210 000 лв. трябват за реставрацията на Паметника на свободата

210 000 лв. трябват за реставрацията на Паметника на свободата

210 000 лв. са необходими за изработката на инвестиционен проект относно цялостната консервация и реставрация на Паметника на Свободата, съобщиха от министерството на културата, където от ръководството на националния парк музей „Шипка Бузлуджа“ е бил представен предварителен разчет.

Част от сумата ще бъде от собствените приходи на музейната институция, а останалите ще бъдат покрити от бюджета на министерството.

Решението за предприемане на незабавни действия е взето след издадена на 1 юли заповед от кмета на Казанлък Галина Стоянова за извършване на укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейност. Тя е въз основа на констативни протоколи от огледите на експерти при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”.

Дадени са указания за пълно архитектурно и фотозаснемане и за конструктивно обследване на обекта, след което да се възложи изготвянето на проект за консервация и реставрация на НКЦ „Паметнник на свободата – връх Столетов“ по реда на чл. 84 от ЗКН. Върхът, където е издигнат паметникът, е носел името Свети Никола до 23 ноември 1951 година. Тогава е прекръстен на Столетов, което пък  е заменено с Шипка на 7 октомври 1977 година.

Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” притежава статут на единична историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение”.

Макар външно паметникът да изглежда непоклатим и запазен, той се нуждае от цялостен преглед и реставрация. Това трябва да се прави периодично и в съответствие с нормативната база, коментира директорът  д-р Чавдар Ангелов. Самото изготвяне на проекта е дълъг процес и ще отнеме поне 2 години.

„Монументът на Свободата е изграден с пари на всички български граждани, за мен като историк е много важно грижата за неговото опазване и поддържане да е сред приоритетите на българската държава!“, настоява д-р Ангелов и припомни, че едва наскоро паметникът се сдоби с акт за собственост и бе извършено цялостното му геодезично заснемане.

Документите разказват, че депутатът Петко Каравелов (брат на поета Любен Каравелов) е първият, който предлага на връх Свети Никола (името е променяно на няколко пъти) да бъде вдигнат „паметник неръкотворен" , с който да се отдаде почит на загиналите при кървавата отбрана на прохода български опълченци и воини от руската имперска армия по време на Освободителната война. Това е станало на 13 април 1879-а.

В пламенно слово пред народните представители идеята защитил  Петко Рачов Славейков. Подкрепя го и народният представител Стефан Берон, племенник на автора на Рибния буквар д-р Петър Берон.

Основният камък на паметника е положен на 26 август 1922 г., когато на практика стартира всенародната подписка за набирането на средствата, провеждат се два конкурса за проектирането, победители са арх.Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На по-късен етап се присъединява и Кирил Шиваров (1887-1938), автор на лъвската фигура.

Официалното откриване става в присъствието на над 100 000 българи, сред тях са и последните живи опълченци, е на 26 август 1934 година.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.