Църква на 400 г. пази стенопис  на Колелото на живота
3

Витлеемската звезда и пречупени кръстове съжителстват в храма

Църква на 400 г. пази стенопис на Колелото на живота

„Рожество Христово“ в Арбанаси зографисана е от Атонски майстори

Църквата „Рождество Христово” е един от най-старите храмове в село Арбанаси и е обявена за паметник на културата с национално значение. Намира се в югозападната част на архитектурно курортното селище в близост до друг стар храм „Св. Архангели Михаил и Гавраил”, до манастира „Св. Николай Чудотворец” и до бившата резиденция на Тодор Живков. Построена е със средства на богатите арбанашки търговци, чийто имена са изписани на гръцки език за поколенията във всяко едно от отделенията. Сред тях се четат имената на Евгения, Кир, Тодор, Стати, Георги. За майсторите стенописали храма се знае, че са от Атон, но за съжаление те никъде не са оставили своите имена. Знае се само, че църквата е била зографисвана на етапи и това е продължило почти един век – от 1597 до 1681 г.

Сградата представлява масивна каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м. в чиято източна част се издига апсидата. Състои се от: наос – (мъжко отделение) и притвор (женско отделение), галерия, заобикаляща ги изцяло от север и от запад, а на изток завършваща с параклис носещ името на Свети Йоан Кръстител. Църквата е една от малкото изписани по българските земи по време на османското владичество и именно стенописите са тези, които я правят уникална и неповторима. За разлика от повечето български църкви, в които се представят основно и изключително събитията, свързани с Христос, тук има сюжети и сцени от цялата Библия.

Най-ранни са стенопосите от наоса,

които са завършени през 1597 г.

От този период са няколко композиции, сред които „Страшният съд” и „Рождество Христово”. Всъщност стенописите в наоса са по-опростени и достъпни за човешкото възприятие. В апсидната ниша са представени Св. Богородица, даването на светото причастие, или т.нар. евхаристия и светците, създали литургията, чието изобразяване е известно още като мелисмос. В първия регистър, разположен по северната и южната стени на наоса са представени светците воини: Св. Димитър, Св. Георги и Св. Нестор, а също и светците лечители и безсребреници: Св. Панталеймон, Св. Козма, Св. Дамян и Св. Трифон. Над тях има фриз от медальони, в които са представени десетки християнски светци и светици. Следващите регистри са заети от сцени, илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. Върху западната стена е изписана сцената „Преображение Господне”, а под нея се намира композицията „Успение Богородично”, от двете страни на която са изписани темите „Рождество Богородично” и „въведение на Мария в храма”. Върху свода на наоса се извисяват изображенията на Христос – Емануил, Христос Пантократор и Св. Троица.

Витлеемската звезда на входа на храма.

Живописта в женското отделение – притвора е завършена през 1638 г. По стените и свода са представени различни цикли и теми като: „Акатист Богородичен”, „Древо Йесеево”, отново „Страшния съд” и други. Доста интересни са стенописите от „Древо Йесеево”, които същесвуват в много малко наши църкви и предствят библейския разказ за произхода и предците на Божия син, Исус Христос. Отделно в друга тематична група стенописи пък е разказът за самия Исус от момента на раждането до разпъването му на кръст и Възкресението. По южната и западната стени са пресъздадени композициите „Покров Богородичен”, „О тебе радуется” и „Сватбата в Кана Галилейска”.

В галерията на църквата пък са представени два основни тематични сюжета: „Суетният живот в лъжливия свят” и „Колелото на живота”, придружено от зодиак.

Двете темиса доста сериозно отклонение от

строгите канони на църковното стенописване

тъй като са светски. Те представят идеята за вселената, за планетите, от които тя е съставена и за мястото на човека в нея. В стенописите може да се види и миниалог или календар, който показва в картини и образи всеки един от църковните християнски празници. Църковният календар започва от месец септември и завършва с август и със сцената на отрязването на главата на Свети Йоан Кръстител. Някога, когато църквата е била дестващ храм, в галерията е имало маси и пейки, на които хората са идвали да почетат с храна и вино паметта на починалите си близки и роднини. Обичай, който не е характерен за българските църкви и за българската църковна и религиозна традиция.

Господ, Адам и Ева и змията. Доста любопитно е, че върху стените на църквата „Рождество Христово” присъстват и 12 изображения на персонажи, които не са свързани с християнството: математикът Питагор, философите Аристотел и Платон, поетът Омир, историкът Плутарх, лечителят Гален, законодателят Солон и дори пророчицата Сибила. Според експертите по църковна стенопис тяхното създване е породено от хуманистичните тенденции на епохата, в която се е намирала по онова време свободна Европа и които са достигнали и до поробените български земи чрез иконописите. И още едно от нещата, които правят църквата „Рождество Христово” уникална, това е откритият преди няколко години от специалиста Пламен Събев стенопис „Разкаянието и обесването на Юда Искариотски”. Този стенопис почти не може да се открие в останалите български храмове, освен в още два храма в Арбанаси: църквата „Св. Атанасий” и манастирът „Успение Богородично”.

Нещо, което учудва повечето от посетителите на църквата „Рождество Христово” е

изобразената над входната врата

„еврейска” звезда с шест лъча.

Всъщност оказва се, че това е Витлеемската звезда, която след това се превръща в еврейски символ. И в това няма нищо учудващо, та нали Божият син, Исус Христос, в крайна сметка е евреин. И другото, което кара туристите да ококорват очи са „нацистките пречупени кръстове”, които се появяват върху дрехите на някои от светците от стенописите. Всъщност т.нар. „нацистки” кръстове са хилядолетия по-стари и от нацизма и от Хитлер и изобщо не са открити от тях. Пречупеният кръст, или свастиката е познат още от вековете преди Христа на народите в Азия, където е бил соларен знак и е изобразявал слънцето и неговите лъчи. Та нали и днес много от децата рисуват почти по същия начин това небесно светило. Само дето не изкривяват лъчите му встрани. А ако човек се вгледа по-внимателно в пречупените кръстове върху дрехите на светците, ще види, че техните лъчи са пречупени в посока, обратна на тази на нацистките кръстове.

Според историците през първите години след създаването си църквата „Рождество Христово” в Арбанаси е обикновена енорийска църква. След това обаче

се превръща в част от един

цял комплекс и резиденция

от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров – Търновската в периода, когато тя е била под църковната юрисдикция на гръцката Цариградска патриаршия. А заради уникалните стенописи и сложната, изключително богата и всеобхващаща иконографска програма, специалистите наричат „Рождество Христово” още „църква енциклопедия”.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.