О коло 20% от хората в България страдат от психични разстройства, съобщи на среща, посветена на Деня на психичното здраве, проф. д-р Христо Кожухаров, ръководител на катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет и на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ „Света Марина“ във Варна.
Около 20% от хората в България страдат от психични разстройства, съобщи на среща, посветена на Деня на психичното здраве, проф. д-р Христо Кожухаров, ръководител на катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет и на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ „Света Марина“ във Варна.
Той представи заедно с проф. д-р Мариана Арнаудова, ръководител на Трета психиатрична клиника, модерната персонализирана психиатрия в единствената болница с психиатрични клиники във Варна. „Персонализираната терапия на пациенти с психиатрични пробеми в България дава голяма надежда на специалистите за по-добри резултати от лечението.
Това е възможно благодарение на персонализираните тестове, чрез които лекарите могат да изберат най-подходящата терапия и да оптимизират лечебните схеми на пациенти с депресия, тревожно разстройство, биполярно разстройство, шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство, синдром на хиперактивност и дефицит на внимание и други разстройства“, обясни проф. Кожухаров и допълни, че с помощта на фармакогенетичния тест Genecept Assay може да се избегне процесът на проба-грешка и да се скъси пътят до подобряване на състоянието на пациента.
Тестът идентифицира специфични за всеки пациент генетични маркери, които дават информация кои медикаменти ще действат по очаквания начин, кои няма да са ефективни, с кои могат да се очакват сериозни странични ефекти, поясни още специалистът. Персонализираната медицина е бъдещето на медицината. Накратко тя се определя като точното хапче в точната доза за точния пациент.
В България, вече от една година насам се прилага и персонализираният подход в психиатрията, т.е. назначава се терапия на база на индивидуален фармакогенетичен тест, който идентифицира специфични за всеки пациент генетични маркери. Тестът покрива над 20 класа медикаменти, общо 122 лекарства, одобрени от Американската агенция по храни и лекарства, включва 18 клинично валидирани гени и 97% от лекарствата, използвани в психиатричната практика.
Вземането на проба е много лесно– прави се натривка от лигавицата на вътрешната страна на бузата, обясниха специалистите. До момента с помощта на теста, 300 пациенти в страната са получили персонализирано лечение. „За някои пациенти това е единственият начин да получат веднага точното лечение“, допълни проф. Арнаудова.
Най-големите предизвикателства пред психичното здраве на българина са стресът, липсата на емоционална култура, липсата на навик за търсене на навременна помощ от психиатър, поради предразсъдъци, недостигът на средства за психично здраве, липсата на добре развита мрежа за доболнична помощ и липсата на специалисти в някои региони, каза още проф. Кожухаров.
Проблемите в грижата за психичното здраве са много. Съществува среда на дефицит на социално-емоционална компетентност, липсва статистика за хората с психично-здравни проблеми в България. Липсва връзка между амбулаторната и стационарната помощ.
Инвестициите в укрепването и подобряването на психичното здраве са недостатъчни. Основно се инвестира във възстановяването на психичното здраве, едва след като то вече е било увредено. Не на последно място, съществува силна и неосъзната психиатрична стигма, която възпрепятства адекватното разбиране на характера на психичните заболявания и навременното им лечение.
По отношение на тежкото престъпление в Русе, проф. Кожухаров заяви, че около 3% от психично болните извършват подобни престъпления. „Стигмата води до това – не се разбира какъв е смисълът, характерът на психичните заболявания, те не се разпознават навреме, защото пациентите не отиват при психиатър, не се интерпретират правилно, пренебрегват се и се лекуват много късно“, подчерта специалистът.
Въпреки всички проблеми, в България вече се практикува модерна персонализирана психиатрия и пациентите в УМБАЛ „Света Марина“ имат достъп до иновативни инструменти при назначаването на лечение, които все още са недостъпни в редица европейски страни. В университетската болница във Варна работят 4 психиатрични клиники - за лечение на депресивни състояния, на лица с психични разстройства, с психомоторна възбуда и висок агресивен и суициден риск и зависимости, на психични разтройства в старческа възраст и детско юношеска психиатрия.
В болницата се покрива лечението на всички групи психиатрични заболявания, като за пациентите се грижат интердисциплинарни екипи, подчерта проф. Арнаудова. Тя обърна внимание също и на факта, че пациентите в университетската болница във Варна имат достъп до най-модерните методи на лечение и новите концепции в терапиите.
Монитор
