2019 г. - годината на Брекзит и на евроизборите
7

2019 г. - годината на Брекзит и на евроизборите

2019 г. ще бъде решаваща за Европа. Две основни събития, заложени много преди това – трябва да се случат. Едното е очакваният Брекзит, който е следствие от гласуваният през 2016 г. референдум, а другото са изборите за Европейски парламент.

Брекзит – предизвестен факт с много неизвестни

Важни дати: 21 януари – срок за гласуване на договора Брюксел-Лондон; 29 март – осъществяване на самия Брекзит

Европа вече две години и половина живее под знака на Брекзит и макар сакралната дата 29 март 2019 г., когато Великобритания трябва да напусне ЕС, да наближава, драмата около нейното бъдеще не само не се изяснява, а с всеки изминал ден все повече се заплита, както показаха и събитията от последните дни и седмици.

След като сагата около преговорите между Лондон и Брюксел създаваше напрежение цяла година, сега, когато проектоспоразумението е вече на масата, стана ясно, че проблемите на бъдещите отношения на Обединеното кралство с Европейския съюз са много по-дълбоки. Целият процес на развода вече слага дълбок отпечатък както върху напускащата страна, така и върху съдбата на самия съюз, който за първи път в историята си няма да се разширява, а ще се свива - нещо твърде нелогично и неестествено за неговите далечни амбиции, а и показател за рисковете, пред които е изправен и в близък, и в по-далечен план.

Нито една от обичайните и налични опции в рамките на непоклатимата британска демокрация с нейните изпитани политически механизми не гарантира успешен изход от тази ситуация, който да бъде приет от британското общество с присъщото му досега уважение към закона и мнението на мнозинството.

Видя се, че привържениците на Брекзита в консервативната партия не могат да свалят Тереза Мей от лидерския, а следователно и от премиерския й пост. С неуспешния вот на недоверие срещу нея те й гарантираха минимум една година без нови опити за оспорване на лидерството й.

Ако тя самата реши да подаде оставка - това също не е изход, защото брекзитиърите не са в състояние да поставят свой привърженик начело на партията. Те вече имаха този шанс, след като тяхната кауза надделя в референдума и след оставката на Дейвид Камерън, но те тогава се изпокриха и избягаха от отговорност, явно разбирайки в каква непосилна ситуация са вкарали страната и докъде ще я доведе това болезнено скъсване на връзките с Европа. И оставиха да вади кестените от огъня човек като Тереза Мей, която не бе гласувала за Брекзит.

Предсрочни парламентарни избори също не изглеждат решение. Първо, до тях трудно ще се стигне, защото консерваторите и северноирландските юнионисти, които крепят сегашното правителство, няма да гласуват за свалянето му, колкото и да негодуват срещу споразумението с ЕС, постигнато от Мей, страхувайки се от идване на власт на лейбъристкия лидер Джереми Корбин. Второ, дори и лейбъристите да дойдат на власт, тяхната партия също е разединена по въпроса за излизане от ЕС. Възгледите и изявленията на самия Корбин по въпроса са доста уклончиви.

След като съдът на Европейския съюз разреши Лондон да реши дали да се откаже или не от Брекзит, все повече се говори за втори референдум за бъдещите отношения с ЕС. Но резултатът от него също е непредсказуем. Първо, трудно е да се каже как точно трябва да бъде формулиран въпросът този път - дали по същия начин, или за одобрение на споразумението, което вече е на масата. Второ, ако допреди няколко месеца изглеждаше, че този път британците добре са размислили и ще отхвърлят Брекзит, защото хаосът, до който той ще доведе, все по-ясно се очертава, сега нещата отново изглеждат на кантар. Позициите на брекзитиърите в медиите очевидно са много силни и при една нова кампания страстите отново ще пламнат с непредсказуема сила и ще засилят още повече опасната поляризация.

Европейският съюз - несигурни лидери, екстремисти и мигранти

Важни дати: 23-26 май избори за Европейски парламент.

Следващите избори за Европейски парламент да се проведат между 23 и 26 май 2019 г. Те се провеждат на всеки пет години. Над 500 000 000 европейци ще избират директно депутатите за 705 места. Заради излизането на Великобритания от ЕС броят на представителите е намален от 751. Силите отдавна започнаха да се преразпределят. Вече са ясни и някои от лидерите на основните традиционни партии – Манфред Вебер от ЕНП, Франс Тимерманс от ПЕС, на Ян Захариди от Европейските консерватори и реформисти. Оформят се нови коалиции, които ще се борят за разпределение на местата.

Заедно с изборите през 2019 г. изтича и мандатът на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Годината е изключително важна и заради новия финансов план за Европейския съюз, който трябва да бъде създаден. Вижда се желанието на Германия и Франция да създадат съвършено нови финансови органи, да има напредък в общата европейска отбрана и сигурност.

Един от основните рискове пред ЕС е наличието на все по-голям брой националистически партии, които са настроени против Съюза.

