Летните мигове отминаха и вече мислим за дългите студени дни. Времето вече е на страната на търговците на дърва, а софийската „Топлофикация“ бодро обяви готовност да стартира новия отоплителен сезон. А само преди дни хиляди получиха „честитки“ с изравнителните си сметки за предишния отоплителен сезон. И така се затвори цикълът. Още неплатили старите сметки, „Топлофикация“ София вече ни готви новите, а ние трябва да мислим как да не стоим на студено, но и да не плащаме много.
Да ви уверя като дългогодишен горд клиент, че такъв вариант няма. Като също толкова горд, но и ентусиазиран домоуправител преди две години реших да организирам съседите си. „В нова кооперация живеем, със съвременна инсталация и е грехота да не използваме достиженията на цивилизация“, изпъчих се аз на едно събрание и ги убедих. Изпълних всички изисквания, които са възможни. Довършихме за наша сметка инсталацията до блока, избрахме топлинен счетоводител и инвестирахме в скъпи топломери, но с всички възможни екстри. И тогава стигнах до бюрокрацията. 4000 страници. Толкова съм изписал с данни на съседите ми, чертежи, пълномощни, 25 вида декларации задължителни декларации и т. н. Но не успяхме да станем клиенти от първия топлинен сезон, нещата се закучиха. Причината не е само тромавата система. А защото е трудно да организираш 50 собственици. Всеки един от тях със собствен характер, начин на живот и разбиране. Но това е друга тема.
За да не останем на студено, „Топлофикация“ София се „смили“ над нас. Пуснаха ни топлото в първия зимен ден, аз пък станах топлинен счетоводител. Всеки месец отчитам, събирам пари и плащам. Сега пробвам втори път с документите и стискам палци.
Но се оказа, че същите, които се „смилиха“ над мен, са ме е и лъгали. За да оправдаят загубите си от стари тръби, лош мениджмънт и т.н., ни начисляват повече пари за затопляне на водата, отколкото трябва да платим. И то не само на мен, ами и на останалите все още клиенти на софийското парно. Защо останалите? Докато в София се отчита намаляване на отопляващите се граждани, във Варна и др. градове с това „достижение на цивилизацията“, хората си връщат радиаторите и се топлят, без да ги лъжат. Но не унивайте! Цикълът се затвори отново, пак ще плащаме, докато си спомняме за летните дни.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Истерията около един първолак

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание. Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

Дигитални консули – да, ама надали

Трябва да е тренди, да не го е направил никой още масово и да прави добро впечатление на хората. Това е рецептата за успех за всеки начинаещ специалист по „връзки с обществеността“, давана от известни и не толкова свестни експерти по темата. Така звучи и идеята българите по света да се свързват с нашите консулски служители, ако изпаднат в беда чрез мобилните си телефони.

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.