В първите народни събрания след Освобождението: 10 златни лева надница за депутатите
2

В първите народни събрания след Освобождението: 10 златни лева надница за депутатите

10 лева надница са получавали депутатите у нас в първите народни събрания след Освобождението.

Тогава парламентът не бил постостоянно действащ орган и на народните представители им плащали отделно за всяко участие в заседание. Те са можели да заработят до заработят до 900 лева с оглед колко е траела парламентарната сесия. Заплатата на премиера на България към 1900 г. била 1250 лева на месец, а министрите получвали по 1000 лева. След 1900 г. надницата на депутатите вече става 20 лева, разказа пред „Телеграф“ историкът проф. Милко Палангурски от Великотърновския Университет.

Заплатата на министър-председателя по онова време не била много висока на фона на парите, които взимали някои адвокати . Според данъчната декларация на най-добре платеният адвокат в края на 19 век д-р Стоян Данев годишният му доход бил 40 хиляди лева на година. Надницата на депутатите също не била висока по тогавашните стандарти. „По онова време една нощувка в хотел е била 8-9 лева, така че това не са били много пари. „По-бедните селски депутати са наемали по една стая и са си готвели, защото с тези пари не могли да се издържат в София“, разказва проф. Палангурски. Министрите винаги са присъствали на заседание на парламента, разказва още той.

По царско време гласуването не било задължително, но право на вот имало само мъжкото население. Това се променя през 1937 г., когато жените у нас получават избирателни права. Според Търновската конституция за да бъде избран за депутат, е нужна да е навършил 30 години. На 10 хиляди души се избирал един депутат. Броят на депутатите варирал.

Система

По инициатива на Стефан Стамболов се извършва конституционна реформа, според която един депутат вече се избирал на 20 хиляди души. Първите избори през 1879 г. за първото народно събрание са проведени по мажоритарната система. До 1911 година всички избори в България са мажоритарни. От 1911 до 1931 година са пропорционални, а от 1937 до 1941 година са мажоритарни. През 1945 година вече изборите са проведени по пропорционалната система. „Изкривяване на изборния резултата винаги е имало. От 80-95 околии обикновено скандалите са в две-три. Има данни за раздаване на подкупи, обешания за работа . Но груби посегателства като подмяна на бюлетини почти не е съществувало, заяви проф. Палангурски. „Българският гражданин, българският селянин е имал някакъв морал, той може да бъде почерпен , но той да вземе пари , това се е считало обида за хора с консервативен морал“, коментира той във връзка с въпроса дали е имало купуване на гласове тогава.

Секции

Бюлетината тогава всъщност била бял лист, на който избирателят написвал за кого ще гласува като често това често превели самите партии. От 1900 г. председател на изборната секция винаги е бил съдия или кандидат-съдия, за да спрат обвиненията за изкривяване на изборите. В първите 25 години след Освобождението се гласува в 80-90 избирателни секции, разположени в центъра на околията и където се концентрират всички избиратели. По-късно секциите ставата около 400 в началото на 20 век. Така през войните вече всяко по-голямо село е имало изборна секция. В секциите са включвали и учители задължително, за да бъдат изборните протоколи изрядни.

Народните представители с имунитет от самото начало

Депутатите след Освобождението са се ползвали с право на непрекосновеност както и сега, заяви проф. Веселин Янчев от СУ „Свети Климент Охридски“ за „Телеграф“. Народните избраници и тогава са се ползвали с право на пътни разходи. Само при тежки криминални престъпления са били съдени. И тогава, както и сега, парламентът трябвало да вземе решение за снемане на имунитета , за да бъде предаден народния представител на съдебните власти. След Първата световна война например е искан имунитеъта на представители на комунистическата партия за извършване на противодържавни действия. Първоначално мандатът на Народното събрание е бил 3 години. По време на управлението на Стефан Стамболов се решава , че този тригодишен мандат не е достатъчен за да се развие някаква последователна законотворческа дейност. Когато се променя Търновската конституция през 1893 г. мандатът на НС става 5 години. През 1911 година пък е взето решение мандатът на парламентът да стане 4 години , както е и сега.

Жените в Нова Зеландия първи получават избирателни права

Нова Зеландия е първата страна в света, която разрешава на жените да гласуват в далечната 1893 година. Норвежките и финландките получават избирателни права през 1907 г. През 1918 г. британският парламент приема нов избирателен закон, който дава право на жените над 30-годишна възраст да гласуват, ако имат собственост. 10 години по-късно нов закон признава правото на всички жени над 21 години да участват в изборите за Парламент. Същата година е избрана първата жена депутат в парламента. Във Франция жените получават и избиратени права през 1945 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.