Снимки

- Г-н Грийнбърг, идвате за да представите първата в България изложба на едно от най-големите имена в документалната фотография - Мери Елън Марк. Как подбрахте кадрите и откога работите с фотографиите й?

- Всъщност директорът на фондацията, която организира изложбата, дойде в Ню Йорк и сам подбра кадрите. Но той е много добре запознат с творчеството й, защото съпругата му Гергана е писала изследване за Марк и знае повече и от мен за работата й. Това, което може да видите в България съвсем не са всички нейни снимки, които имаме в галерията в Ню Йорк. Все пак става дума за 50-годишна кариера. Правихме нейна изложба миналата година, а сега всички снимки са грижливо прибрани в специални кутии в задната стая, както я наричаме. Работя с творбите й от много години. Тя беше и моя добра приятелка. Фотообществото в Ню Йорк не е голямо, особено преди много години, когато започнах. Отворих първата си галерия през 1986 г., а тя живееше през 3-4 врати. През годините се сприятелихме. Тя дори дойде да преподава в училището за фотография, което основах. През 2000 г. решихме да я представлявам официално. Но само след година ревизирахме това решение, за да можем да останем приятели. Мери Елън е необикновено същество, невероятна е. Има много, много силно чувство коя е, какво харесва и какво иска. Тези качества я правят това, което е във фотографията – творец с кристално ясна визия. В процеса на подготовка на изложбата й беше много трудно, имахме много сблъсъци. След като всичко мина успешно, се видяхме и й казах: „Може би е по-добре да си намериш друг представител, за да останем приятели“.

- Коя е най-значимата снимка в тази изложба?

- Може би двете снимки на Малката са много силни, защото носят лична история. Мери Елън и Малката се сприятеляват и фотографката заедно със съпруга много й помага. Тези две снимки показват много ясно взаимоотношенията между тях. Може би не е най-важната фотография, но носи доста важна история в себе си, което я прави ценна.

- А коя е най-скъпата снимка?

- Цените са много относителни – зависят от големината на принта, дали са подписани от фотографа. Мери Елън има много малко подписани снимки. Тук обаче има някои от тях. Няма значение дали е снимана Малката или Джони Деп. Цените на снимките в тази изложба варират между 10 и 18 хиляди долара.

- Притежавате ли снимки на Мери Елън Марк в личната ви колекция?

- Не. Моята колекция е основно от фотографии преди 60-те години. Избирам копията основно по критерии как са отпечатани, а Мери Елън никога не е правила сама принтовете си.

- Вече няколко дни продължава първата ви визита в България. Успяхте ли да видите нещо от столицата?

- Успях да се поразходя за няколко часа. Осъзнах, че има много история в този град. Впечатли ме смяната на караула пред президентството ви, на която случайно попаднах. Поразходих се по пешеходната ви улица, защото исках да усетя вкуса на мястото.

- Познавате ли работата на някой български фотограф и бихте ли изложили български снимки?

- Мъжът на моята дъщеря има приятелка, която се казва Гергана и е фотограф. Виждал съм две нейни книги, но не я познавам детайлно. Колкото до присъединяването на нови автори в портфолиото на галерията, трябва да кажа, че не работим с млади фотографи. Обърнати сме много повече към историята. Мисля че най-младият ни автор в момента е на 50. Това не означава, че не харесвам или не се интересувам от модерни и млади фотографи, но има толкова много. Затова като правило ми е да работя с професионалисти, които са много доказани.

- Кой избира фотографите и творбите за вашата галерия?

- Имам екип от 15 човека, от които 5 или 6 работят с авторите. Аз например работя с творчеството на Мери Елън. Отивам в студиото и казвам – искам това и това, и това. С Брус Дейвидсън пък работи моята колежка Нанси. Често ходи до апартамента на Брус, за да й показва по какво работи и тя да избере какво да вземе за галерията. Искам хората в моята галерия да имат много свобода, защото не е лесно да продадеш снимка, към която нямаш много силно лично отношение. Така че, ако Нанси продава работите на Брус Дейвидсън, искам тя да е човекът, който да избере кои да са тези творби. Познаваме снимките, които хората биха купили, и такива, за които никога не биха дали парите си. Трябва да се намери правилната комбинация, за да има в крайна сметка една много добра презентация на автора, а ако е изложба - да бъде успешна.

- Имате и собствена колекция. Кои са най-скъпите ви притежания?

