Юху, тук ли сте? Ето ме и мен – Лудото майче. Аз съм онази, дето свекървата й снесе като кукувица в гнездото едно трето дете, допълнително. Помните ме, нали? Нахална съм като конска муха, но ще ви досадя пак. Малко ме е грижа, че ме вземате за върла селянка. Знам си гражданските права и стриктно си ги съблюдавам. И ще ме слушате, когато говоря!

Днес съм в ролята на синдикален самодеец или самодеен синдикалист и имам претенции за платеното майчинство. Мисля, че е крайно неблагоразумно, нечестно и даже престъпно нехайно да ми се полагат някакви си там 410 дни, които опуках като стой та гледай. Толкова съм ангажирана, че не видях как мина времето. И сега какво? Да се връщам на работа? Не сте познали. Екстра съм си в ролята на платена майка. Симулирам, че върша нещо, не се отчитам пред никого, а и ми трябва време да съм в час с клюките, не върви да се разсейвам със служебни задължения. Мислих, мислих и го измислих.

Както вече ви споделих, грижа се за един гащатник – на 45+. Нервичките ми къса. Обгрижвам го, обслужвам го, дундуркам го, поучавам го, край няма. Нали не съм го раждала аз - той ми е най-голямото предизвикателство в живота. Наскоро го научих синковеца майчин да не си бърше мазните ръчици в панталона, да не се секне шумно и да не киха като състезателен кон, а малко по-деликатно и в шепа. Боря се още с връзките на обувките. Неспасяем случай е. Май ще се принудим да минем окончателно на галоши. Обмислям и вариант с дрехи за еднократна употреба, за да си улесня живота. Работата ми на платена майка е твърде ангажираща и отговорна, за да хабя време и ресурси. И всичко това е, защото една друга майка МУ не си е свършила работата.

Както ви казах, онази фльорца – свеки, чумата да я тръшне, нищо не е направила по въпроса с възпитанието на маминото си синче. Пуснала го да се оправя сам в живота, моля ви се! После ми го прехвърли на мен с всички тежести и отговорности. Понякога си мисля, че по-добре да си бях стояла стара мома. Щях да съм първа у село, всички момци мен щяха да гледат, но майка ми настоя - жени се вече, че ти минава срока на годност. И аз се бухнах в тенджерата с двата крака. Но край, стига! Изтрезнях и рязко поумнях тия дни. Затова настоявам за компенсации.

Смятах, смятах... 16 436 дни платено майчинство за "третото дете" - на свекървата, ме устройват напълно. Искам ги със задна дата, със съответните лихви, разбира се. Обмислям да одрусам държавата и с някои надбавки – за тежки условия на труд, извънредни дежурства, специални потребности. Като джанка ще я одрусам, хич няма да ми мигне окото.

Защо 16 436? Защото умея да смятам. И защото за 45+ на синковеца на свекървището ми се полага най-малко толкова дни платено майчинство. Най-малко! Как откъде? От пенсията на свекървата да ги вземат. Не й е толкова голяма? Ще има да дава!

Съпругата, взела на отглеждане „трето дете“ - на свекървата, трябва да се ползва от особената закрила на държавата. Като потърпевша го казвам. Особено ако е специален случай като моя. Вече ви споделих, че съм снаха чудо, която навря свекървището в кучи г*з. Свалих картите на масата и обявих, че у дома ще се играе по моите правила. Оттогава никой не ми противоречи. Сега ще направя същото и с всички онези дървени философи, на които много им знае устата, че платеното майчинство в България било лигавщина и неоправдан лукс, а бащите били дискриминирани. Тръгнали, моля ви се, да сравняват супермамите като мен с някакви италианки, които се правят на майки само три месеца. Те затова ги ручат жабетата, защото са много умни.

Наскоро се драх с някакъв Льольо във форума на БГ мама. Опитваше се да спори, че дългото БГ майчинство било вредно и непотребно, а също и нездравословно. Мозъкът ставал на пихтия, женките затъпявали и никога вече не успявали да влязат във форма. Пълен нещастник. Това да не му е кекс – да го налива във форма?! А и защо си мисли, че искам да правя кариера и да се реализирам професионално в този живот, след като съм му хванала цаката? Ям на филията мекото, защото съм тарикатка. Болна феминистка съм, но само ако ми изнася. И нямам никакво намерение да й работя на тая държава. Тя трябва да работи за мен, защото й вдигам демографските показатели. Едно дете – половин майка, две деца – цяла майка, ако родя трето (замислям се по въпроса!) – ще съм майка и половина и ще се боря за пожизнена заплата и пенсия.

Баламите да работят, на мен ми прилича да съм платена майка. Гледам се в огледалото и не преставам да си се любувам – такива идеални майчета веднъж се раждат. Мис Съвършенство! Иде ми да се цункам. Вместо това целунах Льольото на свекървата майчински по челото и по изключение го пратих на "училище", без да съм му проверила домашните. Но през деня ще си наваксам и ще го изпитвам на всеки кръгъл час. Наближава да му пиша срочни оценки, така че да внимава в картинката. Не покрие ли показателите, ще повтаря. Толкова му навирам даскалския си манталитет в лицето, че започна да вдига ръка, когато иска да вземе думата. Аз повечето случаи се правя, че не го забелязвам. Когато говоря, ще слуша!

Това са си наши, семейни неща. Нямат общо с майчинството, а с онова евтино провинциално самочувствие, което придобиват някои жени, когато се задомят. Вирят носа, все едно са хванали Бога за шлифера. Върхово постижение, няма що. А като родят всички трябва да се въртят на една пета около тях, защото се изживяват като супергероини, суперуомъни и супермами.

