В насяме значително повече, отколкото изнасяме. Тази година тенденцията не се променя, а се задълбочава, каза Петър Кировски, експерт от Министерството на земеделието, цитиран от БНР.
Внасяме значително повече, отколкото изнасяме. Тази година тенденцията не се променя, а се задълбочава, каза Петър Кировски, експерт от Министерството на земеделието, цитиран от БНР.
На среща с бранша в Бургас той посочи официални данни, според които близо 67% от доматите, които се продават у нас, са внос. Те идват главно от Турция и Гърция. От там са и повечето чужди краставици, чийто внос е наполовина в сравнение с доматите.
Цената на картофите пък отбелязва 100-процентно увеличение. Ако през 2018 г. килограм се е търгувал за 65 ст., тази година той е скочил на 1,30 лв. Върху цената им рефлектира миналогодишната суша в Полша, Германия и Северна Франция.
Ябълки
При ябълките вносът е 56%, като първите череши и ябълки държат най-висока цена, след което тя сезонно се понижава. „Тази година имаше по-добра реколта в Европа, от там и цената падна,“ коментира Кировски.
Както при зеленчуците, така и при плодовете България разчита предимно на внос. 70% от него идва от Македония и по-малко от Полша. Специално череши внасяме повече от Гърция и Турция, а ягоди – от Гърция, Румъния, Беларус и Албания.
Оказва се, че малините са единственият плод, при който имаме положителен баланс в търговията, тъй като изнасяме много повече, отколкото внасяме.
Износ
Износът, доколкото има такъв, се реализира чрез български домати за Румъния и Унгария, краставици за Германия и Чехия и плодове за Румъния и Гърция.
Въпреки че на родните пазари се продава повече чужда продукция, статистиката на ресорното министерство сочи, че се увеличава броят на регистрираните земеделски стопани. През тази година те са 829, докато 4 години по-рано, през 2015 г., техният брой е бил 654.
Субсидиите подраняват заради сушата
Продължителната суша засяга нашите фермери. Ето защо решихме да въведем по-високи авансови плащания, както и изключения от някои правила за екологизиране, за да улесним производството на фуражи за животни, заяви еврокомисарят по земеделие Фил Хоган.
И тази година както миналата много страни членки се борят с високите температури и липсата на влага. Те се отразяват върху производството на обработваеми култури и фуражи, което пък може да засегне и здравето на животните. Ето защо евродепутатите взеха две решения, за да подпомогнат стопаните.
Първото решение е свързано с техните авансови плащания. До 70% от преките плащания и 85% от плащанията по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъдат изплатени в средата на октомври.
Втората мярка, която се обмисля, е да бъдат направени дерогации от конкретни изисквания, свързани с екологията. Те ще се прилагат за диверсификация на културите и за екологично насочени площи, декларирани като угар. Възможно е да се приемат и други видове освобождаване от екологизиране.
Борим градушките с пари от ЕС
След като две години законът за борба с градушките лежеше на трупчета по рафтовете на администрацията, земеделският министър Десислава Танева ще се опита да намери решение за бизнеса, който през последните години понася огромни загуби от природните бедствия. Целта е част от финансирането да се поеме изцяло само от фермерите, като в новия програмен на Общата селскостопанска политика (ОСП) период се потърси начин за покриване на другата част от тези разходи със средства от европейските фондове. Това съобщи министър Танева при срещата си с представителните на браншови организации, където се обсъждаха темите по бъдещата ОСП.
В направлението „Климат и екология“ държавите членки ще бъдат подпомагани за проекти, свързани с климатичните промени. Именно затова и моделът за борба с градушките може да стане част от политиките, които страната ще подпомага, поясни още министърът.
Тази седмица министърът и зърнопроизводителите ще обсъждат новия закон за градушките, така че да стигнат до съгласие, тъй като страната ни трябва да има готовност с нормативната база, регламентираща начина на финансиране.
Монитор