- Снимките, които са лично мои, са около 450. Не са много в сравнение с това, което има в галерията – около 30 000. Авторите се делят на ценови категории, най-грубо казано. Има невероятни кадри от големи имена, чиито цени са стотици хиляди евро, има и други – също толкова невероятни кадри от добри фотографи, които да са 5-10 хиляди евро. Имам може би 15 броя, които се оценяват между 1000 и 5000 долара. Може би най-ценен ми е един принт на Пол Стренд. Почти същият кадър, без забележителни разлики, наскоро беше продаден на търг за 50 000 долара. Повечето ми снимки обаче струват между 1000 и 2000 долара. През годините съм имал възможност да държа в ръцете си много велики фотографии, но не съм можел да си ги купя. Стойността на колекцията ми в момента е отражение на 35-те ми години в бизнеса и факта, че съм успешен, спечелил съм пари и мога да си купя повече и повече снимки, като така повишавам качеството на галерията си и на самите фотографии като последствие. Никога обаче не съм гледал на моята колекция като на инвестиция.

- Как започна любовният ви танц с фотографията?

- Когато хванах първия си фотоапарат и направих няколко снимки. Това се случи една година след като завърших колеж. Не съм учил фотография никога, но ме впечатли резултатът от първите проявени кадри и исках да правя още и още. Исках да навляза все по-дълбоко в дебрите на това изкуство и учех бързо, само от наблюдаване на други снимки. Ходех по галерии, купувах си албуми. Една от първите книги, които си купих, беше точно на Мери Елън. И просто се превърнах във фотограф. Не бях решил да правя това, фотографията го реши вместо мен.

- Как се превърнахте в галерист и колекционер?

- Преместих се в Удсток през 1972 г. и вече снимах, станах фоторепортер на местния вестник Woodstock Times и продавах снимки на големите национални ежедневници. Удсток има страхотна история. Има артгалерия, функционираща от 1902 г., мисля, че е втората най-стара в САЩ. Много интересни и известни хора живеят през лятото там и някой от тях са страхотни фотографи. Мисля че 3-4 години след като се преместих и аз да живея там попаднах във фотообществото им, което е основано от най-добрия фотограф на 20-и век Алфред Стийглъц. Удсток се оказа много тясно свързан с историята на фотографията. В този период реших да направя моя собствена галерия, която да е и училище. Бързо след това усетих, че галерията е моята мисия. Видях, че всъщност ме интересува повече историята, от това сам да снимам. Заобичах идеята да откривам ценни кадри с история - съкровища. Така създадох първата си галерия Photo Find Gallery, която работеше само през топлите 6 месеца на година, а през останалото време бях на път - ровех се в безкрайни кутии със снимки във фотостудия, срещах се с хора по музеите

- Чувствате ли се като диктатор на вкусове?

- За съжаление нямам кристална топка и не мога да предрека кое в бъдеще ще е ценно и кое не. Това, което мога, е да използвам знанията си за историята, за пазара, за профила на купувачите. Мога да направя, така да се каже, много добро обосновано предположение за успеха на продажбата и мога да обясня на хората защо така мисля, но никога не се знае какво всъщност ще се случи. Всичко се мени - мнението на хората, вкусовете и възприятието.

- Фотографията може ли да се нарече изкуство? Все пак е доста млада – едва на 200 години, а днес вече всеки снима.

- Всеки може да прави снимки, да. Но не може да наречеш един фотограф майстор само от 2-3 негови снимки. Трябва да мине време и да направи много снимки. Трябва да видиш дали снимките му комуникират, какво казват, какво иска той да предаде през тях, универсален ли е езикът. Защо има фотографи, чиито снимки веднага можеш да разпознаеш? Ако един фотограф е добър достатъчно, за да направи добри кадри, албуми, за определен период от време, да сътвори снимки-икони, които да се публикуват отново и отново и хората искат да продължат да ги гледат, ако достигне това ниво на качество, вече може да кажеш, че е майстор. Това не може да се стане случайно, нито от веднъж. Някои са добри от самото си начало. Такъв пример е Мери Елън, която още на 26 години е всепризната в Америка. В ранните й снимки има качество и можеше да се предрече голямата й кариера. Но тя продължаваше да става все по-добра и все по-разпознаваема, а интересът към работата й растеше.

 

ВИЗИТКА

 

-Хауърд Грийнбърг е един от най-влиятелните хора в съвременното фотографско изкуство

-Той притежава и менажира вече 40 години галерията си в Ню Йорк, която е истински диктатор на вкусовете в артсредите. В архивите му има фотоси на едни от най-големите автори на 20-и век

-Започва кариерата си като фотограф, след което открива първата си галерия и училище към нея

-Днес може да даде най-точната оценка за пазарната стойност на дадена творба и е търсен от експерти и автори от цял свят

-Преди дни пристигна в България, за да открие първата у нас изложба на легендата в документалистиката и една от малкото жени флагмани във фотографията през последните 50 години – Мери Елън Марк. Нейните творби могат да бъдат видени от 22 парил в Софийската градска художествена галерия

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.