15 000 соцреликви още пърпорят по шосетата (ТЕМАТА+СНИМКИ)
4

Поне още толкова стари коли гният по дворове и в гаражи

15 000 соцреликви още пърпорят по шосетата (ТЕМАТА+СНИМКИ)

Регистрираните в КАТ трабанти са само 1826, най-много са москвичите

Почти 15 000 леки коли от времето на социализма, които са над 30-годишни, все още се движат по пътищата у нас и имат регистрация в КАТ, научи „Монитор“.

Според колекционери на стари автомобили има поне още толкова годни за движение по дворове и гаражи. Регистрираните лeĸи aвтoмoбили в страната ca около 2,8 млн.

Най-многобройната група е на москвичите - 6613. Причината е, че няколко модела от въпросното съветско возило дълги години се произвеждаха и у нас в завод „Балкан“ в Ловеч. От произвежданите също у нас „Булгаррено“ с регистрация сега са само 73.

Интересното е, че ладите, за които навремето хората чакаха доста години ред в „Мототехника“, са вече много редки. Справка в сайта на КАТ сочи, че

по-старите от 20 години регистрирани возила от марката са само 191.

Те са много по-малко дори от старите волги, които са над хиляда, или от двутактовите източногермански вартбурзи, чиято бройка също е над 1000. От полските модели „Варшава“ и „Полонез“ са останали съответно само 84 и 17 бройки, а за „Фиат“, произвеждан някога и в Полша, в сайта на КАТ няма отделна информация. Запорожките на повече от 20 години с регистрация в транспортната полиция са останали само 249, а от произвежданите в бивша Югославия „Застава“ има само 225. От друг модел - „Юго Флорида“, също правен в разпадналата се балканска държава, е регистрирана само една кола.

От останалите соцмарки леки автомобили от преди 1989 г. от „Чайка“ са останали 58, а от следващия й модел ЗИМ - 13. Навремето

в бившия СССР тези коли са наричани „членовози“,

защото са били използвани като служебни коли на ръководната върхушка на управляващата комунистическа партия.

В последните години у нас немалко хора са станали колекционери на марката „Трабант“. Причината е, че мукавеният автомобил, произвеждан в бившата ГДР, се превърна в основния символ на онези времена. Повечето от колекционерите на трабитата у нас го правят от сантиментални подбуди. Бурян Томов казва, че има колекция от стари автомобили, но само един от нея е на „Трабант“, защото има сантимент към него. „Това е първата кола, която съм имал. От соцмарките имам само него, защото той е

от малкото хубави символи на онези времена,

добавя той и припомня, че тези коли вече не се карат интензивно, защото на 50 00 - 70 000 км трябва да се прави ремонт на двигателя или да се сложи нов. Той разказа и случая с трабанта му, който след покупката при запалването на двигателя се троши и се налага пълен ремонт на мотора. Относно идеите за по-строги екологични мерки той смята, че трабантите вече са толкова малко, че не могат да представляват екологична опасност в големите градове.

Ивайло Антов от Велико Търново има в колекцията си цели 93 трабанта. „Първият ми е наследствен от 1989 г., от дядо ми, който също беше трабантаджия. От него имам тази привързаност. От серията 600 (тумбестите - б.а.) имам и от седана, и от комбито, но те и като производство, и като внос в България са били малко. В Германия също са рядкост. От най-масовите у нас 601 и 601S имам най-много. Имам и от последните, които са с четиритактов двигател.

У нас те са десетина и не са внасяни официално.

Аз моят си го докарах от Унгария преди 3-4 години. Колекцията ми постоянно се увеличава, защото като ми предложат някой стар трабант, сърце не ми дава да го оставя да отиде за скрап. Частите за поддръжка са основно от стари коли, които трудно могат да бъдат възстановени, или се внасят от Унгария нови. Голям е проблемът със стъклата, защото за тях няма производство, а също и за дуропластовите калници, дето им викат мукавите. За това ходя по автоморгите и ги вземам оттам“, казва колекционерът. Според него освен регистрираните официално в КАТ трабанти сигурно има още много, които са скрити по сайванти, гаражи и дворове.

Най-старият трабант в неголямата колекция на ученика от Монтана Кристиян Димитров е произведен през 1966 г. и 20 години е стоял в гараж. „В трабанта има чар.

Започнеш ли веднъж да колекционираш, няма спиране.

Засега имам 12 трабанта и са само от най-масовите 601 и 601S. Обикновено като купя някой трабант, получавам и по 1-2 кашона части към него. Трудно се намират здрави брони. Предстои ми да стегна 2 трабанта за всекидневна употреба“, добавя той. Според него нараства интересът за покупка на трабанти, защото са основният символ на социализма.