Основните досегашни лидери на Европейският съюз Ангела Меркел и Еманюел Макрон са с разклатени позиции. Германският канцлер се отказа от поста си на лидер на партията и вече има наследник - Анегрет Крамп-Каренбауер е новият лидер на Християндемократическия съюз на Германия. Някои твърдят, че Меркел до края на май ще се откаже и от поста си на канцлер. Голямата надежда от 2017 г. Макрон е изправен пред социален бунт и се опитва да го гаси с непредвидено увеличение на доходите, връщайки Франция отново в червената зона на бюджетния дефицит, т.е. отказвайки се от реформите, които бе обещал. При наличието на "новите" страни членки от Източна Европа, традиционният френско-германски съюз като двигател на европейската интеграция надали ще може да изпълнява тази роля. Защото и в страните от Централна и Източна Европа зрее недоволство от тяхната доминация, от това, че те дърпат чергата към себе си, превръщайки в илюзия един от основните принципи на ЕС за солидарност и помощ за по-изостаналите с цел бързото изравняване или поне доближаване на стандартите на живот.

Безконтролното изтичане на мозъци и на работна ръка от Източна към Западна Европа кара все повече хора в новите страни членки да се питат дали ползите от членството компенсират това обезкървяване от човешки капитал, което застрашава самото им национално съществуване. Недоволство в последно време предизвика и реформата на международните транспортни превози, при който Германия и Франция наложиха своите интереси в ущърб на превозвачите от Източна Европа.

Така че ако ЕС не се прероди на нова основа, при която да се отчитат националните интереси, особено на по-слабите членки, да се преодолее огромната и все по-нарастваща пропаст между бедни и богати хора, заплашваща със социален взрив, да се канализират миграционните потоци (които впрочем са неизбежни), да се върне доверието на гражданите, че всичко се прави в защита на техните интереси, бъдещето му не е розово.

През 2019 г. остава въпросът с мигрантите. Редица държави ограничиха приемането им. Пионер в това е Крайнодясната италианска партия "Лигата", която от шест месеца е на власт и успя да блокира до голяма степен пристигането на мигранти. Експерти обаче се опасяват, че подобни мерки ще увеличат броя и маргинализацията на нелегалните мигранти на Апенинския полуостров.

Трудно, но успешно завършиха преговорите за европейски бюджет през 2019 г. ЕС ще продължи да инвестира в растеж и работни места, изследвания и иновации, студенти и младежта - приоритетите на Комисията "Юнкер". В съответствие с предложенията на Комисията от юни и ноември 2018 г. ефективното управление на миграцията и външните граници на ЕС ще останат приоритет в бюджета през следващата година. Преговарящите договориха 165,8 милиарда евро поети задължения и 148,2 милиарда евро плащания. 57,2 милиарда евро през Европейски структурни и инвестиционни фондове ще помогнат за намаляване на икономическата пропаст между страните членки.

ЕС удължи с още шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Важни дати: 31 юли – изтичане на санкциите

Европейският съюз официално удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия, чийто срок трябваше да изтече на 31 януари 2019 година. Решението за удължаване на санкциите с шест месеца, от 31 януари до 31 юли догодина, е взето заради липсата на какъвто и да е напредък в реализацията на минските договорености за Украйна. Решението за удължаване на санкциите беше съгласувано на срещата на върха на европейските лидери миналата седмица. Икономическите санкции засягат специфични сектори на руската икономика. Те бяха въведени за първи път на 31 юли 2014 г. след свалянето над Донбас на малайзийски самолет с близо 300 пътници и екипаж. Оттогава те са удължавани за по шест месеца. През 2015 г. на среща на върха ЕС реши санкциите да бъдат отменени само след изпълнението на минските споразумения за уреждане на конфликта в Източна Украйна. В края на октомври анализатори посочиха, че Русия създава буфер срещу санкции в размер на милиарди долари. САЩ обаче също не смятат да прекратяват санкциите. Русия си има и вътрешни грижи. Общественото недоволство срещу Кремъл нарасна, след като правителството реши да увеличи пенсионната възраст от 55 г. на 63 г. за жените и от 60 г. на 65 г. за мъжете – мерки, които не са предприемани от нито едно от предходните правителства след разпадането на Съветския съюз. Рейтингът на Путин се срина. През ноември проучване на Nevada, която е единствената независима социологическа агенция в Русия, показва, че 61% от руснаците обвиняват Путин за проблемите в страната. Руският президент вече не е имунизиран от критики, особено от младите руснаци, които не познават друг държавник начело на Русия. Бунтът срещу властта на редица руски рапъри и присъствието на хиляди млади хора на антиправителствените протести, ръководени от опозиционера Алексей Навални, са сигнална лампа за Кремъл. Извършителите така и не бяха открити, но отравянията в Русия на Путин са тема на сериозни дискусии през 2018 г. след нападението във Великобритания срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал. Всичко това, включително и разкритията, че Русия използва военни наемници в редица държави, сред които са Украйна и Центрланоафриканска република, оказват влияние върху имиджа на Путин на международната сцена.

