Снимки

Плащаме повече, а дали получаваме повече? Ядем по-скъпа храна, а дали е по-качествена? Даваме 25 пъти повече пари за обувки, отколкото преди 20 години, а дали има къде да ходим с тези обувки, освен на работа? Плащаме за образование 143 пъти повече от 1996 година насам, а дали сме по-образовани? Месото е 36 пъти по-скъпо, а дали е по-различно от това от преди 20 години? Отговорите: Не получаваме повече, въпреки че даваме повече. Няма къде да носим обувките си, стига да можем да си ги позволим (в днешно време за богат човек се смята този, които може да си купи по два чифта обувки за всеки сезон). Образованието ни е по-скъпо, но е крайно некачествено. Резултатът от него се вижда по улиците, в метрото, в автобусите, в надрасканите и скъсаните седалки, в бедния речник, в правописните грешки, в непознаването на кирилицата, в паразитните думички – братле, брато, копеле, в смисъл такъв, по принцип и т.н. При месото цената най-вероятно е оправдана. Сигурно по-високата му стойност е заради вложените в него антибиотици и хормони. Качеството обаче е крайно ниско. Според всички пазарни правила ние сме си... как да го кажа – прецакани. Оставаме без пари, за да ни пробутват скъпи неща, които ни убеждават, че са на безценица. Следват още въпроси и още звучащи логични отговори, но никой от тях не е задоволителен. И на фона на всичко това можем спокойно да се обявим за герои, колкото и алогично да ни се струва. Няма друг народ, който да плаща в пъти повече, да получава в пъти по-малко и все пак да оцелява. А и оцелява добре. Всеки носи телефон за няколкостотин лева, всеки има телевизор на изплащане, по който да гледа мачовете, когато е успял да събере пари, за да си плати кабелната. Всеки кара кола, колкото и да се оплаква от високите цени на бензина, почти всеки излиза в петък и харчи по половин заплата в кръчмата. Световните икономики могат да почерпят от нашия пример. Явно разковничето е в по-високите цени, които са за сметка на качеството. Колкото повече плащаме, толкова по-ниско качество получаваме и толкова по-доволни сме. Толкова повече расте и стандартът ни на живот. Взимаме си все по-скъпо месо, купуваме си все по-скъпи телефони, даваме пари за частни колежи, защото не е достатъчно престижно да учим в държавните университети, носим скъпите китайски обувки и се наслаждаваме на безбожно скъпото нещо, което е с палмово масло, но наричаме сирене. Плащаме и ни харесва, защото ни е струвало скъпо. Колкото по-скъпо е нещо, толкова повече ни харесва. Сбъркана психология и грешна логика. Правилно е обаче, че сме доволни. И все по-рядко си задаваме въпроса „защо така“ и все по-рядко искаме да чуваме отговора „за това“. „Защото така“ ни е по-лесно и „за това“ сме на това дередже.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.