Снимки

Ню Йорк, 2008 г. На 17-ия етаж червената гранитна сграда Lipstick, намираща се в Среден Манхатан, кипи усилен труд. Едва двайсетина души от няколкото хиляди трудещи се в лъскавия нюйоркски небостъргач имат достъп до „светилището на Мадоф“, както служителите на злокобния финансист наричат неговия хедж фонд, през който са източени близо 65 млрд. долара. За да се опази тайната на „вълшебната кутия за пари“, през която Мадоф уж върти бизнеса си, в тази част на емблематичната сграда няма интернет, мейли и телефони. Там има само документи, наредени надлежно в кашони, които показват най-важното – пътя на изчезналите милиарди.

"Трябва да следвате парите", ще изрече година по-късно самият Мадоф в съдебната зала малко преди да чуе осъдителната присъда от 150 години затвор, която получава за престъпленията си. Преди 70-годишният тогава финансист обаче да чуе категоричното „виновен“ от съдебните заседатели, той изповядва греховете си в мрачната зала на федералния съд. „Търсете парите“, настоява той и продължава: „...включително и в ръцете на хора, които извадиха повече пари, отколкото са вложили." Изповедта на Мадоф, а и разследването на властите показва едно – огромна част от изчезналите милиарди са отишли за погасяване на задълженията на финансиста към първите „инвеститори“ в схемата му. След дълго преравяне на кашоните от секретния 17-и етаж разследващите са категорични в едно – от всички откраднати 65 млрд. долара фамилия Мадоф е „натрупала“ лично богатство в размер на общо 700 млн. долара.

7500 км на изток обаче замахът, с който действа друг финансов фараон, е много по-впечатляващ. От около 5,6 млрд. лева дупка, зейнала в КТБ вследствие на кражбите на Цветан Василев, близо 4 млрд. лева са потънали лично в джобовете му. „Когато някой казва, че КТБ е банка, се подиграва с думата. Случаят прилича на измама, която напомня за инвестиционни пирамиди като тези на Бърни Мадоф“, ще възкликне през лятото на 2014 г., малко след като лъсва, че трезорът е изтърбушен из основи, бащата на валутния борд в България Стив Ханке.

В края на 2008 г. обаче, когато се сгромолясва финансовата пирамида за близо 65 млрд. долара на афериста Мадоф, българският му последовател Цветан Василев тепърва започва да вкарва в действие на родна почва инструментариума на американския спекулант и на други „вещи в занаята“ преди него. Като фалиралата в началото на века „Енрон“ например.

Именно в периода 2008-2009 г. трезорът започва разрастването си. Като всеки финансов фараон, под лустросаното мото „Клиентите са ни скъпи“ Василев примамва депозантите с високи лихви. Те пък – захапали въдицата в надежда за бърза печалба, забравят фалитите на пирамидите от 90-те и влагат с хъс парите си в КТБ. Без да имат понятие, че банката използва вложенията им не за да ги умножава и така да печели от тях, а в интерес на мажоритарния си собственик. И тъй като все пак банковото законодателство е затегнато в сравнение с края на предния век, за да може парите да текат право в джобовете на Василев, без да е очебийна връзката с него, започва стахановско създаване на фирми бушони и още по-стахановско отпускане на кредити към тях. В масовия случай напълно необезпечени. В останалите - символично.

Във въпросния период са учредени десетки такива дружества, като повечето от фирмите (над 70 на брой) са регистрирани на 8 адреса в София. Именно тези кухи компании в задграничните си изяви от наши дни банкерът беглец любовно нарича SPV-та (Special Purpose Vehicles, или фирми със специална инвестиционна цел), опитвайки се да ги изкара нормален и най-важното законов инвестиционен инструмент. Само че при българското подобие на Мадоф те далеч не са такива.

