Снимки

- Д-р Хасърджиев, наскоро „Монитор“ писа, че много от тестовете, с които се проверява кръвта от дарителите, не улавят инфекциите в прозоречния период – времето, в което още не са се изразили, но вирусът или бактерията вече са налице. На какво се дължи това?

- У нас за съжаление липсва съвременна апаратура, чрез която тези инфекции да се улавят още в прозоречния период. Доколкото ми е известно, Националният център по транфузионна хематология вече работи по този въпрос. Проблемът е, че апаратурата е доста скъпа, и се надявам да се намерят средства за това. Другият проблем е, че, дори тя да бъде купена, не знам как ще обслужва всички кръвни центрове в страната. Затова се надявам в най-скоро време това да се реши. Много пациенти се оплакват, че са били кръводарители неколкократно, но никой не ги е уведомил, че са инфектирани. Така че има много неща, които трябва да се променят в системата.

- Според Националния център по хематология кръводарителите у нас са около 170 000. Според пациентските организации обаче те са далеч по-малко, като поне 130 000 заработват на черно. Как може да се реши този проблем?

- Единственият начин да се реши този проблем е българинът масово да започне да кръводарява. Тогава ще бъде излишно хората да продават кръвта си.

- А защо българинът не дарява, какви са причините по ваши наблюдения?

- Много са причините. Може най вече да се дължи на неинформираност по тези въпроси, на пропуск в организацията. Знаете ли, че в България нито един автобус не е оборудван да провежда дарителски акции в страната. Много хора биха дарили кръв, стига това да не отнеме много от времето им, да не им се налага да пътуват надалече или да се редят на опашки. Но единственият начин да се прекрати порочната практика с търговията на кръв пред центровете е масовото даряване. Между другото това не е само български проблем, има го и в други страни, и то от години. Но обикновено хората не мислят за това, освен ако техен близък не изпадне в нужда.

- И в такива случаи обикновено роднините търсят хора, които продават кръв на черно.

- Така е, защото това е най-бързият начин. Явно не сме си свършили добре работата, за да обясним на хората колко е важно това и че не бива да го правим само в краен случай. Но тук е и ролята на медиите, за да информираме обществото. От кръв има нужда непрекъснато и докато имаме недостиг и хората гледат на дарителството с недоверие, този проблем ще остане.

- Паричните стимули биха ли помогнали?

- Не, категорично. Даряването на кръв е безвъзмездно по цял свят. Това е основният принцип и ние сме го възприели. Кръвта не бива да е обект на търговия.

- Наскоро експерти изразиха мнение, че българите не са информирани добре дори за заболявания като хепатита, не знаят как да се предпазват. Как си го обяснявате?

- Наистина не са информирани, въпреки че полагаме много усилия в тази посока. Затова непрекъснато трябва да се говори на тази тема. Обикновено обаче не се обръща внимание на това, освен ако няма епидемия от хепатит. Трудно намираме съмишленици, затова бих казал, че отговорността е обща. Затова не мога да обвинявам хората.

- Една друга тема, която вълнува пациентите, е тази за лекарските грешки. За последните пет години обаче само 7 лекари са били с отнети права. В същото време сигналите на граждани, които смятат, че става дума за лекарска грешка, са стотици. Как пациентите да бъдат защитени?

- Очевидно има пропуски в системата. Многократно сме говорили с лекарския съюз по този въпрос, за мерките, които трябва да се предприемат. По цял свят лекарското съсловие се саморегулира. И когато някой не спазва стандартите, които самите лекари са наложили, се предприемат мерки. У нас обаче, доколкото ми е известно, има и законови пречки това да не се случва. Затова се изчакват и съдебни решения. Само че тази ситуация не е от полза нито за лекари, нито за пациенти. Това е и част от лошия имидж, който понякога се създава на лекарското съсловие. Слава богу, случаите, в които има груби нарушения, са единични. За съжаление лекарският съюз и етичните комисии към него не винаги вземат решения адекватно. Например в други страни, ако има дори съмнение за лекарска грешка, медикът се отстранява до изясняване на ситуацията.

- Но лекарска грешка се доказва много трудно?

- Има изградени начини да се докаже това. Затова се прилагат т.нар. стандарти. Те са точно това - световно утвърден алгоритъм, който упоменава какво трябва да бъде поведението към даден пациент. И ако този алгоритъм не се спазва, очевидно е допусната грешка. А у нас непрекъснато се пишат стандарти, след което те падат в съда. Да не говорим за това дали има механизъм да се проследи спазени ли са тези стандарти или не. Много неща не са добре уредени и това е лошо за самите лекари. Това не ги поставя в благоприятна за тях ситуация, защото всеки може да претендира, че нещо не е било направено както трябва.

- Между другото Върховният административен съд отмени наредбата, която имаше за цел да проучва удовлетвореността на пациентите от медицинските грижи и услуги, които получават по здравна каса. Как ще коментирате?

- Измерването на пациентската удовлетвореност е наистина важно и в закона е разписано, че това трябва да се извършва вече и у нас. Тази наредба обаче беше отменена не по същество. Така че законът трябва да се спазва и от Министерството на здравеопазването вероятно ще направят съответните корекции. Измерването на пациентската удовлетвореност е единственият начин системата да се подобри. И целта не е да се сочат с пръст лекарите, а да се види къде са пролуките в системата, за да може тя да се подобрява. Жалко е, че много хора приемат това едва ли не като вариант за саморазправа, а целта е да има по-голяма ефективност.

- Но трябва ли да се прави от социологически агенции?

- Не виждам кой друг може да го прави по професионален начин. Разбира се, може да играят роля и пациентските организации, лекарското съсловие, но ние не сме експерти в тази сфера. Проблемът е, че липсва финансова обосновка откъде ще има пари за това.

 

Визитка:

Роден е на 17 октомври 1978 година в Сливен

Завършил е медицина през 2003 г.

През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита “Хепастист”, а през 2009 г. е избран за председател на сдружението

Председател е на Националната пациентска организация

Изцяло е посветил своята дейност на работата си в неправителствения сектор и на защитата на правата на пациентите

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето. 

Кръводаряване, не само при нужда

У нас не веднъж проблемът с кръводаряването излиза на дневен ред. Обикновено обаче се сещаме за това, когато стане дума за наш близък, който има нужда от това. Или пък самите ние. Много хора обаче се притесняват заради инфекции и различни зарази. Затова сега кръвта у нас ще бъде изследвана по иновативен и изключително точен метод. Той е от т.нар. NAT технологии и ще замени проверяването й за зарази по стария серологичен начин (виж стр. 6).