ВИЗИТКА:

Проф. Лъчезар Трайков е роден през 1959 г.

Завършил е медицина в Медицинския университет – София, със специалност „Неврология“

От 1993-та в продължение на осем години работи във Франция в сферата на деменциите, невропсихологията и неврологията

Защитава докторска степен във факултета „Рене Декарт” на университета „Париж Пет”

През 2001 г. университетът „Париж Пет” му дава званието „професор по невронауки“, докато в София все още го водят главен асистент

След като у нас не му признават званието от Франция, защитава докторска дисертация и в България

От 2007 г. е професор по неврология

От 2012 г. е и член-кореспондент на БАН

Лекар е и преподава в Клиниката по неврология на Александровска болница 

 

 

- Проф. Трайков, вашият екип откри ново заболяване, за него вече е уведомена и чуждестранната научна общност. Какво всъщност представлява то?

- Аз и моят екип - д-р Шима Мехребян и доц. Маргарита Райчева от Клиниката по неврология в Александровска болница, открихме, че неизвестни гени предизвикват заболяване с оплаквания, които са между две известни други заболявания – алцхаймер и болестта на Пик, наричана още фронтотемпорална деменция. Досега се смяташе, че те са напълно изолирани. За всяка една от тях отговарят строго определени гени, които чрез мутация могат да доведат до едно или друго заболяване. Алцхаймеровата болест не е наследствена като цяло, но 1 – 1,5 процента от нея са наследствени, което се дължи на някакъв генетичен фактор. При фронтотемпоралната болест 50-60 на сто от всички случаи се дължат на мутации или на някакъв генетичен наследствен фактор. В нашето откритие за пръв път виждаме пациент с белезите на едната и на другата болест. В крайна сметка се оказва, че зад това ново клинично описание стои неизвестна досега комбинация от гени. В това се изразява и нашето откритие. Новото заболяване, от една страна,  много наподобява болестта на Алцхаймер, а от друга, фронтотемпоралната деменция. Това означава, че може да се окаже или някаква модификация, или междинно състояние.

- Как се нарича новото заболяване?

- Още си няма име.

- Обикновено за големите открития подсказват наглед дребни неща. Какво ви подсказа да търсите нова болест?

 - Преди години се оказа, че има пациенти, които забравят, сякаш в резултат на Алцхаймер, но имат и паркинсонови белези, като симптоматиката на двете заболявания започва да се появява по едно и също време.  Както и да бяха изследвани тези хора, се оказваше, че не става въпрос за класическо проявление нито на едната, нито на другата болест. Впоследствие се оказа, че това е отделно заболяване, което сега се нарича болест с дифузни телца на Леви. Всички те са дегеративни заболявания в резултат на появата на лош белтък в мозъка, който води до смъртта на нервните клетки. За различните болести този лош белтък е различен и се появява на различно място в мозъка. По подобен начин се подсетихме да търсим и новото заболяване, което от една страна, много наподобява болестта на Алцхаймер, а от друга, фронтотемпоралната деменция.

- Как са лекувани такива хора досега?

- Случвало се при наличието на поведенчески симптоми хора да бъдат лекувани дори в психиатрии или погрешно за алцхаймер и фронтотемпорална деменция. Независимо от добрите терапии се оказва, че резултат няма.

- Какви са поведенческите симптоми?

- Апатия или мания. Симптом е и умората от общуването с двама души едновременно, защото човек усеща, че мозъкът му не може да обработва потока информация от различни източници. Обикновено при такова оплакване джипито изпраща пациента при невролог. Признак е и трудното организиране на всекидневието. Предстоящото пътуване по нови дестинации, дори подреждането на багажа се оказват истинско изпитание за човека. Симптом е и трудното усвояване на нов телефон или компютър с нов софтуер. Например със старата програма той е свиквал за два дни, а сега с новата не може да се оправи дори десет. Ако човек усети такива затруднения, трябва да потърси помощта на лекар, защото тези прояви могат да са предшественик на новото заболяване, но може да се окаже, че е и класическа болест на Алцхаймер в ранна фаза, когато проявите могат да бъдат овладени. Новото заболяване обикновено започва по един странен начин. Човек се улавя, че забравя като при алцхаймер, но едновременно с това се наблюдават речеви нарушения и поведенчески отклонения. Започва да им липсва инициатива за каквато и да била дейност, появява се апатия.