Това, което Василев удобно премълчава в задочните си интервюта от Белград, е, че макар и принципно използвани от банките, за да изолират финансовия риск от конкретна инвестиция или бизнес, SPV-та се използват успешно и за друго – двойно счетоводство и прикриване на дългове и загуби. Емблематичен пример за това им приложение е „Енрон“, при чийто фалит през 2001 г. лъсва, че корпорацията е укривала от инвеститорите истинското положение на финансите си чрез сложна схема от 3500 кухи фирми. Немалка част от тях офшорни и в повечето случаи – на едни и същи адреси. Именно такава матрица използва и Василев, макар да се справя с източването на над 3,5 млрд. лева в собствените му джобове през по-скромна бройка кухи фирми.

Банкерът беглец премълчава и друго – според родното законодателство дружеството със специална цел не трябва да бъде свързано с банката, която прехвърля активите. В противен случай тя е задължена да консолидира в отчетите си и тези на т.нар. SPV – т.е. неговите пасиви и активи ще се водят и нейни, а така би лъснала цялата схема, измайсторена от Василев. За да заобиколи тази разпоредба, но и да държи изкъсо всичко, свързано с тези фирми, банкерът беглец назначава за шефове на дружествата бушони шофьори, секретарки, охранители, домакини, портиери и прочее приближен персонал. Сред емблематичните новоизлюпени мениджъри е Здравко Босаков, който освен шофьор на Василев е и управител на „Бромак“ - фирмата, през която банкерът държи мажоритарния дял в КТБ. Подставено лице в над 10 фирми е и Васил Шуманов, който според публикации в медиите е бил охранител. Друг гард – Александър Радев, пък е въртял на хартия поне още 5 дружества. Впрочем с думите си, че лично е създал въпросните фирми, Василев всъщност реално прави самопризнание, че е заобикалял закона. Но това е тема за размисъл на разследващите.

Подобно на „Енрон“, и в случая с КТБ кухите фирми се създават, за да бъде прикрито източването на банката. При това – за възможно най-дълъг период от време. Основното им предназначение е да превъртат помежду си кредитите, отпуснати от трезора, за да заличават следите от източването. Дотук разследването е засякло 150 идентични като механизъм случая, различаващи се само в направленията, по които са отивали парите. А те са основно три. При едното през въпросните дружества преминават капиталите, с които Василев агресивно изкупува цели сектори от икономиката на страната и луксозни имоти на кило у нас и в чужбина. Обезпечение за заемите, с които са направени покупките, както вече и разследващите доказаха, не е правено, нито е било считано за нужно – то само би затормозило модела на Василев и би спъвало „развитието“ му, а благодарение на бушоните по веригата банкерът къса връзката между финансирането от страна на трезора и самите активи.

В другия случай кредитите, отпускани от трезора, се превъртат през кухите фирми, за да се върнат обратно в банката, покривайки дължимите от кредитополучателите лихви и вноски по заемите. Целта е ясна – да се замаскират следите и да се удължи и възможно най-много времето, в което КТБ безнаказано отпуска необезпечени кредити в полза на мажоритарния си собственик. Третото направление, както вече стана известно, е за създаване на хранилки, чрез които да си осигурява политически и медиен комфорт.

С увеличаването на темпото на отпускане на заеми започва и френетично създаване на нови и нови дружества, през които да минават парите. Темп, който затормозява и банката кадри от приближен персонал на Василев. Така докато в предни години кухите дружества се държат от около дузина точно определени лица, свидетел разкрива пред разследващите, че непосредствено преди излизането наяве на аферата „КТБ“ вече е било трудно да се проследят подставените хора, назначавани за мениджъри. Те идвали по схемата „авер на авер“.

Създаването на подобна сложна плетеница от фирми по целия свят трябва да има някаква цел. В случая с Цветан Василев тя е ясна – мустакатият банкер превръща КТБ буквално в куче касичка, за да изгради собствена бизнес и имотна империя с парите на вложителите в КТБ. При това по начин, по който да се прекъсне връзката между финансирането от трезора и самия актив. Именно благодарение на тази схема и разследващите, и „АликсПартнърс“, наети, за да издирят и оценят коя част от закупените с милиардите активи могже да бъде осребрена, са категорични, че реално могат да се възстановят едва около 800 млн. лева. Това е по-малко от една четвърт от сумата, която държавата даде на Фонда за гарантиране на влоговете, за да може да се разплати с лицата с депозити до 196 000 лева – над 3,6 млрд. лева. За ужилените вложители с депозити над гарантирания по закон, чакащи на опашката, за да си получат източените пари, дори няма да говорим.

