Всички хора са различни, но някои са по-различни от другите. Така навярно би се изразил писателят Джордж Оруел, ако можеше да познава Рая Пеева. Има личности, които сякаш са програмирани да са нестандартни, и актрисата от Младежкия театър е сред целунатите от Бога с чар и талант. Не е от тия, които могат да таят чувствата си – емоциите я карат непрекъснато да трепти като струна. Не се щади да предава добра енергия на другите. Момиче-сърце. Докато си говорим, очите й се пълнят ту с палави пламъчета, ту със сълзи и тя не се бои да се покаже властна или уязвима. Казвали са й, че има харизма, с която привлича, но със сигурност не тя напоследък й печели роля след роля. „Само харизма не стига. Трябва да имаш амбиция, но не болна, не на всяка цена. Трябва да обичаш това, което правиш – тогава ти се помага да го постигнеш. Понякога е въпрос на късмет и на това какво ти е „начертано“. Не мога да кажа, че аз съм си извоювала всичко, понякога ми е било дадено отгоре“, разсъждава тя.

Първа репетиция!

В момента й е дадено да репетира с проф. Пламен Марков за бъдещия му спектакъл „Как Инджето не стана цар“ по записани през далечния ХІХ век български предания и легенди. А още не са отшумели вълненията около премиерата на пиесата „Петел“ от съвременния британски драматург Майк Бартлет, в която героинята й без специални усилия успява да влюби в себе си мъж, който до срещата с нея се е смятал за гей. Яркото излъчване на Пеева идеално работи за образа; любопитното е обаче, че не тя е била първият избор на режисьора Стайко Мурджев. Той започва с колежката й Веселина Конакчийска, но контузия в коляното я вади от строя. Замества я Искра Донова, която също по свои си причини се отказва. Рая

влиза в проекта 2 седмици преди премиерата

„Както обичам да казвам, бях през цялото време на педал, което звучи двусмислено предвид сюжета“, усмихва се тя и уточнява: „Трябваше да се справя бързо, защото останалите бяха вече готови за публика, а аз бях все още „на маса“, не си знаех текста. Всяка нощ до 4-5 сутринта учех текст, после спях, ставах в 10 и отивах на репетиции“.

В „Петел“ Рая Пеева за пръв път си партнира с Бойко Кръстанов. Те се познават, защото са от два последователни випуска на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ, но младата актриса в началото е леко притеснена от еротичните сцени, макар с Бойко в живота да са много близки. Дори са съседи в периметъра между „Кристал“ и църквата „Св. Седмочисленици“. „Той е

най-добрият приятел на моето гадже

Явор Бахаров, неговата приятелка Виттория Николова пък е моя скъпа приятелка. А трябваше да изиграем убедително любовна връзка, което ни беше странно. Но все пак сме актьори. Добре, че и половинките ни са актьори и разбират ситуацията“, казва Рая.

Рая и Явор

Петел: зад гърба на Рая спорят героите на Бойко Кръстанов и Александър Хаджиангелов.

Като дъщеря на актрисата Красимира Демирова, позната от филмите на Рангел Вълчанов „А сега накъде“ и „А днес накъде“, и музиканта Пейо Пеев – легендарния барабанист на групите „Импулс“ и „Спринт“, за Рая просто няма шанс да стане примерно зъболекар. „Майка ми много ме водеше на театър, когато бях малка, но повечето постановки не ми харесваха. Не им вярвах. Веднъж обаче у нас гостува руски театър с „Чайка“ на Чехов. Благодарение на родителите ми аз много добре знам езика. Тогава нещо сякаш ме удари в слънчевия сплит. Руските артисти ме накараха да се влюбя в тази професия“, разказва г-ца Пеева. Тя си спомня реакциите на актрисата в ролята на Аркадина, когато й съобщават, докато играе карти, че синът й се е самоубил. И решава, че и тя трябва да се научи да живее така на сцената.

Рая с майка си, актрисата Ева Демирова

Още като първокурсничка в академията Рая вдига летвата и печели „Икар“ за изгряваща звезда с изпълнението си на депресирана стриптийзьорка в „Отблизо“ на Патрик Марбър в театър „Възраждане“. Режисира я нейният учител Здравко Митков, който я предупреждава да не бърза да се радва за номинацията и да не си и помисля, че ще вземе наградата, защото „това е нагласена работа“. „На церемонията те пък взеха, че ми казаха името и аз взех, че я взех“, припомня момичето. Сега статуетката стои на пианото в дома на родителите й в кв. „Бъкстон“. „Не е важен Икарът, не трябва да се стремиш някакво отличие да ти е таванът. Аз искам повече хора да ме разбират и да променям нещо в тях“, доверява актрисата.

