Колко неграмотни има у нас? Над 100 хил. души. Колко от тях са роми? Може би повечето. Колко от тях са били интегрирани? Може би недостатъчно малко. Колко от тях са от големите градове? Най-вероятно цифрата е незначителна. Колко от тях обработват земя и не им трябват буквите, за да живеят? Може би са единици. Колко от тях са криминално проявени? Тук ще боравим с точни цифри от МВР. Престъпленията против личността като убийства и разврат например са общо 50 хил. От тях половината са извършени от неграмотни. Кражбите са над 20 хил. От тях 7 хил. са извършени от неграмотни. Общоопасните престъпления като задигане на коли и продаване на дрога са общо 18 хил., регистрирани само за година. Дали ще се изненада някого, ако разбере, че точно 6523 са извършени от хора, които не могат да четат и пишат? А дали някой ще може да каже, че образователната система си е свършила работата? Същата тази система, която се използва за дъвка. Дъвка, с която всеки си почиства остатъците от зъбите и обещава, че ще я обезпечи с големи заплати. Тук не говорим за предизборни обещания. Тук говорим за опит да заметем нещо, което е цапано с години. Нещо, което отговаря на всичките ни въпроси. Нещо, което е в основата на проблема с неграмотните. Защото те не са резултат от по-високата цена на хляба. Те са резултат от немарливото отношение към образованието. Няма да влизаме в клишетата, че прост народ се управлява по-лесно, защото лично аз не съм съгласен с това. С глупавия човек никой не може да се оправи. Никой не може да му даде акъл, защото той знае всичко. И пред себе си той е най-умният. Просто българското училище се съсредоточи в подменянето на дограма и боядисването на коридори, а не в инвестицията в специалисти и кадри, които да поведат това стадо от жадни за знания деца. По-важното беше школото да има дъски с маркери, защото учителите се задушавали от тебеширения прах. Но не беше важно, че същите тези неподсигурени учители задушиха системата. Задушиха я без да искат. Защото приеха професията си като начин за препитание, а не като призвание. А учителската професия не е бизнес. Тя е отдаване на цялата душа, в името на по-добро бъдещо поколение. А бъдещото поколение, което получихме в завещание, е над 100 хил. неграмотни хора. Половината от които престъпници, според данните на МВР. Значи системата не е произвела професори, лекари и нормални хора, а престъпници. Значи има нещо сбъркано в системата. Нещо, което е различно от новата дограма, за която някой е прибрал пари. Нещо, различно от ламинирания паркет, който се подменя през две години. Нещо различно от дъската с маркетите, изолацията на сградата и новите улуци. Инвестирахме прекалено много в материалното, а забравихме да финансираме духовното.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.