Г
рабежът на България стана при управлението на Иван Костов, а запазената му марка беше приватизацията с работническо-мениджърски дружества (РДМ).
За периода на управлението му от 21.5.1997 г до 24.7.2001 г. са раздържавени изцяло или отчасти 3000 предприятия. Експертната оценка на стойността на тези приватизирани активи е била близо 20 000 000 000 лв. За въпросната собственост в държавната хазна са постъпили малко над 2 000 000 000 лв. и още приблизително толкова са били дължими в алтернативни или отложени платежни средства.
Погледнато сумарно, активите на българската държава са разпродадени средно за 20% от стойността им, като в близо половината от случаите разминаването е още по-драстично. Всичко това дава основание безапелационно да се направи извод, че приватизацията, която другарят Иван Йорданов Костов и кликата му сътвориха, беше най-лошата и крадлива в бившия Източен блок. Нещо повече – държавата е ужилена с още над 206 млн. лева и над 900 млн. долара от непостъпили в хазната инвестиции по тези договори.
Политическият капитал – в икономически
Костича се дразни особено, когато му припомнят тези числа, водещи към единствения възможен смислен извод ­ за огромен клиентелизъм, далавери и грабеж по време на неговото управление. Факт е, че този феномен не се получи в нито една от бившите соцдържави, с изключение на Русия. Българската приватизация в периода 1997-2001 г. имаше много повече общи черти с руския модел. Единствено мащабите бяха различни ­ по обясними причини. В периода 1990-2000 г. в Русия са приватизирани 23 452 държавни предприятия. Темповете са впечатляващи – раздържавявани са средно по 45 дружества на седмица. За този огромен обем активи обаче са получени 86 млрд. рубли, или около 12 млрд. щатски долара. И в България се оказа, че основно партийно-политически „парашутисти“ са получили основните дялове в приватизираните предприятия. По този начин приватизацията „Иван Костов стайл” представляваше процес, чрез който политическият капитал на някогашната комунистическа номенклатура се конвертира в икономически. Така старата олигархия – апаратът и управленските му кадри, запазиха властта си, докато удобно се настаниха, този път като собственици на приватизираните публични активи.
ГДР като
контрапункт
Като контрапункт, че е можело да се случи иначе, си заслужава да отбележим опита на Германия. Там почти всички големи предприятия от времената на ГДР, а и повечето от средните, не бяха продадени на отделни личности или семейства, а доминиращата форма на собственост стана акционерната. Водещи акционери станаха големи банки, застрахователни дружества, холдинги и фондове, което създаде голяма стабилност на индустрията, иновативна революция и гъвкавост в условията на сурова конкуренция. Случи се най-важното – рязко увеличаване нивото на социална отговорност за функционирането на съответното предприятие и съответното запазване и увеличаване на работните места, пазарните дялове, иновативните пробиви и в крайна сметка – рязко увеличаване на рентабилността и печалбата. Аналогичен беше подходът в Чехия, Словакия и Полша, а в известна степен и в Унгария. В почти всички източноевропейски страни приватизацията доведе до нов растеж и това е голямата разлика между източноевропейската и българската приватизация. В България приватизацията се превърна в разграбване и целенасочено разпродаване на повечето български заводи и предприятия.
Идеолозите
Какво беше ноу-хауто за това разграбване? В отговора на този въпрос не бива да имаме никакво съмнение кои бяха авторите идеолози и практиците на този незапомнен грабеж. Философията на приватизацията, която беше извършена в периода на управлението на Иван Костов, беше много добре описана веднъж от неговия вицепремиер Александър Божков в друго негово култово изказване: „Ще продам всичко за шест месеца, ако не ме питате на кого и за колко”. Фундаментално изказване! Когато се навлезе в детайлите на приватизационните сделки в периода 1997-2001 г., се вижда, че точно тази приватизация, направена от точно тези хора, по точно този начин, с точно този следприватизационен контрол, си е била разбойничество в особено големи размери. РМД-та достигат неподозирани мащаби на участие в раздържавяването по времето на Иван Костов. Бог да го прости Александър Божков, но той се изявяваше като един от най-върлите апологети на РМД, които народният фолклор правилно преименува на „разбойническо-мениджърски дружества”. Ал Бож не се стесняваше да казва слова като тези:
„Що се отнася до обвиненията, че насърчавам работническо-мениджърската приватизация, аз съм изключително доволен, че ме обвиняват за това. Не мога да приема сериозно това обвинение, след като тук, в тази зала, практически единодушно в края на миналата година всички парламентарни групи подкрепиха промените в Закона за приватизацията, които подкрепят и стимулират работническо-мениджърската приватизация. Дай Боже да има повече такива приватизации. Това е една особено подходяща форма за смяна на собствеността, особено за по-малки предприятия” (Стенограма от деветдесет и шестото заседание на 38-ото НС, 6 февруари 1998 г.).
Съсипване
Да не си мислите, че не са забелязвани ефектите от РМД приватизацията? Вицепремиерът Петър Жотев, който наследи в началото на 2000 г. Ал Бож, е съвсем прав, когато свидетелства за резултатите от РМД приватизацията:
„Същевременно съгласен съм с обвиненията по така наречените РМД-та. Действително, позволих си вече да обявя, че за Министерството на икономиката и за Агенцията по приватизацията, надявам се, ако постигнем по-добра координация, не са добре дошли в приватизацията тези РМД-та, които с дейността си са съсипали предприятията. Няма такъв феномен, при който едно предприятие се развива добре. Идва времето, когато започва неговата подготовка за приватизация и настъпва чудо ­ финансовите резултати се влошават, след което същите хора, ако успеят, го закупуват и отново връщат финансовите резултати до предишната квота преди приватизацията“ (Стенограма от триста петдесет и второто заседание на 38-ото НС, 11 февруари 2000 г.). Практиката в периода 1997-2001 г. доказва, че примерите за неуспешна приватизация от РМД-та са несравнимо повече от успешните.
Джакпот
за директора
