218 бона от глоби събра КЗЛД за година

218 бона от глоби събра КЗЛД за година

Образованието с проблеми при опазването на личните данни

Едва около 218 хил. лв. са събраните глоби за цялата 2019 г. след установени нарушения от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) поради незаконното обработване или неправилно съхранение на лични данни. Това стана ясно от годишния доклад на КЗЛД, който бе представен на заседанието на Комисия по вътрешна сигурност в НС в сряда.

В Националната агенция по приходите са събрани

едва 9% от общите санкции

за миналата година, наложени от КЗЛД. Ниската събираемост на глобите се дължи на това, че производствата за обжалване са безплатни и всеки се възползва от тази възможност, за да се „измъкне“ от глобата, стана ясно от думите на председателя на КЗЛД Венцислав Караджов. Този дълъг процес забавя значително събираемостта, тъй като се изчаква решението на съответния ангажиран съд.
Статистиката сочи обаче, че от началото на 2020 г. до края на месец май т.г. са събрани над 200 хил. лв. от глоби, наложени от КЗЛД. Данните отчитат увеличение на събираемостта в сравнение с 2019 г. Друга положителна тенденция, която се наблюдава е, че самите администратори изплащат санкциите, така че

не се налага принудителното им събиране от НАП

обясни Караджов.

За миналата година са подадени над 1600 жалби към КЗЛД, като 810 от тях са от физически лица срещу НАП поради теча на лични данни, при който засегнати бяха около 6 млн. българи. Наблюдава се ръст на жалещите се срещу медии за
неправомерното използване на лични данни. Голяма част от тези жалби касаят и правото „да бъдеш забравен“. През 2019 г. техният брой надхвърля 70, на този фон през 2018 г. жалбите са 35, а през 2017 г. – 12. Забелязва се и драстично повишаване на общия брой на жалбите, като през 2018 г. КЗЛД е сезирана със 784 пъти, а за 2017 г. постъпилите жалби са били не повече от 480 броя.
През изминалата година комисията отчита и рекорден брой разследвания. Те са близо 1000, но при 812 от тях не са открити никакви нарушения. Това значително

оскъпява дейността на комисията

отбеляза нейният председател.
Сериозни проблеми със съхраняването и защитата на личните данни се срещат най-вече в областта на образованието и по-специално при училищата и обществените съвети. „Трябва да намерим начин всичко да става по електронен път, служебно да се извършват справки за част от личната информация на учениците. Работим заедно с Агенция за електронно управление и МРРБ за разработването на такава система. Тя трябва да се използва разумно – само ограничена част от данните да е видима и да не може да се вижда от всеки безконтролно“, обясни Караджов.

Перничанин се оказа директор на фирма в Дортмунд, дължал 169 хил. лв.

За скандален случай на нарушение от миналата година, разказаха от КЗЛД. Става дума за подадена жалба спрямо НАП от физическо лице. Със споразумение с данъчните служби на Германия агенцията предприела принудително събиране на неплатени задължения в Дортмунд. Те издирили длъжника по трите му имена, но се оказало, че перничанинът, набеден за директор на немско дружество, неплатило 169 хил лв., няма нищо общо със случая. КЗЛД наложила на НАП санкция в размер на 55 хил. лв. за нарушението.
Друго разследване на КЗЛД установило теча на данни на 33 492 клиенти на банка у нас. Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов разясни, че харддисковете са били физически откраднати от помещение, в което са били съхранявани. Вместо да ги унищожат, както би следвало по закон, те ги запазили поради голямата им парична стойност. От банката не са спазили изискванията за обработка и сигурност на данните – те са били форматирани, но това не било никакъв проблем за IT-специалистите, които са ги задигнали, обясни Караджов.
След кражбата изтекоха трите имена на клиентите на банката, ЕГН-та, копия от лични данни, биометрични данни, здравословно състояние и т.н. През април на банката беше наложена санкция от 1 млн. лв.
Друг скандален случай беше публикуването на лична информация на над 20 съдии от инспектората на ВСС. Данни като ЕГН, семейно положение и трите имена бяха направени публични на сайта на институцията. Общо засегнатите лица са около 50, тъй като е изтекла информация и на съпрузите на съдиите, както и на 11 непълнолетни деца. В резултат на теча бяха уволнени двама – от администрацията и от IT-отдела на инспектората на ВСС. От комисията наложиха и минимална санкция в размер на 2000 лв., която не била обжалвана и вече е платена.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.