През годините Василев изкупува поредица структуроопределящи фирми, като някои и до момента го хранят, дори и докато е зад граница. Такъв е случаят с „Дунарит“, който според разследващите все още е контролиран от банкера беглец, а Василев получава пари от военното предприятие през сметка в Румъния. През въпросната сметка част от клиентите на военния завод заплащат доставките си, като ежеседмично парите се теглят и заминават с кола в куфарчета към Белград. За да замаже следите от потоците, които отиват към Василев, предприятието увеличава значително разходите си за външни услуги – факт, засечен в счетоводните му отчети през 2015 г. Военният завод е показателен пример и за това как българският Мадоф реално продължава да се опитва да заграбва активи, купени с пари на банката, дори и след като схемите му бяха разкрити от разследващите, а самият той предаден на съд, макар и задочно. В опит да отмъкне буквално под носа на държавата „Дунарит“ чрез серия от съмнителни сделки по увеличението на капитала, в компанията се опитва като нов съдружник да се впише един от подставените играчи на Василев – оръжейният търговец Емилиян Гебрев. Вписванията обаче не са приети от Търговския регистър, тъй като акциите на дружеството - собственик на военния завод, са под запора на две държавни институции – Националната агенция по приходите (НАП) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), именно заради далаверите на мустакатия аферист.

След опита за превземането на „Дунарит“ походът на Василев към ключови звена от икономиката на страната, а след това и към фирми, важни за формирането на общественото мнение, като ГАРБ, телевизионния му проект в лицето на TV7 и мултиплекса „Фърст диджитал“, да речем, става все по-целенасочен и агресивен.

Дотолкова, че синдиците на фалираната от Василев банка се принуждават в началото на 2017 г. да публикуват анализ, в който подробно е описано състоянието на 17 фирмени групи и отделни компании, представляващи най-големите длъжници на трезора. От документа е видно, че 13 от тях или вече са отмъкнати от Василев през негови авери, сред които „момчето за всичко“ от село Микре Гриша Ганчев, или банкерът беглец продължава да прави опити да ги овладее. Към момента на обявяването на КТБ в несъстоятелност въпросните дружества са висели на трезора с кредити за близо милиард. Точната цифра е 832 066 252 лева.

„Срещу длъжниците на КТБ, които са получили значителни суми от банката и отказват да ги възстановят, синдикът е предприел всички допустими от закона действия с цел възстановяване на отпуснатите от банката кредити. Въпреки предприетите действия някои длъжници на КТБ, освен че не погасяват доброволно своите задължения към банката, са предприели и продължават да извършват действия, включително и прехвърляне на активи към трети лица и създаване на фиктивни задължения към трети лица, с които затрудняват действията на трезора по принудителното събиране на дължимите кредити и попълването на масата на несъстоятелността“, пишат синдиците. Те посочват също, че в арсенала на подставените лица, чрез които Василев продължава да се опитва да ужили КТБ, са не само рокади в ръководствата на фирми, свързани с въпросните дружества, щедро кредитирани от трезора, но и учредяване на фиктивни залози и ипотеки и последваща препродажба на активи в ущърб на кредиторите на трезора. А именно – на държавата, която в момента се води най-големият кредитор на фалираната от Василев банка, и на вложителите в КТБ, чиито депозити са опразнени, за да отидат парите в джоба на мустакатия банкер и на лицата от обкръжението му.

Първото място в списъка на големите кредитополучатели, както може да се очаква, е заето от групата на „Петрол“ и дъщерните му „Нафтекс петрол“ и „Елит петрол“, които бяха отмъкнати от наместника на Василев в България Гриша Ганчев под вещото ръководство на криещия се вече трета година в чужбина банкер.

