Къде у нас сивата икономика е най-голяма? (КАРТА)

Къде у нас сивата икономика е най-голяма? (КАРТА)

Една пета от икономиката на страната е в сивия сектор, сочат последните данни на бизнеса. Точният процент е 20,9%, които се равнява на около 23 млрд. лв. Това обяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България по време на кръгла маса по темата.

Анализ показва, че най-високи са дяловете на сивата икономика в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Най-ниските дялове са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %).

Национална карта на недекларираната заетост в България, 2020 г.

Основните проблеми остават недекларирането на доходи и получаването на пари под масата. "Изгодно е да се крият пари от заплащането на труда, при 100 лева на работник още 53 лева отиват осигуровки и данъци“, обясни Велев.

Като подсектор, които наскоро стана известен като рисков, от АИКБ посочиха шофьорските курсове. „За 2 лева на месец може да се наеме автомобил, а заплащането на месец да е 200 лева, поне официално, за да не се достигне 50 000 лева, при които е задължително да се регистрира фирмата по ДДС. Добрата новина е, че наредбата за инструктори ще се промени и ще се ограничи сивия сектор при курсовете“, каза още Велев.

По европейски проект АИКБ е изследвала недекларираната заетост в България чрез проучвания сред работодатели и работници. По думите на проф. Емилия Ченгелова – ключов експерт по проекта, недекларирана заетост е част от сивата икономика и е всяка дейност, осъществявана срещу заплащане, която е законна по своето естество, но не е декларирана пред органите на публичната власт.

Според оценките на работодателите, недекларираната заетост в българската икономика през 2020 г.е 25,3 %, при работниците процентът е 32,9. И двете групи смятат, че тенденцията през последните 3 години недекларираната заетост е да намалява.

Според оценките на работодателите и работниците най-често срещаната практика е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой с обхват между 25 и 30 %. На следващо място е практиката за полагане на извънреден труд: обхват между 25 и 28 %. На трето място по честота на разпространение са прикритите трудови договори, като разминаването е в обхвата. Работодателите смятат, че обхватът е между 15 и 20 %, а при работещите - между 20 и 25 %.

Кои браншове са най-силно уязвими към практиката “работа без договор”?

Работодателите смятат, че най-рискови са секторите за ремонт на автомобили, преработваща промишленост, селско стопанство, хотелиерство и недвижимите имоти. Според работниците картината е по-различна, изследванията показват, че строителството е най-уязвим, отново селското стопанство, медии, отново автосервизите, но и застрахователните услуги.

Мнението на работници и работодатели еднакво за рисковете при практиката “работа на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на недекларирана сума в брой”. Тук отново строителството, селското стопанство, преработваща промишленост, хотелиерство са водещи при рисковите сектори.

Браншовете, които са най-силно уязвими към практиката “прикрити трудови договори”, не се различават от изброените по-горе, но се добавят секторите на образование и научни изследвания. От "фалшива самонаетост" се отличават отново научните работници.

Според работодателите и работниците,

най-масово прилаганата форма на недекларирана заетост е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой.

Това означава, че работодателите, които прилагат тази практика, разполагат със свободни суми, които използват за извършването на тези допълнителни плащания.

Продължавайки по логиката на сиви практики, това означава, че освен сиви практики за наемане на лица, в немалко предприятия от българската икономика се прилагат и друг тип сиви практики (нарушаване на данъчната дисциплина и фискалното законодателство), благодарение на което се генерират "свободни" суми, с които се правят разплащанията, отбеляза проф. Ченгелова.

Сивите практики обикновено "вървят в пакет", показва още изследването - прилагането на една или друга сива практика по отношение на трудовото и осигурителното законодателство не би била възможна, ако не се съпътства от сиви практики по отношение на отчитането на оборотите и продажбите.  

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.