140 проекта за планирани разкопки чакат финансиране от държавата (ТЕМАТА)
2

140 проекта за планирани разкопки чакат финансиране от държавата (ТЕМАТА)

Над 140 проекта за планирани археологически разкопки, подадени от музеи, университети и други институции от цялата страна, очакват разрешение за старт и финансиране от Министерството на културата за лято 2020. За да няма уравниловка и да се очертае ясно степенуването по важност на обектите, те са разделени в 3 категории, като сумите за най-значимите от тях ще са 28 000 лева.

Средствата за археология, отделени от държавния бюджет за тази година, възлизат общо на 2000 000 лева, които да бъдат поделени на проектен принцип, и отсега е ясно, че те няма да стигнат за всички 140 екипа. По-тревожно обаче е това, че заради спирането на посещенията в условията на извънредното положение, наложено още в началото на пандемията от коронавирус, почти 3 месеца музеите не работеха и не можаха да акумулират собствени приходи така че сега за планирани проучвания ще разчитат единствено на отпуснатите от МК пари. Това е основното притеснение на директора на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова, но има и още поне едно, произтичащо от него: пак заради кризата с COVID-19 и ограниченията, стоварили се върху обществото, беше удължен срокът за подаване на документите, назад във времето бе изтласкана и сесията на МК, която трябва да разгледа проектите, министерството да издаде решения за редовни разкопки и да отпусне финансиране на одобрените от тях. Засега е минал само първият етап – 140-те са разгледани от предварителна комисия и са подготвени за класиране. Дългогодишният бивш директор на Националния археологически институт с музей към БАН доц. Людмил Вагалински се надява разрешенията за планирани разкопки, поне за десетина водещи екипа от гилдията, да са готови до края на седмицата, каквито уверения от МК има, за да започнат в понеделник работа поне онези от тях, които имат финансиране и от съответните общини, а субсидирането от МК да се получи до края на юли. Според неговия приемник на шефския стол в НАИМ доц. Христо Попов за окончателното класиране на проектите и сключването на договорите ще са нужни технологично поне още 2 седмици, а финансирането от МК едва ли ще се случи преди август. Доц. Петрунова пък предупреждава, че ако още закъснее, има реална опасност археологическият сезон да бъде изцяло компрометиран – рискът не е отминал. „Всичко зависи от МК – ако бързо завършат работата по класиране на кандидатстващите, ако навреме успеят да подпишат договорите – ще има сезон, ако не –

сезонът ще бъде провален

Има такава сериозна вероятност и това доста ни тревожи. Имам пожелание към чиновниците да се мобилизират максимално, защото пари по тази програма – за планирани археологически проучвания, има и нека те направят необходимото, за да успеем да тръгнем по обектите“, апелира тя.

Ако не беше коронавирусът, редовните разкопки можеха да започнат още през втората половина на май, така че в най-добрия случай се очертава закъснение на Археологическо лято 2020 с 1,5 – 2,5 месеца, което и скъсява времето за работа. Засега регулярно, още от март-април, текат само спасителните проучвания по трасетата на магистрали, газопроводи и друга инфраструктура – усилено се копае по линията на „Балкански поток“, автомагистрала „Хемус“, в посока запад към Драгоман и т.н. От 2-та милиона за археология държавата тук отделя незначителен ресурс – спасителните разкопки по закон получават финансиране от инвеститора (АПИ, „Булгартрансгаз“ и т.н.). Сумите са впечатляващи: за археологически проучвания на изграждащите се големи пътни проекти агенция „Пътна инфраструктура“ напр. за 2020-а ще осигури 5 млн. лв. „По големите инфраструктурни проекти работата не е спирала: в момента действаме

 по спасяването на повече от 50 обекта

 които ангажират по-голяма част от археолозите в страната. Повечето от регионалните музеи също предоставят своите специалисти за участие в разкопките, за което им благодаря“, казва директорът на Археологически институт доц. Попов. В хода на тези разкопки вече се очертаха усложненията, свързани с извънредното положение и епидемичната обстановка, които ще са в сила и при планираните: „Твърде много предохранителни мерки трябваше да бъдат взети и като организация, и като документация, което допълнително утежнява работата на колегията, но тя засега се справя достойно“, коментира доц. Вагалински, който обясни за „Монитор“, че ежедневно се подписват документи с всички работници за здравословното им състояние. Маски, шлемове, ръкавици, дезинфекция на ръце и сечива – това се подразбира от само себе си. „Има изисквания и за транспорта, в който се возят работниците – той трябва да осигури необходимата дистанция между тях. Това е свързано с повече автобуси и съответно повече разходи, с които трябваше бързо да се съобразим. Тези ограничения бяха тежък тест, но ни показаха, че можем да се организираме като съсловие“, категоричен е Людмил Вагалински, който уточнява, че значителна част от евентуалните средства, които екипите ще получат от държавата в бъдеще, ще бъдат глътнати именно от предпазните мерки. Единственото предимство за археолозите е, че работят на открито, на разумно разстояние един от друг, на слънце и въздух, които са противопоказни за самия вирус, добавя шефката на НИМ доц. Петрунова.

