15% или около 6 500 от зрелостниците са избрали да продължат обучението си в университет извън България. Това означава, че ученици, достатъчни да запълнят 10 средноголеми училища, стягат куфарите за ВУЗ в чужбина.

Все по-големият избор на програми на английски език и разнообразието от иновативни специалности са сред причините, които привличат младежите. Великобритания продължава да бъде най-желана дестинация за кандидат-студентите, като интересът към Холандия продължава да расте. Завършилите езикова гимназия пък най-често се насочват към Испания и Италия.

Ранните кандидатури за Острова тази година бележат 30% ръст. Причината е, че тези, които подадат документи до 15-и януари 2020-а, ще могат да ползват пълния размер от финансиране за обучението си през всичките години от следването си. Те най-често се насочват към изучаването на мениджмънт, право и компютърни науки. За тях е гарантирано и оставането им във Великобритания, когато страната излезе от ЕС.

„При евентуален Брекзит без сделка до края на октомври студентите следва да си направят регистрация за временна уседналост до края на юни 2021 г.“, обясни консултантът от „Интеграл“ Стефка Златева. Британските университети се опитват да минимизират и евентуалните проблеми, свързани с финансирането на обучението.

15 университета ще предлагат програми с двугодишна образователна степен,

които осигуряват същото ниво на академично съдържание на традиционното тригодишно обучение. Разходите за престой и обучение в страната обаче ще намалеят.

Холандия също иска да достигне Великобритания като образователна сила в Европа и това успешно се реализира чрез политиката на холандското правителство за студентско кредитиране и за увеличаване на програмите на английски език, смята консултантът Стефка Златева. В страната на лалетата бележат ръст на чуждестранните кандидати с 20%. По данни на централизираната система за прием на студенти в Холандия българските студенти за последните три години се увеличават значително и към момента са 3126. За сравнение през 2007 г. само 470 наши студенти са се насочили към ниската земя. Те най-често избират бизнес и икономика, програмиране и компютърни науки, арт и дизайн програми, дизайн на електронни игри, спортен мениджмънт и авиоинженерство и мениджмънт на събития. Новоприетите следващата година ще плащат 2143 евро, като първата година таксата е наполовина. От тази година обаче приемът в специалност „психология“ е затегнат, тъй като университетите са въвели селективен подбор на кандидатите и ограничават приема. За някои инженерни и компютърни специалности пък се изисква матура по математика.

Програмите в чужди ВУЗ-ове, които не са на английски език, също привличат българските гимназисти. На френски език се предлагат програми във Франция и Белгия, като очакванията са двете страни да увеличат броя на чуждестранните студенти от Европа.

Испания и Италия в последните години също представляват интерес

за български ученици от езиковите гимназии.

Безплатно образование в Дания привлича младежите, но страната е повишила изискванията към кандидатите за владеене на английски език и е въвела квоти за прием за различни програми. Като част от затегнатите изисквания за инженерните специалности е хорариум от часове по математика и физика от последните три години на средното образование в България.

В същото време справка на просветното министерство сочи, че до средата на септември апостил е положен на 3360 дипломи за завършено средно образование, сочи справка на образователното министерство. Това означава, че половината от тазгодишните български студенти зад граница са приети в университет, без да легализират дипломата си. Причината е, че в някои страни не е задължително на документа за завършено средно образование да има положен апостил. За най-желаната от нашенци дестинация – Великобритания, е достатъчна нотариална заверка на копие на дипломата с лицензиран превод на английски от заклет преводач. В Холандия имат същото условие, за да признаят документите на наши студенти, но като допълнение изискват нотариална заверка на копие на дипломата. Подпис и печат от нотариус е достатъчен и при кандидатстване в Дания. Легализация на дипломата за средно образование за прием в чужбина е задължителна в Германия, Австрия и Испания, ако програмата е на испански. Макар и във Великобритания и Холандия да нямат това изисква, различни институции и организации биха поискали апостил от студентите. Това може да случи при търсенето на стаж или работа, доказване на езиково ниво, ако дипломата е от езикова гимназия. Предвид тези специфики консултантите от „Интеграл“ съветват кандидатите да направят легализиран превод на дипломата за средно образование.

16-годишните младежи пък най-често заминават в пансион в Европа,

посочи Таня Илиева. Те могат да прекарат месец, половин или една година, като през това време повишават знанията си, езиковото си ниво и умения. Причината е, че те искат да продължат висшето си образование в чужбина и искат да се подготвят за допълнително за матурите. Родителите на хлапетата на 11-12 години пък най-рядко ги пращат да изкарат време в пансион в чужбина. Тези, които желаят да се запознаят с възможността за пансион в чужбина, могат да посетят изложението „Световно образование“. То ще се проведе на 5-и 6 октомври в НДК. В него ще вземат участие и над 70 чуждестранни университета от Великобритания, Холандия, Германия, Испания, Италия и Франция ще представят информация за новите програми и условия за прием. Във форума ще участват 32 британски ВУЗ-а, чиито представители ще се срещнат лично с кандидат-студентите и ще могат да им обяснят подробности при процедурата за подготвяне на документите. Освен в София, „Световно образование“ ще се проведе в Испания, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Русе.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

РИОСВ: Преустановено е замърсяването на река Марица

Преустановено е замърсяването на река Марица, информираха от пазарджишката Регионална инспекция за околна среда и води. Тази сутрин е извършено повторно пробонабиране от канализационните колектори и река Пишманка. Резултатите от пробите сочат, че замърсяването е преустановено. Показателите от Градски колектор-1  са: ХПК - 128 mg/l и неразтворени вещества – 209 mg/l, а от Градски колектор-2: ХПК - 49 mg/l и неразтворени вещества – 29 mg/l.

Студент от Пазарджик изчезна в София, издирва се

20-годишният Николай Митов от пазарджишкото село Сарая, който е студент втора година в Софийския университет“ Св. Кл. Охридски“, е изчезнал и се издирва, съобщиха негови приятели във Фейсбук. Те са силни притеснени и очакват да чуят добри новини, а снимката на момчето се споделя в различни профили в социалната мрежа с надеждата, че някой може да даде някаква информация за студента.