15 години ще трябват за подмяна на старите асансьори (ИНТЕРВЮ)

Валентин Маринков, председател на Българската асансьорна асоциация (БАА):

15 години ще трябват за подмяна на старите асансьори (ИНТЕРВЮ)

  • Време е да бъдат включени в санирането

  • Повечето подемници у нас са в лошо състояние

  • Съоръженията в панелките трябва да се проверяват 3 пъти по-често

- Г-н Маринков, според вас какъв е делът на асансьорите в жилищните блокове у нас, които са за подмяна?

- Държавният асансьорен завод, който беше затворен преди 25 години, е произвел над 90 000 асансьора в периода около 1960-1994 г. За тези асансьори беше приложена технология, която понижи нивото на сигурност в сравнение с произвежданите преди тях - например нямат кабинна врата или поне решетка, като при по-старите асансьори до 1960-те години. До приемането ни в Европейския съюз (ЕС) са произведени поне още 10 000 асансьора, които също могат да се степенуват като опасни. Т.е. около 100 000 подемника в България трябва да преминат през обстоен одит по специалния европейски стандарт за сигурност при старите асансьори и да бъдат приведени към актуалните нива на сигурност. В повечето случаи подмяната с нови съоръжения ще е по-евтина от ремонта.

- Колко време би отнела цялостната подмяна на старите асансьори с нови?

- Около 15 години. За целта обаче е необходимо да има ясна и последователна национална политика. Във всички европейски страни модернизацията е задължителна, но и има множество програми, които стимулират и подпомагат собствениците. Голяма възможност за промяна в положителна посока ни дава Планът за възстановяване и устойчивост, в който асансьорите трябва задължително да бъдат включени с цел изпълнение на Зелената сделка за въглеродна неутралност до 2050 г. Новите асансьори консумират с около 90% по-малко електроенергия и дори връщат енергия в сградната инсталация, електроразпределителната мрежа или в батерии. Старите асансьори консумират около 80% от цялата енергия на общите части в един блок и освен това са в окайващо, опасно състояние. Чрез Плана за възстановяване правителствата на България трябва да дадат пример за множество следващи програми и инициативи, които да включват асансьорите. Освен това подмяната на асансьори и изобщо санирането на сградите е правилно да се финансират от спестените разходи за енергия, а не да се заплаща само със средства от бюджета. Национални и европейски средства трябва да се използват само за започване на подобни програми, стимулиране, както и за социално слабите групи.

- Има ли подобрение на нещата в най-високите блокове, където често работи само по един асансьор?

- Няма каквото и да е подобрение. Някои от тези блокове бяха разкрасени с нови фасади със стиропор със символична дебелина по програмата за саниране, т.е. не беше постигнато каквото и да е спестяване на енергия, но и не бяха предприети мерки по тяхното обезопасяване чрез конструктивно обследване и модернизация или подмяна на асансьорите, които са крайно опасни и в плачевно техническо състояние.

- Каква част от тези съоръжения могат с ремонт да отговорят на съвременните изисквания за безопасност?

- Теоретично всички асансьори могат да се модернизират спрямо европейския стандарт за сигурност при старите асансьори, но в нашия случай на безпрецедентно стари, амортизирани и проектирани по силно занижени нива на сигурност асансьори, подмяната с чисто нови ще е значително по-евтина.

- Решен ли е проблемът с резервните части за старите асансьори?

- По никакъв начин! Държавният завод, произвел около 75% от съществуващите асансьори в страната, е затворен преди 25 години, а други 10-15% от всички съоръжения са сглобени в последните години от фирми, които комбинираха части по критерии за най-ниска цена от най-различни производители, които нямат нищо общо един с друг. И в двата случая собствениците на тези асансьори нямат производител, към който да се обърнат и да им бъде доставена оригинална резервна част, произведена точно за техния асансьор. Около 100 000 асансьора днес представляват един безподобен сбирщайн, както казваме, от най-различни не проектирани един за друг компоненти, обикновено не отговарящи на какъвто и да е европейски стандарт.

- Какво е нивото на поддръжката в другите бивши соцстрани?

- Чрез множество програми за модернизация и поставяне на ултимативни крайни срокове за отстраняване на рисковете при старите асансьори - процес, започнал още преди демократичните промени. Например през 1986 г. в бивша Югославия е издаден декрет всички асансьори да бъдат оборудвани с кабинна врата. Сега, като резултат дори в Северна Македония, старите асансьори са в многократно по-добро техническо състояние от масовите в България.

- Докъде стигна изпълнението на изискването за монтирането на допълнителна кабинна врата?