Топ обекти и музей на Дракула в списъка на учените

Повечето от планираните проучвания са свързани с проекти, по които и общините кандидатстват, а това е благоприятно не само за развитието на туризма, но и на цялостната икономика на регионите. Тези проекти са продължителни във времето, те представляват дълготрайни активи, подчертава доц. Вагалински. Той е ръководител на екип, който проучва античния град Хераклея Синтика край Рупите и с помощта на 30 000 лв. финансиране от кмета на Община Петрич. „За по-малко от месец ще се опитаме да доразкрием централния площад на античния град, съществувал над 800 години. Две последователни тежки земетресения в края на 4-ти и началото на 5-и век сл. Хр. разрушават инфраструктурата на града, той не успява да се възстанови повече и хората се оттеглят от него“, разказва Вагалински, който е убеден, че туристите искат да бъдат омагьосвани с истории, а не просто да гледат експонати. „Неслучайно за последните 2-3 години имаме 60 000 посетители от над 65 страни. Но кой сега не очаква отлив“, признава той. Вторият приоритетен обект, в който доц. Вагалински вярва, че ще има планирани разкопки, е най-старият римски град у нас – Деултум край Бургас, по пътя за Елхово, където освен неговия действат още 2 екипа, предложили различни проекти.

НИМ кандидатства за финансиране от МК с 10 проекта – това са обектите, с които археолозите им от години се занимават, обяснява доц. Петрунова. Традиционно работят по антични обекти на Южното Черноморие, по праисторическа селищна могила пак край морето, в Родопите (напр. крепостта Калята до Якоруда), на 2 обекта край Ивайловград. На единия от тях, т.нар. Мраморен град в крепостта Лютица, самата тя с екипа си няма да може да копае тази година – защото пред МК кандидатства с друг проект, за крепостта Калиакра, където, по думите й, не бива да прекъсва „златната серия“ от последните 3 години. А НИМ заради кризата просто няма средства да финансира проучването й в Лютица.

Проф. Николай Овчаров има 250 000 лв. целева субсидия за Перперикон, където ще продължи да се изважда на бял свят Южният квартал и да се търси най-голямата раннохристиянска епископска резиденция в Родопите, съответстваща по мащаби на откритата по-рано в близост огромна базилика. В крепостта на Свищов, където трябваше да кипи дейност през пролетта, заради коронавируса ще се копае през септември и октомври. Овчаров вярва, че с 25 души работници за месец и половина ще финализира работата по един от най-добре запазените средновековни замъци у нас. „Ако получим средствата от МК, за които кандидатстваме – 20 000 лв., ще се съберат 40-45 000 лв. заедно с предоставените от общината и ще успеем да проучим цялостно Замъка на Свищов. Това е особено важно, тъй като Община Свищов ще кандидатства и има шансове да спечели значителна субсидия по програма „Региони в растеж“, с която целият хълм, на който е калето, ще бъде облагороден като парк, с почистени алеи, запазени градски стени на 4-5 м височина, които сега са обраснали в храсталаци “, споделя плановете си професорът. Ако всичко върви добре, в края на 2021-ва ще имаме изцяло завършен атрактивен обект, от който ще се виждат корабите по Дунава, а от корабите ще се разкрива гледката на замъка в целия му блясък. Най-новата идея на Николай Овчаров е да се направи музей на Влад Цепеш, известен като Дракула – било в крепостта, било другаде в Свищов.

Да има или да няма

С риск да скандализира част от гилдията, директорът на НАИМ към БАН доц. Христо Попов твърди, че е по-добре тази година изобщо да няма планирани археологически разкопки, а само спасителни, където се наложи. „Имаше дискусия през април в най-тежката ситуация с коронавируса – дали е оправдано през тази година да има планирани разкопки. Моето мнение продължава да бъде, че не е оправдано, но се взе решение сесията за кандидатстване да продължи. Според мен тази година спокойно можеше средствата, предназначени за проекти, да бъдат използвани за подпомагане на българските музеи. Те имат много по-голяма нужда от подкрепа сега. Питайте по колко души дневно влизат в тях. По двама-трима. А музеите трябва да оцелеят по някакъв начин“, категоричен е Попов.

Според него археологията наистина е много важна, но тя е професия с дългосрочни перспективи и профил. А в момента като гражданска позиция по-целесъобразно и разумно би било да се помогне на музеите.

На противоположното мнение е неговият предшественик доц. Людмил Вагалински. Прекъсването на планираните разкопки за година би било много лош прецедент, подчертава той. Що се отнася до музеите, най-доброто подпомагане на първо време за тях ще бъде да им се разреши час по-скоро да заработят със 100% от капацитета си, заключава доц. Бони Петрунова. В момента в НИМ все още се спазват строги правила: влиза се по една ходова линия, ползват се едва 30% от обема на залите, което се отразява на бюджета им...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.