Авоарите на холдинга, в това число и петролните му бази и 167 бензиностанции, бяха буквално откраднати от Ганчев чрез апорти в две дружества, създадени след поставянето на КТБ под спецнадзора на БНБ и последващото обявяване на трезора в несъстоятелност. Отделно се оказва, че е отмъкнато дори гориво за 52 млн. долара от Петролна база – Пловдив. То е било продадено, без получената печалба да е декларирана пред синдиците на КТБ и да е постъпила по сметка на банката.

Втори в анализа, публикуван от синдиците, е „Дунарит“, който и към момента захранва със солидни средства всеки месец пишман финансиста през сметка в Румъния. Сред останалите длъжници е емблематичната „Партнер лизинг“ със 130 млн. лева задължения, която, освен че няколко пъти си е сменила ръководството и собствениците с нови фиктивни такива, е успяла да отмъкне 33 коли и 5 кораба, като ги е продала на трети лица. Въпросната компания бе основен играч в схемите на Василев, докато още бе начело на КТБ, като той я използваше за двойно източване на трезора.

Сред емблематичните случаи е и БТК, като телекомът е и следващата голяма и структуроопределяща хапка след оръжейния завод. Собствеността на телекомуникационното дружество е сменена във втората половина на юли 2012 г., когато КТБ и руската инвестиционна компания „ВТБ Кепитъл“ (част от ВТБ - Русия) придобиват 93,9% от акциите чрез новоучреденото дружество „Вива телеком България“. Сделката е сключена на цената от 265 млн. евро и ангажимент за поемане на дълговете на компанията. Впоследствие, след отправеното търгово предложение и заплатени още 25 млн. евро на дребните акционери, делът е увеличен до 100%. Подобно и на „Дунарит“, КТБ не участва пряко в операцията, а косвено – чрез финансиране на един от съсобствениците на дружеството купувач „Вива Телеком България“ - „Бромак телеком инвест“, в което са налети кредити от трезора в размер на 370 млн. лева. За да бъдат заличени следите на финансирането, самото участие на „Бромак телеком инвест“ е замаскирано с цяла верига от фирми, делящи свързаното с Василев дружество от формалния купувач на телекома. За целта са създадени 4 регистрирани в Люксембург дружества, като три от тях реално са дъщерни на четвъртото – V Telecom Investment General Partner S.A. А то от своя страна е съсобственост на „Бромак Телеком инвест“ заедно с „ВТБ Кепитъл“, държаща миноритарен дял през „Кръшър инвестмънт лимитид“. Именно през дела, държан от „Бромак телеком инвест“, след бягството си от страната Василев се пробва да запази контрола си над БТК и въпреки многомилионните кредити, дадени за придобиването му от КТБ. За целта създава още една люксембургска офшорка – SHCO 79 S.a.r.l., на която „Бромак телеком инвест“ прехвърля своя дял от V Telecom Investment General Partner S.A., а оттам и на всички останали фирми по веригата до БТК още през юли 2014 г. - веднага след поставянето на КТБ под спецнадзора на БНБ. Опитите на Василев чрез новата офшорка да измъкне БТК, в това число и чрез „продажбата“ на дела й в телекома на съмнителния белгиец с руски паспорт Пиер Луврие за 1 евро, обаче са осуетени. През май 2015 г. изтича срокът, в който телекомът трябва да погаси мостови заем в размер на 150 млн. евро към „ВТБ Кепитъл“, гарантиран със 100% от акциите на второто дружество по веригата над БТК – Inter V Investment S.a.r.l. Така руската инвестиционна компания започва процедура по продажбата на телекома, а през ноември 2015 г. е организиран търг в Лондон, спечелен от бизнесмена Спас Русев, на финална цена от 330 млн. евро. Русев се ангажира да поеме и задълженията на телекома в размер на 400 млн. евро.

Както може да се очаква, в годините, в които безметежно харчи в своя полза като бащиния влоговете на депозантите в КТБ, Василев проявява апетити не само към оръжейния, телекомуникационния и медийния бизнес. Грандоманските му бизнес начинания се разпростират в редица сектори, сред които и строежът и ремонтът на кораби.

