120 мъже и жени от 30 дружества на Традиция в цялата страна ще се включат на 20 юли във възстановката на сражението между четата на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа и турската потеря на връх Бузлуджа.
120 мъже и жени от 30 дружества на Традиция в цялата страна ще се включат на 20 юли във възстановката на сражението между четата на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа и турската потеря на връх Бузлуджа.
За пръв път от 8 години насам в образа на възпетия от Ботев сливналия многобройните зрители няма да видят казанлъчанина Николай Байнов. В аванс 56-годишният бивш служител на МВР и основател на местното дружество съобщи, че е взел решение да участва като редови „актьор“. На неговото място ще бъдел млад активист на „Традиция“, близък по възраст на загиналия едва 28-годишен войвода. Името засега се пази в тайна. Запознати с подготовката не изключват бащините дрехи да облече един от двамата му сина Тодор и Цветан, които също от години участват във възстановката на кървавото събитие.
Минимум по 10 патрона ще получат четниците и турците за своите оригинални пушки и пищови, преди това оръжията ще преминат през контролен преглед от служители на КОС при МВР.
Честванията и общонародният събор-поклонение пред лобното място на войводата бяха възстановени след десетилетна забрава през лятото на 1998 година, за известно време те бяха под патронажа на председателя на Народното събрание.
Историци от НПМ „Шипка Бузлуджа“ в Казанлък припомнят, че основният паметник на лобното място е бил положен на 20 юли 1898 година, тогава е бил съставен и нарочен документ , подписан от старозагорския владика Методи Кусев, тогавашния областен управител Генчо Генчев и градоначалника Георги Попов.
Екземпляр от документа бил поставен в специална капсула и заровен в основата на обелиска, който така и не бил издигнат.Сегашният монумент е направен през 1961 година по проект на скулптора Любен Димитров и архитект Петко Цветков. Там са били препогребани костите на загиналите герои.
Предполага се, че там са и тленните останки на Хаджията, въпреки старателно поддържаната версия, че той е починал от раните си двадесетина дни по-късно, в околностите на брезовското село Свежен под средногорския връх Кадрафил. Сторониците на тази версия показват
издадения от Христо Ботев календар за 1875 г., където за кончината на сливенския герой е посочена датата 5 август.
До там раненият войвода достигнал носен на ръце от трима успели да се промъкнат през турските редици четници, които били водени от жител на близкото село Енина, разказват жителите на Свежен.
Историята е с продължение и включва няколко препогребвания на костите, предаването им на майка му Маринка и отнасянето им до Сливен, където са били положени първоначално в двора на църквата „Свети Никола“.
Официалната историческа версия пък настоява, че избитите и обезглавени от башибозуците четници са били погребани под връх Бузлуджа два дни след кървавото сражение.
Тялото на войводата било разпознато по татуираните на ръката му инициали Х. Д., опелото извършил поп Стефан от село Енина. Тялото на хаджията било положено в отделен гроб, белязан с дървен кръст, който бил заменен в последствие със скромен каменен паметник.
Дилемата „Бузлуджа“ или „Кадрафил“ не дава мира на обществеността и до сега. Заради съмненията изпратените по майката на войводата в Сливен кости, включително и черепа не са положени заедно с другите в основите на паметника в центъра на града през 1935 година и до днес стоят в дървено ковчеже в трезора на местния исторически музей. На два пъти учени от БАН са давали отрицателно становище на въпроса дали те са на хаджи Димитър, за последно антропологът Йордан Йорданов през 2016 г. заявява категорични, че те са на млад, 18-22 – годишен мъж, който е бил висок 173-175 см. Видният ни изследовател напомня, че войводата загина на 28 години, описван е като набит и нисичък.
За да сложи точка на тази препирня директорът на НПМ „Шипка Бузлуджа“, д-р Чавдар Ангелов е решил да бъде направено ДНК-сравнение, търсел се обаче наследник по майчина линия по съвет на експертите.
Точно в 11 часа на 20 юли ще започне поклонението пред лобното място на старопланинския връх, очаква се заупокойната литургия да отслужи старозагорският митрополит Киприан, около част ще продължи театрализованата възстановка, създадена изцяло по спомените на войводата Христо Македонски.
Монитор
