Снимки

Частните съдебни изпълнители са необходимото зло. Те следят за изплащането на несъбираемите вземания. Несъбираеми, защото докато се стигне до т.нар. изпълнителен лист, длъжникът е отказал поне стократно да си изплати задължението. Е, после се оплаква от таксите, но все пак и частните съдебни изпълнители трябва да се хранят. Те имат голяма администрация, дали са много пари, за да получат лиценза си, а и обитават офиси в най-централните части на градовете и районите, за които отговарят. Всичко е разбираемо. Не е разбираемо обаче отношението на хората от другата страна на барикадата. Тези, които наемат хора, за да могат те да си плащат на ЧСИ-тата. Напълно абсурдно е фирми да изискват удостоверение от съдебните изпълнители за хора, които смятат да наемат. Какво означава това? Означава, че най-вероятно фирмите искат да крият някакъв доход. Какво друго? Няма друго. Просто, когато в службата дойде запорно съобщение, компаниите са длъжни да го изпълняват ежемесечно. Ами, ако забавят парите? Тогава подлежат на някаква отговорност. Именно заради това се появява проблем и затова искат хора с чисти кредитни досиета. За да могат да бавят заплати. Да имат тъмни пари, за да не дават светли на ЧСИ-то. Може и да грешим. Може и ЧСИ-тата да са едни честни търговци, които просто си вършат работата. Може да нямат лоби в парламента. Може да не ползват облаги при предявяването на дело срещу някой длъжник. Може всичко това да са слухове. И може ние да не сме прави. Но сме прави за това, че за да може един длъжник да не е длъжник, то той трябва да работи. Да работи и да изкарва пари. Иначе ще си е длъжник цял живот. Все няма да си вдига телефона, все ще отлага плащането за утре, все ще се надява на чудо. Е, за това ние длъжниците сме прави, а фирмите не са. Фирмите, които ни наемат, за да изработваме дадена заплата. Длъжниците не искат подаяние, те просто искат да си получават заработеното. А то понякога не е малко. Малка е ставката на ЧСИ-тата, но законът е такъв. Законът, който все още не е променен. Не е променен в полза на съдебните изпълнители, че да могат да прибират 99% от заработеното, барабар с осигуровките, пенсията и социалните. Та, докато не се промени, те ще могат да прибират едва малка част от заработеното. А за да има заработено, то трябва работодателите да наемат работници. Не ги ли наемат, то и ЧСИ-тата няма да има откъде да печелят. Няма да имат светли пари, за сметка на тъмните печалби на някои фирми. Трябва да има работа, за да няма длъжници. Ако няма длъжници, то няма да има и бирници (дори да се обиждат, че ги наричат така), ако няма бирници, няма да има и самоубийства. Ако няма самоубийства, ще има повече работници. Прост икономически принцип, който се води от това – човек да работи, за да може да плаща. Да плаща, за да може да работи.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.