...и с баща си - музиканта Пейо Пеев.

...Няколко години по-късно, докато снима филма „Пеещите обувки“ за любовната история на легендарната Леа Иванова с Еди Казасян, й позвънява директорът на Младежкия театър Влади Люцканов с покана да „подпише един договор“. Така Рая става част от трупата и от актьорския ансамбъл на Чеховия „Иванов“ под палката на Стефан Мавродиев. „Такова удоволствие е

да си на сцената с Ивайло Христов, Малин Кръстев, Борис Луканов...

Това не може да ми го даде телевизията, нищо че печеля пари там, че ме излъчват всеки боже ден и вече цяла България ме знае“, категорична е Рая, която отскоро е редовно на екран със сериала на бТВ „Скъпи наследници“. Много нейни колеги не искат да са на щат заради заплащането и за да могат да поемат странични ангажименти, тя обаче се радва, че има тая възможност, за да се докосне до артисти титани, които по принцип трудно приемат роли в тв сериали. „Не подценявам качествата на нашите сериали, просто казвам, че в театъра, освен с тези артисти, можеш да се срещнеш и с драматургията на Чехов, с Достоевски, с всички световни автори, а в сериалите се срещаш с българските сценаристи“, добавя Рая.

С Юлиян Петров като Леа и Еди.

Но киното е друга опера. Младата актриса още се просълзява, когато разказва за филма „Пеещите обувки“ - така подценен у нас, за специалния приз на журито от фестивала в Москва през 2016-а и запознанството си с Никита Михалков. „Висок човек – във всяко едно отношение – характеризира го тя. – Човек с главно „Ч“, когото трябва да гледаш в очите и да благоговееш“. За ролята на Лиа, чиито прототип е джаз дивата Леа Иванова, Рая Пеева минава през 9-месечен кастинг, докато й кажат, че тя ще изиграе героинята от 21 до 48-годишна възраст. За да постигне прилика, напълнява с 10 кг, потъмнява тогавашния рус цвят на косите си. Чете биографични книги и забелязва, че винаги в трудни моменти от някое случайно радио до нея стига мелодия от песен на Леа - „Шу-шу“, „Тръгвам си без шум“.

Случват се и други паранормални неща

„Снимахме вече „възрастната“ част с Ернестина Шинова и Борко Чучков. За целта от екипа бяха наели апартамент на ул. „Стефан Караджа“ зад НАТФИЗ. Аз също бях непрекъснато на терен, за да помагам на следващата актриса с маниерите, които бях дала на персонажа, за да няма различия в образите. Когато собствениците на жилището разбраха, че се прави филм за Леа, бяха потресени. Казаха ни: „Вие знаете ли, че Леа и Еди са живели тук!“. Никой от екипа не е знаел. Явно те са ни „пратили“ там. Нищо случайно няма на тоя свят“, убедена е Рая Пеева. Според нея и това, че филмът на Радослав Спасов "Пеещите обувки" се е забавил с 10 години, също не е случайно. Може би Леа е искала точно тези актьори един ден да изиграем ролите, предполага Пеева. И загатва, че с партньора й от лентата Юлиян Петров – екранния Еди Казасян, който й е колега и в Младежкия, може да ги съберат и в „Скъпи наследници“. Защото не само нейната цветна Поля от сериала, а и истинската Рая вярва в чудеса и те й се сбъдват.

 

 
 
 
 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Япония – калейдоскоп от небостъргачи, дворци и храмове

Далечна, екзотична, интересна са само част от прилагателните, с които можем да опишем Япония. Мнозина свързват екзотичната страна с небостъргачите, огромните магистрали, бързите влакове и технологиите от бъдещето. Други се пренасят във времето на шогуните, самураите, гейшите и майко (обучаваща се да бъде гейша девойка – б.а). 

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

Мистър Морски и на улицата, и пред Мик Джагър

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

„Рита, ще влезем в морето след малко, тати говори по телефона“, „Какво?! Лапнала си пясък?! Плюй, тати, плюй“, „Хайде, ела да играем на топка“, „Рита, вече изяде два сладоледа“. Ей такива мили реплики разнообразяват най-лежерния и едновременно смислен разговор за музика, който съм водила в последно време. Този с Мимо от „Джанго Зе“. Веднъж разговорът беше прекъснат дори заради открит плажен чадър близнак, същия като този, който ползва и е наследил от баба си и дядо си, което веднага му навя мисли за странна „синхронизация“, заслужаваща песен. Представям си тънката усмивка на Мимо, докато ми казва с нотка на извинение в телефонната слушалка: „В момента филмът е „С деца на море“.