За 15 мин с ултразвук откриват атеросклерозата

За 15 мин с ултразвук откриват атеросклерозата

„Тесните” места в кръвоносните съдове създават риск от запушване

Безболезнено и бързо изследване на кръвоносните съдове за 15  минути открива „тесни” места, които създават риск от запушване с фатални последици - инфаркт, инсулт или гангрена на краката. Затова специалисти съветват мъжете след 50-55 г и жените след 50 г.  да отделят малко време и да направят ултразвуково изследване на артериите си. Ако то открие макар и на едно място натрупване на артериална плака, то едва ли ще е единственото. В 50 на сто от случаите риск от запушване има и на други места – най-често в съдовете, които хранят с кръв сърцето, мозъка и бъбреците.
Профилактичният преглед е добре да се направи веднъж годишно, а ако човек е с висок холестерол, хипертония, наднормено тегло и висока кръвна захар, и по-често. Изследването нито е скъпо, нито е опасно за пациента.  
Скринингът е важен за ранно откриване на атеросклерозата, защото тя носи риск от заболявания с фатални последици. Някои протичат подмолно, нямат никакви прояви,  каквито са анервизмите на аортата например.
Атеросклерозата е сериозен проблем, който
често се подценява
Много хора смятат, че като изследват холестерола и си направят липиден профил, това е достатъчно. „Това е погрешна линия на поведение. Виждал съм много хора с висок холестерол, които нямат атеросклероза. Виждал съм и такива с тежка атеросклероза, които нямат повишен холестерол. Той е само един от рисковите фактори заедно с артериалната хипертония, захарния диабет, стреса, тютюнопушенето. Ако някои от тях липсва, не значи, че риск няма. Нито че ако са налице, ще развиете атеросклероза. И участието на наследствения фактор е силно”, обяснява проф. Лъчезар Гроздински, началник-отделение „Ангиология и флебология” в болница „Сити клиник”.
Атеросклерозата е заболяване, което се „дирижира” от много фактори и е сложно да се определи участието на всеки един. Много от участниците в този процес не са добре проучени. Добре е холестеролът да се изследва, но е много по-важно е да се
да се „огледат”с ултразвук кръвоносните съдове
„За 15 минути мога да изследвам артериите от главата до краката, без сърцето. Това включва сънни артерии, артерии на долните крайници и на корема, и мога да кажа дали имате атеросклероза или не. И не само да кажа дали въобще има атеросклероза, но и да „видя” степента й и да определя дали иска медикаментозно, ендоваскуларно или хирургично лечение”, разказва професорът.
При съвременната медицина, с добра апаратура и подготвен ангиолог,  това става изключително бързо и е с висока диагностична достоверност.
Някои хора казват, че като ядем много пържоли и мазно, тръбите на артериите се втвърдяват. Мазнината се натрупва и запушва съда. „Това е изключителна глупост, която обаче е популярна и у нас. Ако живеете качествен живот, като французите и швейцарците, които са известни с повишения си холестерол, може да ядете колко си искате свински пържоли и пак няма да развиете атеросклероза. Ако живеете в изостанала по отношение на Европа балканска държава и без да ядете пържоли, сте в риск. Достатъчно е, че се храните бедно, с лошокачествени продукти и непрекъснато сте в стрес. Това може да доведе до тежка атеросклероза”, обяснява проф. Гроздински.  
Проблемът е, че атеросклерозата поразява едновременно или последователно различни артерии. Затова комплексната диагностика е задължителна. И когато на едно място се открие плака, задължително се изследват всички останали.
„Проверяваме и сърдечните артерии и в повечето случаи откриваме тежки поражения и там. Лошото е, че всичко това
не дава никакви оплаквания
и ако не се открие създава реален риск. Атеросклерозата не се лекува на парче. Тя е процес, който иска системен подход – диагностика и пълно, цялостно лечение,”обяснява проф. Гроздински.
Затова след 50-55-годишна възраст е добре да се направи изследване с ултразвук. Ако се установи атеросклеротичен процес, човек трябва да се следи на 3 месеца, за да се види развитието му. „Едно стеснение на артерията от 50% може да се лекува с медикаменти. Когато стеснението стигне 70 %, тогава настъпват и клинични оплаквания и  има висок риск от усложнения. Затова при 70% и по-голямо, се налага  ендоваксуларно лечение с балонна дилатация и стентиране. Или, ако процесът е много напреднал и артериите са силно запушени, се преминава към хирургично лечение”, обяснява проф. Гроздински. 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.