Средно по четвърт милион, за да рекламират българската култура, са получили през 2017 г. 11-те български институти зад граница. Парите са отишли за издръжка за дейността им и за възнаграждения на заетия персонал, като сметките сочат, че с апетитната работа да живеят в чужбина на държавна издръжка, за да представят изкуството ни се занимават общо 31 души.

Това показват данните, предоставени по искане на „Монитор“ от пресцентъра на  културното министерство. Именно то отговаря за методическото и финансовото им ръководство.

Точната субсидия, предоставена през 2017 г. на институтите е 3 156 440 лв., или средно по 287 000 лева. Най-голяма сума е получил Българският културен институт в Москва – 502 771 лв., в списъка следват Дом „Витгенщайн“ във Виена – 329 797 лв., БКИ в Прага – 312 359 лв,. и Берлин с 305 578 лв. Под средната линия е този в Братислава – 273 204 лв., в Париж – 271 178 лв., в Рим – 252 683 лв., в Лондон – 248 666 лв., във Варшава – 245 179 лв., в Будапеща – 209 999 лв., а последен на опашката е институтът в Скопие – 205 026 лв. В повечето от тях щатните бройки са по 3. Изключение правят само Виена, където работят четирима души, и Лондон, Братислава и Скопие, където са по двама.

Бюджетът на културните институти зад граница специално за тази година зависи и от броя на културните прояви, свързани с българското председателство на Съвета на ЕС. Те не извършват стопанска дейност и не реализират приходи от такава дейност, обясняват от Министерството на културата. Идеята е да са средища на българската духовност навън и част от тях наистина го правят. Други обаче отнасят критика от сънародниците ни зад граница, че реално изобщо не си вършат работата. Именно затова работата на директорите на подобни институти

може да е и мисионерска, но и просто живот на гърба на държавата

Всичко зависи от усилията, които полагат. Така например наскоро емигранти в Париж протестираха, че българска постановка е била представена не в института, а във физкултурен салон  на училище. В същото време оттам отчитат, че са издали пез май стихотворения на Христо Ботев в превод на Пол Елюар. Пак към него от няколко години има езикови курсове с квалифицирани преподаватели и модерни форми на обучение. Библиотеката притежава ценни издания, сред които е и славянският дял от личната библиотека на проф. Роже Бернар. Подготвят се издания на творбите на Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Давидков. Функционира и българо-френски хор „Седянка”.

Директорите се избират с конкурс за срок от 4 години  и не могат да бъдат назначавани за повече от два мандата. Към момента са обявени конкурси за шефските кресла на 6 института: БКИ – Братислава, БКИ – Прага, БКИ – Лондон, БКИ – Будапеща, БКИ – Берлин, и Дом „Витгенщайн“ – Виена.

На кормилото на нашите културни центрове в странство нерядко са заставали видни интелектуалци – в недалечното минало Българският културен институт в Берлин бе управляван повече или по-малко успешно от големия писател Виктор Пасков, актьорът музикант и за кратко служебен културен министър Рашко Младенов пък ръководеше известно време представителството ни в руската столица.

Първият задграничен институт на България е в Будапеща

и е с над 70-годишна история. Открит е на 1 октомври 1936 г. в рамките на Будапещенския университет „Петер Пазман“. През 1995 г. българската държава купува част от имота на улица „Андраши“ 14 в унгарската столица, където днес се помещава културният институт. Той разполага с 2 изложбени зали, концертна и конферентна зала, библиотека. На лицевата страна на фасадата пък има галерия. В рамките на културната програма, подкрепяща българското председателство на Съвета на ЕС, БКИ в Будапеща представи в своята галерия изложбата „Чипровските килими – българският принос към световното нематериално културно наследство“. На живо бе демонстрирано оригиналното им тъкане, завъртя се и филм за начина на изработка.

През 1952 г. пък е учреден институтът във Варшава. Разполага с галерия от два изложбени салона, където представя класическо и съвременно изкуство. Галерия-фоайе пък запознава гостите с наследството на българските земи от праисторически и антични времена, с паметниците на българската култура от Средновековието и Възраждането. Фотоекспозиции и документални филми показват уникалните места за културно-исторически туризъм.

Библиотеката е с повече от 5000 тома

с българска и световна литература на български и полски език, има и постоянни посетители и дарители. БКИ е в контакт с всички полски университети, в които се изучава българска филология, като помага на българистите в Полша в опознаването на нашата култура, традиции, история и език, твърдят оттам.  Наскоро повече от 900 души възторжено аплодираха на крака концерта на „Теодосий Спасов квинтет“, който представи музикалното наследство на Дунавско-Балканския регион, интерпретирано чрез изразните средства на етното и джаза. Събитието бе в огромен павилион, построен в двора на кралския дворец над р. Висла. Събитието постави начало на 18-ия международен фестивал "Музикалните градини на кралския дворец", който ще продължи до 31 юли.

Насред Перестройката и малко преди старта на Прехода у нас пък е създаден институтът в Москва - 19 януари 1988 г. Сградата на „Ленинградский проспект” 20 разполага с концертна зала с 80 места, каминна зала с 20 места, конферентна зала с 40 места, художествена галерия и богата библиотека. През първата половина на тази година е участвал в организацията на 72 събития, сред които 2 български театрални гостувания, 14 филмови прожекции, 12 изложби, 7 концерта, отчитат от там. Сред успехите си посочва

режисьорския дебют на Деян Донков – спектакъла „В очакване на Годо“

Пак там бе и последната мащабна ретроспективна изложба приживе на големия художник Светлин Русев. На нея бяха представени общо 51 негови творби. Друго значимо събитие в първата половина на 2018 г. бе отдавна подготвяното гостуване на Софийската опера и балет на сцената на Болшой театър.

За съжаление с далеч по-скромна програма може да  се похвали

културно-информационният ни център в Скопие. Той е създаден на базата на спогодба между правителствата на България и Македония, подписана през април 2003 г. Той разполага с галерия, кинозала, конферентна зала, библиотека и компютърна зала с интернет.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

София с най-висок рейтинг за действията си в областта на климата

София получи най-високия рейтинг „А“ за прозрачност и лидерство за действията си в областта на климата в класацията на глобалната платформа CDP, съобщи кметът на града Йорданка Фандъкова във Фейсбук.

Здравко Здравков: Цената на синя и зелена зона трябва да бъдат преразгледани

Цените на синя и зелена зона в София трябва да бъдат преразгледани. Тази теза разви главният архитект на града Здравко Здравков пред БНТ. По думите му в столицата трябва да се търси начин за редуциране на автомобилите от глава на населението, а едни от вариантите е по-скъпи зони за паркиране, както и създаването на нови такива.