Около хиляда са търговските обекти, които Националната агенция по приходите (НАП) посочва всеки месец в списъка за подлежащи на запечатване магазини и заведения, показва проучване на „Монитор“. В някои месеци техният брой е между 700-800 обекта, докато в други той надвишава 1000 магазина.

Списъкът за

подлежащи на запечатване магазини и заведения

се обновява почти ежедневно, като в него може да се открие името на търговския обект, адресът, вид на продаваните стоки или услуги. Понякога в рамките на само един месец броят на посочените обекти се мени като се обхващат все повече нарушители. Списъците служат както за информиране на гражданите, така и за известяване на търговеца, който е направил нарушение. До крайна мярка, а именно затваряне на обект се стига, когато не е спазено условие от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Нарушенията включват от неправилно издаден документ за продажба и

нерегистрирано в НАП фискално устройство

до неодобрени от агенцията електронни системи с фискална памет, които позволяват прекъсване на връзка между отделните модули. Търговецът пък се счита за уведомен, когато види своя обект на интернет страницата на НАП и когато на мястото е поставено съобщение за запечатването.

Така през 2019 г. всеки месец по около 1000 обекта биват посочени като подлежащи на запечатване. Най-много нарушители има в големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора.

Срещу всеки обект е записан и видът му, като за 2019 г. най-често са били санкционирани малките търговци, които предлагат

бързи закуски

като банички, мекици, палачинки или сладки изкушения. В списъците може да се видят и нарушители в автосервизи, бензиностанции, салони за красота, бутици, магазини за дрехи, включително хотели, къщи за гости и други места за настаняване. По-голямата част от обектите обаче са изредени като „магазини”, което не дава ясна представа за вида стока, която е предлагана. След запечатване на обекта достъпът до него и имуществото в него е забранен не само за клиенти, но и за собственика му.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Заборчляхме с 3 млрд. лeва от бързи кредити

В края на декември миналата година вземанията на компаниите за бързи кредити стигнаха 2,908 млрд. лв., или 2,4% от БВП при 2,436 млрд. лв. в края на декември 2018 г. Те се увеличават с 19,4%, или 471,7 млн. лв. на годишна база и с 4,8%, или 132,2 млн. лв. на тримесечна. Това сочат данните от статистиката на Българската народна банка (БНБ).

Потребителските заеми с 18% ръст за година

Потребителските кредити са в размер на 2.135 млрд. лв. в края на декември 2019 г. Спрямо същия период на 2018 г., те се увеличават с 18% или с 325.6 млн. лв. В сравнение с третото тримесечие на 2019 г., потребителските заеми растат с 64.2 млн. лв. или 3.1%, показва статистика на Българска народна банка (БНБ).