- Доникъде! Този риск е констатиран още преди 50 години в Европа и навсякъде са издадени задължителни предписания за отстраняването му, освен в България. Преди 2 седмици 24-годишен студент в Бургас беше притиснат от хладилник, който е превозвал в асансьор без кабинна врата и беше убит на място. Проблемът и решението са ясни от 50 години, а нашите „отговорни“ институции се правят, че не съществува. Пълно безобразие!

- Преди няколко години започна да се прави регистър на асансьорите? Имате ли информация колко от съоръженията у нас вече са вписани в него?

- Регистърът не функционира. За него бяха похарчени 700 000 лв. с европейско и национално финансиране. Всичко беше потулено и забравено. Парите са похарчени, регистърът не работи и няма виновни.

- Каква е минималната такса, за да може да се поддържа нормално един асансьор?

- Наредбата изисква да се спазват инструкциите на производителите за поддръжка. Старите асансьори от бившия държавен завод (намирал се близо до Гара Искър в София - б. а.) трябва да се посещават от двама сервизни техници веднъж на 10 дни и имат около 1 час работа при всяко посещение. По-новите обикновено веднъж на месец. Отделно аварийният сервиз трябва да е денонощен. Повечето хора сами могат да калкулират приблизително колко би струвала поддръжката при спазване на всички законоустановени задължения. Цената се смята в зависимост от броя спирки и предназначение, но бих казал, че абсолютно минималната месечна такса в днешно време за качествена услуга за асансьор на 2 спирки е 120 лв. с ДДС. При асансьорите в панелните сгради цената би следвало да е 3 пъти по-висока поради това, че се изискват 3 пъти повече посещения и асансьорите са много по-трудни за поддръжка предвид окаяното им състояние.

- Имаме ли достатъчно подготвени кадри за обслужване на подемниците?

- Кадри, асансьорни техници има, но за новите високотехнологични асансьори. Младите хора се мотивират с модерните технологии. Фирми - членове на Българската асансьорна асоциация, работят с учебните заведения и например подпомогнаха преди 2 години да се възроди паралелката за асансьорни техници в Професионалната гимназия „Хенри Форд“ в София. Дарихме асансьор за упражнения и беше оборудвана специална супермодерна зала лаборатория за младите ученици. Тази година училището ще приеме 3-ти випуск осмокласници по нашата специалност. Асансьорите са без алтернативно средство за вертикален транспорт и необходимостта от високоплатени техници само ще нараства. Хората имат нужда от тях. Никой млад човек обаче няма да иска да рискува живота си, или най-малкото да го пропилее, като поддържа стари, опасни асансьори, за които на практика вече няма части и технически решения.

- Според вас необходими ли са промени в системата за контрол на изправността на асансьорите и работата на фирмите за поддръжка?

- Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и Инспекцията за държавен технически надзор (ИДТН) трябва моментално да прехвърлят целия надзор на частните лицензирани фирми. ДАМТН и ИДТН бездействат и не спазват законовите си задължения, откакто са създадени. Те не контролират бранша, допускат неизрядни фирми да извършват сервиз и надзор, които да са само формални и асансьорите да са опасни и подлежащи на моментално спиране според действащата наредба за безопасност, но въпреки това да не се спират. Не само че не контролират и не санкционират, но и не предприемат каквито и да е мерки за модернизация, дори спират умишлено всички инициативи в тази посока.
Хората в ДАМТН и ИДТН са истинските виновници за тежкото състояние на бранша, вместо да са регулатор, контрольор и мотор за модернизация и постоянно повишаване на ниво и сигурност. Те трябва да са гарантът да се спазва едно просто правило - ако сервизна или надзорна фирма допусне опасен асансьор да е в експлоатация, да понесе моментални последствия, включително лицензът за дейност да се отнеме или да се търси наказателна отговорност в случай на тежък инцидент. Това ще възпроизведе моментален дисциплиниращ ефект сред бранша и по естествен начин техниците ще приведат асансьорите в техническа изправност или ще ги спрат, защото ще знаят, че в противен случай ще изгубят целия си бизнес. Не само че ДАМТН и ИДТН не контролират и не санкционират неизрядните, но и дори блокират изменения в 2 наредби, които са поставили толкова високи образователни и квалификационни изисквания, че намирането на сервизни техници и особено инспектори е на практика невъзможно. ДАМТН и ИДТН са институции, които не само пречат, а дори са основният виновник за отчайващото състояние на старите асансьори в България.

ВИЗИТКА:
Роден е през 1952 г. в София
През 1971 г. завършва техникум „А.С. Попов“, София
През 1979 г. завършва МЕИ „В.И. Ленин“ (сега ТУ-София)
Вече 45 г. работи в асансьорния бранш
От 12 години е председател на Българската асансьорна асоциация

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