Повече от две трети от българските общини са подали заявления за участие в инициативата за безжичен интернет на Европейската комисия (WiFi4EU). Само за три дни от началото на кампанията 186 от всички 265 кметства са се регистрирали в състезанието за субсидии от 15 000 евро в конкуренция с всички европейски общини, става ясно от портала за кандидатстване.

Останалите имат още седем седмици да го направят. С парите ще се купува оборудване за „горещи точки“ за безжичен нет за граждани и туристи на най-посещаваните обществени места във всяко село и град в Европа.

В момента тече етапът, в който общините само обявяват намерението си да участват в инициативата на българския еврокомисар Мария Габриел. Тоест в момента не се изисква кметовете да имат подготвено проектно предложение за изграждане на бъдещите безжични мрежи за паркове, градинки или обществен транспорт.

По регламент всяка община може да кандидатства самостоятелно или в асоциация с други, като първият етап е регистрация на портала на WiFi4EU. До 2020 ще има 5 покани от Еврокомисията за участие в програмата. Първата покана за представяне на проекти ще стартира на 15 май т.г. Тогава ще бъде и „жестоката битка“, защото след избор между общините ще бъдат предоставени по 15 ваучера на страна или общо 1000 за целия Европейски съюз.

Финансирането ще се разпределя на база „първи дошъл, първи обслужен“, но географският баланс между всички участващи държави ще бъде спазен. Очакванията на Европейската комисия са между 6 и 8 хиляди общини да се възползват и да имат изграден безжичен интернет на обществени места като паркове, библиотеки, детски градини, болници. Според условията една община може да получи една единствена субсидия от близо 30 000 лева и не може да участва в следващи покани. Неодобрените кандидати може да участват и в следващото събиране на проекти в конкурса. Проектите може да бъдат и на по-висока стойност, допълнителните средства ще бъдат до финансирани от бюджетите на кметовете.

Ваучерът по WiFi4EU ще покрие разходите за оборудване и инсталиране на точки за Wi-Fi достъп, но не и за прокарването на интернет до самата точка. Това е спряло и желанието на кмета на Казанлък Галина Стоянова да пусне гореща точка с нет в близост до Тракийската гробница в града.

Бенефициерите поемат ангажимент да плащат за връзката (абонамент за интернет) и поддръжката на оборудването, за да предлагат безплатен и високоскоростен WiFi за период от поне 3 години. Субсидията може да служи за покупка на ново оборудване или за модернизиране на старо и заменянето му с най-доброто оборудване, достъпно на пазара. Паралелно с общините фирмите, които желаят да оборудват WiFi точките, също се регистрират в портала. Кметове ще избират доставчиците на оборудването чрез провеждането на обществени поръчки.

Впечатляващо е челното място на България сред страните, кандидатстващи по програмата, коментира управителят на интернет доставчика Нет 1 Петър Ризов. Но по думите му е важно да се даде отговор за какво ще се използват безплатните мрежи: „Достъп на всички до интернет е важно, но още по-важно е какво ще правят хората с него. Ако аз трябва да харча тези пари, бих се занимавал с осигуряване на достъп до услуги, които биха им спестили време и услуги, а след това за средата, през която ги достигат“, допълни Ризов. Според него българите като цяло са привилегировани като потребители да разполагат с много качествен интернет за разлика от гражданите на Стара Европа. Една от опасностите пред програмата у нас е, че много фирми от други браншове ще започнат да изграждат и WiFi точки. „Бизнесът за доставка на интернет не разчита да изкарва пари от безплатните мрежи“, смята Ризов и допълни, че сумата от 15 000 евро за определени места може да се окаже много голяма, а за други крайно недостатъчна, но „по-важното от всичко е поддръжката на системите“ след като се изградят, завърши управителят на интернет доставчика.

 

Първи сме в ЕС по кандидатствали кметства
От държавите членки на Европейския съюз по съотношение общини и кандидатстващи такива България е на първо място. Близо 70% от нашите общини са пуснали документи за участие. След нас се нарежда Португалия, където от 308 общини са кандидатствали 181. От съседна Гърция също над 50% от общините са заявили желание да получат ваучер за интернет, в Хърватия този процент е 40. Най-незаинтересувани са финландските общини - от 444 са кандидатствали едва 5. В Чехия също не проявяват интерес към интернет ваучера, където едва 1,7% от кметствата са заявили желание. Във Франция, чиято административна територия е разделена на 36 680 общини, са кандидатствали едва 831. Предвид Брекзит в Англия са заявили интерес само 3,6% от общините.
По данни на портала wifi4eu.eu над 7000 общини от цяла Еврапа вече са се регистрирали преди първата покана.
По регламент община Нови пазар и Столичната община се състезават на равна нога за евросредствата. Така огромната като брой хора община ще получи същите средства колкото разположената в Североизточна България и съставна община на Област Шумен. Най-активните общини по области са от Софийска област, Пловдив и Варна, а с най-малко заявки са областите Видин, Търговище, Сливен, Монтана и Ямбол (виж таблицата).
Общият бюджет на програмата е 120 млн. евро. Парите идват от „Механизма за свързване на Европа“. При преразглеждането на бюджета на Европейския съюз се очаква инициативата да бъде допълнително подкрепена с 25 до 50 млн. евро.

 

Подробности четете в хартиеното издание на "Монитор"!

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

В Сливенско пропищяха от пуснат на воля добитък

Пет села на територията на Сливенска област са пропищели от поразиите, дело на пуснати на свобода стада с едър рогат добитък, на тежко е положение в котелското Медвен, призна областния управител Чавдар Божурски.

Вузове обучават оператори на 3D принтери (ТЕМАТА)

Специалности, които да подготвят кадри, които да могат да работят с 3D принтери и други новите технологии, ще стартират следващата учебна година. Бъдещите възпитаници на Химикотехнологичния и металургичен университет ще учат за начина, по който да създават смеси за продукти с определени свойства, обясни ректорът на вуза проф. Сеня Терзиева.

Прокуратурата влезе в Комисията по хазарта (ОБЗОР)

Спецпрокуратурата влезе в сряда в Държавната комисия по хазарта, която се намира в Центъра по хигиена на столичния бул. „Акад. Иван Гешов“. Преди обяд пред сградата спряха 5-6 патрула на Охранителна полиция и два буса на Спецпрокуратурата.