Време беше МВР да влезе в училищата, не само да обикаля около тях или да се опитва да върне обратно в класната стая избягалите и отпаднали деца. Вътре в школата има много работа за правоохранителните органи. Именно там е зародишът на всичко, което ни се случва – и хубаво, и лошо. Там произвеждаме новите си гении и новите си бандити. Там е инкубаторът на пилетата, едни от които стават кокошки, други лебеди, едни проскубани гарги, други красиви и елитни пауни, които знаят цената си. Трети пък си остават лачени петли със самочувствие, които не знаят даже кога да кукуригат. Та в този целия кокошарник трябва да има ред. И дано МВР и останалите институции успеят да го създадат. Защото той е унищожен, а не просто нарушен. И не да предпазят учениците да не взимат наркотици, а да ги спрат да ги продават. Защото най-вероятно тийнейджърите няма да ръкопляскат на униформените, прокурорите и проверяващите. Те ще ги освиркват – като на футболен мач. Защото масовият български ученик е това. Запалянко, който не знае кой точно да напсува и за това избира най-близкия до фигурата на съдията – директора или учителя. За това полицията и прокуратурата не трябва просто да правят нещо, за да защитят толкова невинните деца, а да ги предпазят по-скоро от самите тях. Защото застаряващите учители не могат да се справят. Директорите, изкарващи допълнително от курсове, инициативи и разни образователни програми – също. Могат само да хвърлят жито на пилетата, но не и да ги научат да летят. Те просто ги отглеждат, за да могат после да им теглят ножа или пък да спечелят от тях. И може да има много засегнати, но ще се обидят тези, за които се отнасят горните редове. Защото има хора и хора. Директори и директори. Учители и учители. Има такива, които дават всяка минута от времето си за децата, има и други, които се снимат голи срещу огледалото. Има такива, които се грижат за учениците, и такива, които се заключват в кабинетите си, за да не ги изгонят от сладкия пост. Защото предпочитат да отглеждат домати в двора на школото, но не и да милеят за развитието на децата.

Ето това трябва да проверява прокуратурата наред с веселия чай или наргилето в близкото заведение. Защото не наргилето замъглява съзнанието на децата, замъглява го безхаберието – първо на родителите им, после на учителите, които не могат да се справят вече с кофти оформения материал, и накрая цялата образователна система, от която се иска да направи от едни бъдещи престъпници - нобелови лауреати. Е, няма как. Колкото и да им се иска на всички. Защото повечето вече пораснали ученици не си спомнят какви съвети са им давали учителите за живота, нито пък формулите по математика. Спомнят си коя съученичка са натиснали в тоалетната, как са се сбили и къде са се напушили. И с това свързват годините в училище – секс, наркотици и малко кьотек. Цялата им представа за редно и нередно трябва да се преобърне и да се изгради наново. Дано някой успее.

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Истерията около един първолак

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание. Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

Дигитални консули – да, ама надали

Трябва да е тренди, да не го е направил никой още масово и да прави добро впечатление на хората. Това е рецептата за успех за всеки начинаещ специалист по „връзки с обществеността“, давана от известни и не толкова свестни експерти по темата. Така звучи и идеята българите по света да се свързват с нашите консулски служители, ако изпаднат в беда чрез мобилните си телефони.

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.