Йордан Динев, студент от Стара Загора, едва сега започва да колекционира от култовата източно-германска кола и казва, че резервните части от Унгария не са толкова качествени. „За това се стремим да търсим оригинални. В момента реставрирам 2 коли - едната е от модела 600, за който най-трудно се намират части, като проблемът е най-голям за гумените елементи. Отделно е високата цена. Например само гумичките на спирачните цилиндърчета струват 60 евро за комплект. Така само за всички гумени уплътнения ще ми трябват най-малко 1000 евро“, каза още той и добави, че колекционерите обикновено правят почти всичко сами и

нерядко реставрацията отнема години.

Ванко Боев, колекционер и притежател на „Москвич-408 И“, произведен 1974 г., пояснява, че най-трудно се поддържат старите соцавтомобили от марките „Москвич“, ЗАЗ и „Волга“, защото отдавна са спрени от производство и за тях няма качествени части. Затова притежателите на такива автомобили са принудени да правят промени, например слагат спирачки от други коли и единствено компромис не може да се прави с външния вид. „Цените на частите непрекъснато се увеличават, и то в пъти, някои и десетократно, особено ако са оригинални. Стоповете преди 7-8 години струваха 15-20 лева, а станаха вече по 80. Същото важи и за фаровете. Има много спекуланти, които навремето изкупиха на безценица много складове и магазини“, припомня Боев.

Павел Янков от клуб „Москвич“ уточнява, че от първия модел 401 у нас има 3-4 коли. „Двама души успяха в последните година-две да си ги купят от Украйна. От модела 400, произвеждан на базата на германския „Опел-Кадет“, не мисля, че има в България. Те не са правени и в Русия масово, нито пък е имало внос у нас. От по-старите модели 407 и 403 има повечко, защото е имало по-голям импорт в България. От 402 пък може да има някоя останала кола, но засега не е показвана.

Колко от тях са в движение, обаче е трудно да се каже.

Най-старият - 407, е от 1958 г. и повечето са двуцветни и са в нюанси на синьото. От следващите модели - 408 и 412, осмаците са повече у нас, защото са били произвеждани и в Ловеч. 12-ките руснаците са ги внасяли у нас по-малко. Най-масовият модел „Москвич“ у нас е 2140, и то този с дефорсирания двигател. Производството му в ловешкия завод е най-голямо. Най-често са били в бежов цвят. От последния модел, произвеждан и у нас - 21412, малко са оцелелите, защото и качеството им е било ниско. Ламарините им са изгнивали много бързо.


Колекционерите искат закон като в Чехия

„Имам 30 автомобила в колекцията, но карам само два. Искат ли притежателите на ретровозила да ги използват, по-често трябва да им платят всички данъци и такси, ГТП, което не е по джоба на всеки. На практика колекционерството не се поддържа“, каза Точно Желязков, председател на „Ретроклуб Стара Загора“.

„Преди време един министър ни каза, че щом имаме пари за ретроавтомобили - ще си плащаме. В Чехия за ретрокола се плаща само 12 евро на година. В Гърция също има улеснения, но се разрешава колите от колекцията да могат да се движат само в петък, събота и неделя. Това е нормално, защото такива коли не са за ежедневна употреба. Подобни ограничения има и в други страни. Редно е у нас да се въведе чешкият модел. След 15 години настояване от наша страна обаче в закона се записа само, че можем с протокол от 27 точки да регистрираме исторически автомобил, но нищо повече. Определени застрахователи са готови да покриват гражданска до 100 лв., защото ретроколите не се карат всеки ден. Само с уговорка е, не е наредено законово. Имам стар мотор с кош 750 кубика, а в общината му искат 150 лв. данък, а не е пътувал 1 час на пътя. За това ги превозваме по съборите на ретроколи с камиони“, уточнява колекционерът.

Желязков е от малкото хора в страната притежател на „Булгаррено“. „Още от 1969 имах такава кола, но после я продадох. Сега отново имам. За моделите, произвеждани у нас, някога „Булргаррено“ 8 и 10 във Франция все още могат да се намерят части. От Румъния също се купуват. Снабдяването е трудно, но не невъзможно, защото има снабдяване и от Унгария. Той се похвали, че притежава и „Фиат 850 Берлина“, произведен в Ловеч. „Купих го от възрастен човек, който е запазил и фактурата от онези години от „Мототехника“, поясни той.

Колекционерът Ивайло Антов пояснява, че у нас няма клас „ретро“ за автомобили. „Държавата на практика не прави нищо за този клас. Колекционерите нямат никакви права и облекчения. На Запад имат право тези коли да са с номерата от годините, когато са купени. Имат облекчения и при техническите прегледи, данъци и застраховки също“, добавя великотърновецът.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.