- Но тези неща се появяват и при умора, и при депресия. Как тогава човек да е сигурен, че е нещо, което ще премине, или че е болест?

- Трябва да се консултира с лекар. Човек, като си вземе един поливитаминен препарат, наспи се добре, вземе си отпуска една седмица и се зареди с добри емоции, състоянието преминава. Ако тези неща не помогнат, апатията и липсата на инициативност продължат повече от един месец, консултацията с лекар е крайно необходима.

- Към какъв специалист трябва да се обърне човек?

- Ако преобладават поведенческите отклонения – липсата на желание за едно или друго, липса на инициативност, чувството за безперспективност, той трябва да потърси психиатър. Може да се обърне и към нас, невролозите.

- Психиатрите могат ли да разпознаят новото заболяване, или ще лекуват болния от него така, както се лекува тривиална психиатрична болест?

- Би следвало в университетските клиники колегите да го разпознават. Ние вече започваме да огласяване новото заболяване.

- И лекарите вече успяват да поставят точната диагноза?

- Веднага няма как да стане. Успокоителното е, че психиатрите имат опита да различават факта, че с пациента става нещо странно не съвсем психиатрично и следва да потърсят помощта на нас, невролозите.

- Какво можете да направите за засегнат от новооткритата болест? Как можете да я установите със сигурност?

- Правят се генетични изследвания, но те не се поемат от здравната каса. За да си ги направи човек, трябва да си плати или да бъде включен в научна програма, по която да му бъдат направени. Ако бъдат включени в научна програма, ние бихме могли да ги поемем и изпратим материал за изследване в Швеция.

- Защо в Швеция?

- Защото научният ни проект беше осъществен с финансовата подкрепа на университета „Каролинска” в Стокхолм – Швеция. От там осигуриха  405 000 евро за изследване на материал от 135 българи с някаква форма на деменция в рода. След това получихме финансиране и от колегите в Мюнхен – Германия.

- Никой ли не ви подкрепи в България?

- Не. Преди близо три години Фондът за научни изследвания отказва финансиране на екипа ни, макар и изследователският проект да беше получил 98 от общо 100 точки.

- Как стои България в картата на заболеваемостта в Европа по отношение на генетичните заболявания?

- Много по-добре, отколкото  Швеция или Финландия например. Въобще северът е по-засегнат от тях, отколкото югът.

- На какво се дължи това, само на многообразието на гените ни ли?

- Не само на генетичното разнообразие, но и на много други неща. В не малка степен това се дължи и на начина, по който се храним. Всеизвестно е, че средиземноморската диета оказва много добра роля върху мозъка.

- Но ние не сме типични средиземноморци. Сред храните ни има не толкова риба, колкото мляко и млечни продукти.

- Въпреки всичко ние употребяваме и зехтин, и риба, и морски дарове. Като се добави и голямата употреба на антиоксиданти, каквито се явяват доматите и червените чушки, витамините в плодовете, стоим много добре по отношение на здравословното хранене. Определена протективна роля върху мозъка оказва червеното вино.

- Проф. Трайков, да не ви обвинят от някое въздържателско дружество, че склонявате нацията към пиянство?

- О, не я склонявам, защото за мозъка се препоръчват не повече от една – две чаши.

- На вечер или на седмица?

- До две чаши на ден. Но да не се прекалява. Независимо от шегата, виното действително забавя стареенето на мозъка, а по нашите земи траките са били известни именно с тази вълшебна напитка. Климатът също си оказва думата за нашето здраве. Като се вземат под внимание всички тези протективни фактори и се прибави и богатата комбинация на гените ни, е ясно защо сме по-устойчиви към генетичните заболявания.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.