Сагата с овладяването на корабостроителницата в Русе всъщност е достойна да влезе в учебниците като пример за пладнешки обир, имайки предвид, че обектът е заложен не един, не два, а четири пъти в КТБ срещу четири отделни кредита на обща стойност над 120 млн. лева. Началото е през 2011 г., когато мустакатият банкер купува дружеството през 5 свързани с него фирми - „Булит 2007“, „Акванада“, „Ем стейт“, „Критие“ и „Глобал агро трейд“. Година след като придобиват акциите на собственика на корабостроителницата - „Русе индъстри“, фирмата тегли кредит от 6,8 млн. лева от КТБ, срещу който залага цялото предприятие. Заемът обаче не отива към доковете и работещите в корабостроителницата служители, чиито заплати продължават да закъсняват с месеци, а към ул. „Дебър“ 17, и по-специално към една от кухите фирми, регистрирани там - „Азпарс“. Година след като тегли заема, „Русе индъстри“ обявява неплатежоспособност и кредиторите й искат от съда в Русе да я обяви в несъстоятелност. Като кредитор на фирмата магистратите приемат дружеството „Корабостроителница Русе“, на което „Русе индъстри“ дължи 272 000 лева. Назначен е и синдик, който трябва да започне да осребрява активите на фалиралото предприятие, но се оказва, че такива няма. Причината е, че преди да обяви неплатежоспособност, „Русе индъстри“ е прехвърлило активите не другаде, а в „Корабостроителница Русе“, която пък ги залага срещу заем от КТБ за близо 7 млн. лева. Отново в полза на „Азпарс“. Тук е моментът да се отбележи, че щедрият донор на „Азпарс“ е съсед на компанията на ул. „Дебър“ 17 в София. На адреса, който е един от инкубаторите на фирми на Василев, се помещава „Шип инвест“, държаща 100% от дяловете на „Корабостроителница Русе“. Няколко месеца след изтеглянето и съответно прехвърлянето към него на двата заема „Азпарс“ успява да получи нова, доста по-солидна финансова инжекция през корабостроителницата. Кредитът, който предприятието тегли този път, е над 58 млн. лева, като е получен в началото на 2013 г. от трето дружество - „Русенска корабостроителница“. Фирмата този път вече се води официално собственост на „Азпарс“, а в активите й – далеч не изненадващо – се появява доскорошното имущество на „Корабостроителница Русе“. Минава още една година и корабостроителницата тегли четвърти кредит от 28,5 млн. евро – под нова самоличност. Този път парите са в полза на новосъздаденото дружество „Русенска корабостроителница-Запад“, чиито собственици обаче са все набор от фирми, свързани с Василев.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Българи горят с по милион за екскурзии от сайтове клонинги

Българи горят с по около един милион лева годишно от сайтове, които са копия на официални страници на хотели, туристически агенции и посредници при запазвания на стаи и апартаменти. Това съобщиха за „Монитор“ разследващи, които работели по стотици сигнали за измамени, които са дали близо 1 млн. лева за 12 месеца и така не са получили услугите, за които са платили.

Почетоха жертвите на атентата в Сарафово с възпоменателна церемония

"Вярваме в правосъдната система на България, а също и че извършителите от Хизбула ще получат заслуженото наказание. Все още не е открит лек срещу омразата и фанатизма, нужно е да сме единни. Израел и България ежедневно демонстрират това", каза посланикът на държавата Израел у нас, н.пр. Ирит Лилиан, по време на възпоменателната церемония на летище Бургас, в памет на жертвите, загинали в кървавия атентат на този ден преди 6 години. 

Кметът на Поморие даде на Цацаров аферата от рекета на „Бивол“

2 чувала с 4 класьора за скандалната сделка за аферата „Кабланд”, с която бе рекетиран и от сайта „Бивол“, занесе вчера кметът на Поморие от 2011 г. насам Иван Алексиев на главния прокурор Сотир Цацаров.