В съществуващата тогава обстановка на сблъсък на интереси на определени групи в управляващата партия и коалиция ОДС, управленско-работническата приватизация значително задълбочи процесите на лобиране в икономиката. Ръководителите на редица предприятия, особено печеливши, са сменени, само за да могат да бъдат приватизирани чрез подходите на работническо-мениджърското раздържавяване. Трудностите при определянето на активите на фирмата даваха огромно поле за действащите мениджъри на съответното предприятие да маневрират при договарянето на процеса на тяхната оценка (от оценяващите фирми), позволяваха да получат решаваща изпреварваща информация за приватизационния процес, защото се движеше и контролираше от тях и приближени екипи оценители и юристи. Достъпът на директорите на предприятия, които се приватизират от РМД-та, до възможност за генериране на значителен финансов ресурс от различни донори (вкл. криминални играчи) представляваше мощно конкурентно предимство. В момент, когато само преди година-две заплатите са били 10 долара, а пенсиите 2-3, да намериш няколко десетки или няколкостотин хиляди долара за първоначалната вноска на съответното РМД на практика предопределяше печелившият при дадена сделка.
МВР и
прокуратурата извън играта
РМД-та са толкова „скъпи” на тогавашния премиер Иван Костов и на министъра на промишлеността Александър Божков, че искането да се запазят преференциите за работническо-мениджърската приватизация бяха дори поставени като една от основните правителствени претенции в преговорите с МВФ (Претенциите на българското правителство към МВФ, в-к 24 часа, бр. 191, 18 юли 1998 г.). Проверката на сделките беше рехава, непрофесионална и безрезултатна, забранено беше също така на прокуратурата и МВР да се занимават изобщо с приватизацията. За сметка на това раздържавяването чрез РМД-та процъфтяваше. Вземете за пример някои от знаковите приватизации, извършени с РМД-та и сами ще се уверите в думите ми. При „Каолин” АД първоначалната идея е единственото на Балканите предприятие за добив на каолин да се приватизира посредством сформиране на джойнт венчър с белгийската фирма „Сибелко”, която е световен лидер в производството на кварцов пясък. През май 1999 г. сделката е на път да бъде финализирана, но неочаквано чуждестранният инвеститор се оттегля и преговорите са прекратени. До сделка не се стига, защото плановете на седесарските варвари са други и са свързани с РМД-приватизация на това дружество. С Решение № 1044/14.10.1999 г. на АП е открита процедурата за приватизация по метода „преговори с потенциални купувачи”. На 4 август 1999 г. е учредено „РМД Каолин 98” АД. Скоро след това в Съвета на директорите се появява Даниела Шишкова, съпруга на шефа на „Булброкърс” АД Петко Шишков. Александър Прокопиев, брат на Иво Прокопиев, е назначен на работа във фирмата, за да оглави „Каолин” след време като изпълнителен директор. А сега внимание – вижте условията за плащане в офертата. Според мен когато говорим за РМД-приватизация „ала Костов и Прокопиев стайл”, винаги трябва да си припомняме това: 10% от цената се заплаща в деня на подписване на договора чрез банков превод по сметка на АП; станалите 90% от цената в срок до 10 години от датата на подписване на договора.
10 процента
При десетки сделки от онова време с РМД-та почти винаги присъства тази клауза в приватизационните договори – дружеството плаща едни 10% от цената, с която печели сделката, и после започва едно надлъгване, бавене и много често – тотално неизпълнение на задълженията за заплащане на останалите 90% от сумата. Или пък се плаща с компенсаторки. Приватизацията на „Каолин” е типичен пример за това ­ приватизационният договор експресно е сключен на 10 януари 2000 г. и в чл. 8 се появява онази скандална клауза за условията за плащане от офертата на Прокопиевото РМД ­ 50% във вноски за период от 10 години и 50% чрез компенсаторни инструменти (търгувани на минимална част от номиналната им стойност). Сделката е финансирана от „Алфа Финанс”, фирма, контролирана от Иво Прокопиев. Овладяването на дружеството се осъществява чрез анекс към договора за приватизационна продажба на 75% от капитала на „Каолин” ЕАД с Агенцията за приватизация, чрез който се променят 3 клаузи.
Огледални
клаузи
Анексът дава възможност за увеличаване на капитала и изтласкване на РМД-то. В крайна сметка след операцията Прокопиев вече контролира 62% от капитала на завода. РМД, свързано със съдружника на Прокопиев Филип Харманджиев, приватизира „Випром Дамяница” ЕАД. Порадвайте се на чудните условия за плащане, които са си договорили другарите от кръга „Капитал”. Започваме с изброяването на клаузите, които са като наръчник по достигането на зеещи висини в наглостта. Условията за плащането на 78% от капитала на „Винпром-Дамяница” ЕАД по обясним начин са почти идентични с условията за приватизацията на „Каолин”. Толкова са нагли и сигурни в безнаказаността си, че дори не им хрумва да измислят нещо ей така, за разнообразие в схемите. Първо, 10% от цената в размер на 300 000 щ. долара, съответно левовата им равностойност, към деня на сключване на пиватизационния договор трябва да бъдат платени по следната схема:
1. 60 000 щ. долара в срок от три работни дни от датата на подписването на договора. От това плащане се приспада размерът на внесения от купувача депозит за участие в преговорите в размер на 60 000 000 неденоминирани лева, съответно тяхната доларова равностойност по централния курс на БНБ към деня на извършване на плащането на депозита.
2. 240 000 щ. долара в срок от 10 (десет) банкови работни дни от датата на подписването на договора, с всички възможни платежни средства, допустими в приватизацията.
Компенсаторки
От уведомително писмо/нареждане от 16.12.1999 г. на Николай Тумбев, изпълнителен член на Съвета на директорите на „Изба Дамяница” АД, разбираме, че дължимата за 1999 г. главница в размер на 300 000 щ. д. (или 533 040 лева по фиксинга на БНБ) ще бъде изплатена в компенсаторни записи. Няма шест-пет, дори и суперблагоприятните клаузи в договора в един момент търпят ерозия към още „по-приемливи“ за необръгналите да изпълняват дори облекчени ангажименти приятелчета на Прокопиев. Останалите 90% от цената по приватизационния договор в размер на 2 700 000 щ. долара (или левовата им равностойност) е предвидено да бъде изплатена на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Как пък не се намери сделка-изключение от сключените по времето на Костича, която да не вони на клиентелизъм! За случаи като тези Илф и Петров в един от своите фейлетони иронично подхвърлят:
„Любовта към съветската власт ­ това не е професия. Трябва и да се работи. Трябва не само да обичаш съветската власт, но и да направиш така, че тя да те заобича. Любовта трябва да бъде взаимна.” Та и тук така – не е достатъчно само ти да обичаш мафията, управлявала страната ни в периода 1997-2001 г. Нужно е и тя да те заобича, за да си напазаруваш за жълти стотинки я заводче, я предприятийце, я някоя фабрика.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Командира подмени прехода, инсталира ченгета на всички ключови позиции и раздаде държавата на „синовете” си. След двата му бизнеспроекта и политическият  фалира, сега готви нов.

