а през 1999 г. става професор

От януари е зам.-председател на БАН

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.