Интеграция. Включване. Образование. Манталитет. Етнос. Малцинство. Деградация. Все клишета. Все думи, измиващи ръцете. С измити ръце и с клишета няма да спасим децата. Но не онези деца, които се раждат. А онези, които раждат. И с раздаването на презервативи в махалите няма да се реши проблемът. Няма да се реши и с участието на разни ромски лидери в сутрешните блокове по телевизията. Няма да се реши с европрограми. С медиатори. С ментори. Няма да се реши и с пари за интеграция, защото такава е невъзможна вече. Няма да се реши и с полицейски акции в гетата. Няма да се реши и с присъди за ромеовците, които си лягат с малолетните жулиети. Те повечето са условни. А ром от условна присъда не се плаши. Той не се плаши да го убие тока, та какво остава да го стреснем, когато го пратим на топло с тристепенно меню за обяд и вечеря. Интеграцията на едно малцинство в едно леко неориентирано общество е почти невъзможна. Колкото и пари да се налеят. Те няма да отидат за друго, различно от скъпи коли на ромските босове, заели се да интегрират хората от техния етнос. Ще издават вестници в махалите, ще правят курсове по тропане на перкусии, ще измислят някоя и друга евангелистка проповед, но няма да ги интегрират. Интеграцията като дума толкова се изтърка, колкото и като цел. Тя е дъвка, която се дъвче и се изплюва. До следващия транш. Решението ще дойде след десетилетия. И вина за това няма нито правителство, което и да е то, нито държава, която и да е тя. Вината е на едни малко над 7 млн. души, които позволиха това. Малко над 7 млн. българи, които отритнаха това малцинство и го хвърлиха в ръцете на лидери, които се възползват от него. Които решиха, че то трябва да се капсулира в гетата, където да няма никакъв контрол. Защото полуграмотни хора не могат да го контролират. Те единствено могат да отварят ножицата между тях. Като от едната страна са крайно бедните, неграмотни и неконтролируеми роми, а от другата тези, които не си знаят парите и карат коли за по 200 хил. евро. А ножицата вече е толкова отворена, че реже всичко наред. И така интеграцията няма да стане. Въпросната интеграция, която се е превърнала в безсмислено и неизпълнимо клише. А както казахме, с повтарянето на клишета нещата няма да се оправят. Проблемите ще се задълбочат. А те вече са на няколко метра под тинята. Единственият начин да се изплува от там са крутите мерки. Мерките, които ще отворят очите на ромите, че докато не навършат поне 18, не трябва да се възпроизвеждат. За целта обаче ще трябва тези деца да ходят на училище, да виреят в нормална среда, където няма да са аутсайдери, да се научат да работят, да имат някакви елементарни ценности, да бъдат хора, да бъдат граждани. Да се самоопределят за българи и да бъдат такива. Да избягат от клишетата и да влязат в реалността.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Истерията около един първолак

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание. Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

Дигитални консули – да, ама надали

Трябва да е тренди, да не го е направил никой още масово и да прави добро впечатление на хората. Това е рецептата за успех за всеки начинаещ специалист по „връзки с обществеността“, давана от известни и не толкова свестни експерти по темата. Така звучи и идеята българите по света да се свързват с нашите консулски служители, ако изпаднат в беда чрез мобилните си телефони.

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.