Украйна е друг фронт, на който Путин не изглежда да печели. Кремъл се провали в опитите си да възпрепятства разкола в Православната църква, причинен от намеренията на Киев за църковна независимост от Москва. Украинците не си подобряват отношението към Русия въпреки трудностите в тяхната страна. Поради това на следващия президент на Украйна, който ще бъде избран през 2019 г., ще му е много трудно да спазва дори и дипломатичен тон с Путин.

САЩ в стратегическо настъпление

Важни дати: 4 февруари – изтича ултиматумът, даден от САЩ за договора за оръжията

Попитан в интервю за "Фокс нюз" да оцени своята дейност, в края на 2018 г. американският президент Доналд Тръмп отговори: "Вижте, мразя да правя това, но ще го направя. Поставям си "шест плюс". През 2018 г. той се срещна с лидера на КНДР Ким Чен Ун на историческа среща и направи стъпка към разоръжаване, каквато никой преди него не бе правил. Тръмп и Ким се срещнаха за първи път през юни 2018 г. на форум в Сингапур, определян като историческо събитие. Тогава беше договорено споразумение за мир на Корейския полуостров и постепенно ядрено разоръжаване. През новата година се очаква нова такава среща.

Тръмп, както самият той казва, "върши отлична работа" като президент, и даде за пример силния ръст на американската икономика. Анализатори отбелязват, че през новата година се очаква засилване на съперничеството между великите държави. САЩ ще засилят своето стратегическо настъпление към Китай, въвеждайки мита, санкции, нормативни бариери за новите технологии, оказвайки все по-активна подкрепа на Тайван. Междувременно несъблюдаването и разрушаването на споразуменията по контрол на въоръженията ще доведе до ускорена надпревара на въоръженията между САЩ, Русия и Китай. САЩ искат от Европа, Япония, Австралия, Канада, Южна Корея и Тайван по-високи бариери на пътя на китайските инвестиции. САЩ дадоха на Русия в началото на декември 60-дневен ултиматум да спази задълженията си по ключов договора за контрол на въоръженията, благодарение на който в Европа няма ядрени ракети със среден и малък обсег. Според Вашингтон Москва е в нарушение на този договор и само тя може да го спаси.

„Русия има последен шанс да покаже до удостоверим начин, че спазва договора,… но ние също така трябва да започнем да се подготвяме за факта, че този договор може да се разпадне“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Външните министри от НАТО се разбраха формално да обвинят Русия в „материално нарушение“ на договора за ракетите със среден обсег и в съвместна декларация изразиха подкрепа за САЩ, след като Помпео ги информира в централата на алианса в Брюксел за руските нарушения и за намерението на президента Доналд Тръмп да се изтегли от него.

Излизане на САЩ от договора за ракетите със среден обсег би създало нови грижи на съюзниците от НАТО. Договорът за ракетите със среден обсег, сключен от тогавашния президент Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов през 1987 г. и ратифициран от сената на САЩ, елиминира арсенала от такива ракети на двете най-големи ядрени държави в света и намали тяхната способност да нанасят ядрен удар с кратко време за ответна реакция. Американските ракети „Круз“ и „Пършинг“, разположени във Великобритания и Германия, бяха премахнати в резултат на договора, а Съветският съюз изтегли своите ракети SS-20 от европейския обхват.

Договорът изисква САЩ и Русия „да не притежават, произвеждат или да изпробват в полет“ наземно изстрелвани крилати ракети с обсег между 500 и 5500 км, „или да притежават и да произвеждат пускови установки за такива ракети“.

2019 г. ще е година преди избори за президент, на които Доналд Тръмп дава заявка да се кандидатира отново.

Горещи точки – Южнокитайско море, Близкият изток, Корейският полуостров


Светът успява да избегне голяма война вече близо 75 години след края на Втората световна война през 1945 г. Но и през 2019 г. остават горещи точки.

Южнокитайско море се превръща в част от все по-големия търговски сблъсък между САЩ и Китай. Засега този конфликт се развива с обмен на разгорещена реторика, мита/тарифи и различни други търговски санкции. САЩ и Канада наскоро ескалираха конфликта, като арестуваха ръководител на китайската технологична фирма Huawei, което доведе до противодействие на Китай срещу канадски граждани и американски фирми.

Вечната тема - Близкият изток остава на мода и през 2019 г. Икономическият натиск върху Иран продължава да нараства, тъй като САЩ предприемат все по-агресивни стъпки за ограничаване на търговията. Саудитската война срещу Йемен не показва никакви признаци за отслабване. Сирийската гражданска война продължава. Политическите сътресения в Иран биха могли да дестабилизират региона, или да тласнат Иран в агресивно поведение или да направят Ислямската република примамлива цел за враговете й. Напрежението между кюрди, турци, сирийци и иракчани може да прерасне в открит конфликт по всяко време. И накрая, но не на последно място, лидерът на Саудитска Арабия отново и отново демонстрира склонност към приемане на риска, дори когато се прокрадва шепот за стабилността на кралството, който става все по-силен.

Макар напрежението на Корейския полуостров да е намаляло през 2018 г., тъй като Ким Чен Ун показа известна степен на търпение по отношение на ядрените и балистичните ракети, а президентът Тръмп намали реториката си за противопоставяне на Северна Корея, въпросът остава ненапълно решен.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.