Всичко супер, но се намират и разни екземплярки, които ни вредят на репутацията. Връщат се, моля ви се, на работа преждевременно. И шефовете ги дават за пример. Гадни капиталисти!

Сестра ми не е оправна като мен - проста женица си беше, такава и си остана. С психика на магазинерка. Едно дете роди, друго не ще - как щели да се оправят. Ами, сестро, друсай държавата! Друсай я, все нещо ще изпадне. Вместо това, тя реши, че й писнало да е домакиня и да затъпява прогресивно по кварталните градинки с другите супермами. Изкара осем месеца платен майчински слугинаж и отърча обратно на работа. Тъпо парче, нищо че ми е родна кръв. Не ги разбирам работохоличките, ама никак. Да не губела трудови навици?! Кой се вълнува от такива неща? Дават ли ти – взимай! Аз това го умея.

„Поискай и ще ти бъде дадено”, се казва в Библията. Аз като силно вярващ човек, който се кръсти отляво надясно и отдясно наляво, отгоре надолу и отдолу нагоре, когато не кълне ближния, хич не се моля, а настоявам да взимам заплата и коледни бонуси по подразбиране, защото съм безценен кадър и стоя там на ведомост, нищо че слях двете майчинства и отдавна са ме забравили, че съществувам изобщо. Освен това държа да получавам пари по разни социални програми, както и да бъда компенсирана за третото дете, което свекървата ми натресе. Някой ден ще ви разкажа и за плановете си да получавам хонорари за семеен счетоводител, психолог, психиатър, чистачка и медицинска сестра, учителска заплата, а също и надница за платена любов, но не му е сега времето. Хайде, останете си със здраве. Аз отивам да преджобя панталоните на половинката, да си уговоря среща на кафе с приятелки, да прегледам офертите в сайтовете за колективно пазаруване, да изгледам на запис коледния концерт на Веселин Маринов, да си сменя тапета на десктопа и сигнала на телефона за входящи обаждания, да звънна около 160 пъти на мъжа ми (работи в голям търговски обект и шефовете му го гледаха накриво, докато не ме видяха!), да му напиша 300 любовни съобщения с много сърчица във вайбъра и 200 гневни на месинджър (винаги има защо!), да пусна жалба до шефовете на „Кока кола” (тия капачки със сричките, дето ми изостанаха на компот ли да ги правя?!). Още: да прибера дрехите от химическо, да се скарам, че лекьосаната риза на мъжа ми не е опрана като хората и да я върна за ревизия (за нищо не стават тия мързеливи лелки, бе), да дам обувките на поправка, да ги взема от поправка, да разцъкам серия лайкове и умни мисли във Фейсбук, за да се правя на готина пред тъпаците там, да си запиша час за педикюр и маникюр, да започна житна диета, да я зарежа и да започна диета със зелева супа, да пробвам да си вляза в старите дрехи, да ги нарежа на парчета, за да не ги вземат от контейнера клошарките, да запиша курс по йога (с тия нерви дето ме друсат, ми трябва дзен убежище), да подредя гардероба (за шести път тази седмица), да отчета активност в групата на мамите от 2 б суперклас, да ги строя в две редици, че не пишат какви уроци са взели децата, за да сме в час, да обсъдя консистенцията на зеленото ако (тема, по която мога да напиша дисертация, толкова съм я дъвкала), да напиша още шест жалби на "Кока кола" и по една на "Пепси", "Зрънчо", "Мрънчо", "Виваком", "Биваком", А1, А2, А3 и останалите А-та и Я-та, да входирам единайстата жалба до "Топлофикация", да излея душата си в някое стихотворение (щот' съм нежна поетична душа, която никому зло не мисли), да нарежа гумите на съседа, който ми е спрял на паркомястото и да му сложа "Капчица" в ключалката (не разбира от дума тоя селяк!), да си избера подаръци за Осми март, за рождения ден и за Нова година, да купя розова рокля на принцеса на голямата дъщеря за Хелоуин (един номер по-голяма, че има много време дотогава), да прегледам рейтинга на гимназиите и висшите училища (времето бързо минава, да съм подготвена), да планирам почивките за следващите 15 години, да отида на зяй пазар в мола, да пренаредя къщата „фъншуйски”, пак да пренаредя гардероба... Нещо ми убягва... А, и да погледна покрай другото с едно око дечурлигата, за които принципно моята скъпоценна маминка се грижи, понеже аз съм преуморена и изтощена да контролирам всичко и всички. Докато се справя с всичко - ми то платеното майчинство минало и трябва да мисля за резервни варианти как да продължа да не правя нищо съществено в супергероична поза.

Такава е орисията на дълго платените супермайчета, суперуомъни и т. н. – от странични ангажименти не можем да вдигнем глава. Който не вярва, да се опита като мен да не прави нищо две-три-пет-десет години, за да си запълва времето. Да види лесно ли е!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лудото майче като дисциплинирана жена в карантина

Ето ме и мен – лудото майчищеееее, което съчетава много в ЕДНО. Реших да ви разкажа за битието си през последните няколко дни, да поговорим за извънредното положение на всички места, та дори и у дома.

Ако децата не тръгнат скоро на училище, съм способна да измисля ваксина

В капана на карантината и „Мамо, явно хората смятат, че вирусът влиза от други места”

Ако децата не тръгнат скоро на училище, съм способна да измисля ваксина

„Божеее, Мариелка, всички са полудели с този коронавирус. И са изкупили дори тоалетната хартия, явно смятат, че вирусът влиза от други места!”. Чувам как в детската стая 8-годишната ми дъщеря нищи ситуацията около COVID-19 по телефона с 9-годишната ми племенница.