Лаборантът Костов и неговите чудовища

Командира подмени прехода, инсталира ченгета на всички ключови позиции и раздаде държавата на „синовете” си. След двата му бизнеспроекта и политическият фалира, сега готви нов.

„9 милиона мишлета, изкарват се взаимно ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафето.” 27 години след като трио „Спешен случай” озвучава зората на демокрацията с този рефрен, мишлетата вече са 7 млн., но иначе нещата не са се променили кой знае колко.
С разликата, че котараците са осребрили досиетата и използвали кеша, за да наврат мустаците си във всички отрасли на икономиката. Някои от тях просто ги топнаха и облизаха.

Цената на винпрома намалена двойно на $ 1,5 млн. при положение, че само бутилките в избите му са за $3,5 млн.

В началото бе виното

Цената на винпрома намалена двойно на $ 1,5 млн. при положение, че само бутилките в избите му са за $3,5 млн.

Ако бъде направен конкурс за емблема на пладнешкия обир, замаскиран под формата на приватизация по времето на кабинета „Костов”, кандидатите безспорно ще се много. Но винпром „Дамяница” със сигурност ще е сред фаворитите.

Предприятието оценено на 30 млн. лева,  но продадено за 7,5 млн. лева

Златният пай Каолин

Предприятието оценено на 30 млн. лева, но продадено за 7,5 млн. лева

Годината е 1999 г., а раздаването на огромни късове от икономиката на страната под благовидния предлог, че Костов и глутницата около него прави приватизация на държавните активи, за да ги върне в ръцете на гражданите, върви с пълна сила.
Но не на пазарен принцип, а на същия, с който са били раздавани легендарните червени куфарчета в зората на демокрацията ­ получават ги само верни синове на партията и нейния Командир.