0

И стински, здрав и лъскав пипер зрее в огромни зеленчукови градини до Каварна. Там до нивите със слънчоглед и лавандула са се проснали дълги редове с един от най-обичаните зеленчуци в България. В началото на юли от ранна утрин работници внимателно и сръчно окопават насажденията. Всъщност градинарството там се развива в огромни мащаби, типични за Добруджа.

Истински, здрав и лъскав пипер зрее в огромни зеленчукови градини до Каварна. Там до нивите със слънчоглед и лавандула са се проснали дълги редове с един от най-обичаните зеленчуци в България. В началото на юли от ранна утрин работници внимателно и сръчно окопават насажденията. Всъщност градинарството там се развива в огромни мащаби, типични за Добруджа.

Мащаби

Едно от големите зеленчукови стопанства е на Екатерина Кирчева от село Селце. Тя гледа пипер, домати, патладжан и сочни дини върху 195 дка площ. Доматите са 40 дка, пиперът е 120 дка, дните са 30 дка, а патладжанът е 5 дка. Част от нивите са собствени, другите са под аренда, за които плаща наем от 100-120 лв. на декар. Съобразяваме се с рентите, които дават големите зърнопроизводители, разказва фермерката. Тя е хубава жена, без възраст, изгоряла от слънцето, с къси панталони, пъргава походка и спортна фигура. Не е от фитнес, а от полска работа, смее се Екатерина. Налага се да плащат по-високи наеми за земята, особено ако през тях минават напоителни канали, построени от времето на социализма, които в този район не са унищожени, става ясно от разговора ни.

Варна и Бургас

Оказва се, че тя и съпругът й са работили само по няколко години като наемни работници и след това решават да се заемат със земеделие. Така постепенно правят първо градините с пипер, като в онези времена са били от пионерите. Борсите във Варна и Бургас основно са поглъщали продукцията им. Продавали са зеленчука и на импровизираните пазарчета край пътя. След пътен инцидент на един от тези щандове спират. Но всеки, който иска да си купи пипер от тях, може да влезе в градините и да си го набере сам. Цената за кг е около 80 ст., разказа Кирчева.

Без програми

За зеленчуковото стопанство не са ползвани програми по Програма за развитие на селските райони освен субсидиите на площ. Основните инвестиции, които са направили, са от продажбите на продукцията и кредити за закупуване на посадъчна машина, която струва около 20 хил. лв.

След фрезоване

Пиперът е насаден върху дълги лехи, покрити с лъскав полиетилен. Слагат го, за да контролират плевелите, но най-вече за да задържа влагата в почвата, обясни Екатерина. Лехите с пипер са оборудвани с капково напояване, което се оказа, че всяка година се сменя. Първо минава фрезата, прави леха, а с това се инсталира и капковото, което излиза към 7-8 хил. лв. на сезон. Докато паднат сланите, берем, много рядко оставаме чушки на нивата, увери стопанката. Ако не паднат слани, берат до ноември. От декар пипер изкарват по 4 тона, а от доматите по 7-8 тона, но все пак зависи от годината.

Туристи и Румъния

Като всички производители, чийто основен пазар е зависим от туристите, сме притеснени тази година, сподели Екатерина Кирчева. При силна туристическа година борсите във Варна и Бургас са поглъщали почти 100% продукцията им. Тази година обаче не е така, защото много от хотелите не работят. Не сме сигурни, че ще можем да продадем само на директни продажби пипера, доматите и патладжана, сподели тя. Преди години от Румъния са идвали да купуват, но сега вече румънците ни бият и по цени и артикули, защото са субсидирани, каза стопанката.

Есемеси

Търговските вериги са им пратили по един есемес, за да изпълнят ангажимента си, че търсят български градинари. Оказало се, че за да купуват продукцията на местните фермери, трябва със специализиран транспорт да я карат на другия край на България, защото там били логистичните им центрове. Много от колегите просто се отказаха, каза Кирчева. Ако ни поискат зеленчуци, имаме готовност при масово бране да осигуряваме по 3 тона пипер дневно, увери производителката. Имаме достатъчно продукция и от домати, дини и патладжани, допълни тя.

Разсад в двойна оранжерия

Разсадите стопаните си ги правят сами в найлонови оранжерии. Те са двойни, по този начин се запазва топлината. Отоплява се с печка на твърдо гориво, а за да се поддържа нормалната температура, два месеца съпругът й спи на полето в парниците. Не мога да разчитам на стоката на разсадници, обясни тя. Има такива разсади, които само като ги погледна, бих ги изхвърлила.

Семейната ферма разчита преди всичко на хибриди, защото им гарантират здравина и устойчивост.