Актрисата Деси Бакърджиева призна, че е ставала жертва на домашно насилие. Първата проява на агресия от страна на бившия й партньор пък била заради ревност. „Беше странно, защото беше пред хората и аз го приех като нещо нормално“, обясни звездата от „Откраднат живот“ пред Нова тв. Тя е категорична, че психическият тормоз е много по-тежък от физическото насилие. „Когато един човек е обсебен от теб и желанието да притежава всяка една част от теб - това е зловещо“, отсича тя, като добавя, че тя самата никога не е посягала, защото резултатът за нея можел да се окаже „смъртоносен“.

Към днешна дата Бакърджиева признава, че е затворила тази ужасяваща страница от живота си. Отнело й време обаче преди да се довери отново на представителите на силния пол. "Много дълго време си позволих да бъда сама, но това не означава, че не съм спряла да мечтая за семейство, да имам още деца, да бъда булка. Мечтите се сбъдват може би", каза още Деси.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Япония – калейдоскоп от небостъргачи, дворци и храмове

Далечна, екзотична, интересна са само част от прилагателните, с които можем да опишем Япония. Мнозина свързват екзотичната страна с небостъргачите, огромните магистрали, бързите влакове и технологиите от бъдещето. Други се пренасят във времето на шогуните, самураите, гейшите и майко (обучаваща се да бъде гейша девойка – б.а). 

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

Мистър Морски и на улицата, и пред Мик Джагър

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

„Рита, ще влезем в морето след малко, тати говори по телефона“, „Какво?! Лапнала си пясък?! Плюй, тати, плюй“, „Хайде, ела да играем на топка“, „Рита, вече изяде два сладоледа“. Ей такива мили реплики разнообразяват най-лежерния и едновременно смислен разговор за музика, който съм водила в последно време. Този с Мимо от „Джанго Зе“. Веднъж разговорът беше прекъснат дори заради открит плажен чадър близнак, същия като този, който ползва и е наследил от баба си и дядо си, което веднага му навя мисли за странна „синхронизация“, заслужаваща песен. Представям си тънката усмивка на Мимо, докато ми казва с нотка на извинение в телефонната слушалка: „В момента филмът е „С деца на море“.