Снимки

По 6 души на месец стават милионери в България, като общо за година сънародниците ни със сметки над 1 млн. лева са се увеличили със 71, сочат последните данни на Българската народна банка (БНБ). Така се оказва, че към края на миналата година богаташите у нас са били 833. Те притежават общо 2,030 млрд. лева, т.е. средният размер на депозита на всеки един от милионерите е около 2,4 млн. лева.

За сметка на хората с много пари, то броят на тези, които са успели да сложат в банките малки суми до хилядарка намалява. В края на 2016 г. в банковата ни система е имало 6,9 млн. влога с по 1000 лева, а година по-късно броят им намалява с близо 500 хил.

Със спестявания между 1000 и 2500 лева разполагат малко над 1 млн. нашенци, като техните депозити възлизат на 1,75 млрд. лв.

 

Общо домакинствата у нас се оказва, че кътат 47,8 млрд. лв.

 

На годишна база сумата се увеличава с 2,4 млрд. лв. Фирмите пък имат 22 млрд. лв. Богатите фирми, които имат в депозитните си сметки повече от милион са 3 013. Те разполагат с общо 11,831 млрд. лева. И при тях само за дванадесет месеца сумата е набъбнала с 2,67 млрд. лева.

Според статистиката всички българи заедно с нефинансовите предприятия дължат общо 50,9 млрд. лв. На обикновените хора се падат 19,6 млрд. лв., а търговците са имали нужда от допълнително финансиране в размер на 31,3 млрд. лв.

Оказва се, че най-много заеми теглим до 1000 лв. Тези българи пък, които се осмеляват да вземат кредити за над милион са едва 308, като задълженията им възлизат на 475 млн. лв.

Най-голям спад има

 

при кредитирането между 2500 лв. и 5000 лв.

 

Към края на декември общият брой на тези заеми е бил 248 хил., а година по-рано 264 хил. 3,8 млрд. лв. пък дължат нашенците, които са имали нужда от пари в размер между 50 и 100 хил. лв.

Данните на БНБ показват още, че родните компании също тичат до трезорите за малки суми - до 1000 лв., въпреки че традиционно те имат нужда от по-сериозно финансиране. След малките кредити на второ място се нареждат заемите от 25 до 50 хил. лв. Техният брой надхвърля 16 хил., а сумата, която трябва да върнат, е 603 млн. лв.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Рекламираме туризма си в Русия от 1 юни

От 1 юни започваме нова рекламна кампания на българския туризъм в Русия. Това обяви министърът на туризма Николина Ангелкова след срещата си в Санкт Петербург с Олег Сафонов, ръководител на Федералната агенция по туризъм.

"Струма" минава през Кресна, реши съдът

Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбите срещу екооценката за изграждането на източния обход на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле.

Приета е пътна карта за подобряване изпълнението на Дунавската стратегия

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова председателства днес съвместна среща на националните координатори и координаторите на приоритетни области на Стратегията на ЕС за Дунавския регион.