Снимки

Когато някой от масовката започне да хули родината си, често се сещам за припева на онази култова песен на ФСБ „Пак ще се срещнем след 10 години“. И инстинктивно изстрелвам въпроса „Помниш ли България преди 10 години?“.

Смисълът на този въпрос обаче всъщност се съдържа в отговора на „чуждоземците“. И най-вече на онези „чуждоземци“, които избягаха от несгодите у нас през последните няколко десетилетия. На онези, като моя брат, които предпочетоха уредения американски живот, вместо т. нар. див капитализъм и „сървайвъра“, в чиито условия на пук на физичните закони, нашето „племе“ оцелява.

За разлика от мнозина българи, неспиращи да хулят всички правителства на Прехода, виновни не само за празния им хладилник, но едва ли не и за глобалното затопляне, които упорито отказват да запретнат ръкави и да оборят мрачните прогнози на черногледите демографи чрез принос към приръста на населението, тези „чуждоземни“ арбитри признават, че за няколко десетилетия България се е променила. Че най-после е започнала да скъсява дестинацията спрямо тези страни с уредения начин на живот. Особено през последните 10 години, откакто има кой да ни дърпа ушите от Брюксел, щом сме съгрешили. Аз лично се доверявам повече на тяхната, сякаш по-безпристрастна преценка, както и на доверието на Брюксел да ни повери съдбата на цял един континент, която ще бъде в ръцете на българското председателство на ЕС през следващата половин година.

Помня първото си преминаване на родната граница в зората на т.нар. Преход. Когато стъпих във френския супермаркет тогава, реших, че съм пропътувал 2000 км не със самолет, а с космически кораб, че съм се озовал на някоя друга планета, на която мандарини и банани не се ядат само по Коледа. 27 години по-късно се върнах в Париж и разбрах, че както за Франция, така и за България имало място под Слънцето на една и съща планета.

Далеч съм от мисълта, че несгодите и неуредиците у нас не са много повече, но разликата в тези коренно различни до неотдавна светове вече не е така фрапираща. Павираните френски улици все още са по-гладки от смъртоносните за колите ни калдъръми, но десетилетие след влизането на България в ЕС, нашата столица също не изглежда вече като Лондон след бомбардировка на Коледа по времето на Втората Световна война. Вече не пълзим до морето на отворени прозорци цяло денонощие, защото си имаме магистрала. Не гледаме само един ТВ канал и не чакаме 20 години да си купим кола, без право на избор на цвета, понеже за гледката зад волана той нямал значение.

На крилете на ЕС, България е поела нагоре и съм сигурен, че за „чуждоземците“, които не се вълнуват от дребнотемия, а защо не и за песимистите, които оцеляват в „сървайвъра“, след 10 години ще бъде още по-гостоприемна.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.