Едва между 5 до 10 човека у нас реално попълват анкетите, върху които се прави т.нар индекс за свобода на словото, представян ежегодно от „Репортери без граници“. Това скандално признание са направили от самата организация, която от години се ползва с доста спорна репутация точно заради неясните критерии, по които оценява свободата на журналистиката по света.

И има защо класацията да буди сериозни въпроси изобщо достоверна ли е тя и не е ли просто инструмент за натиск върху неудобните. От организацията обясниха в четвъртък пред медии, че разпращат въпросници, публикувани и на сайта на “Репортери без граници”, на 5-10 „представители на гражданското общество“ в съответната страна. Според данните на НСИ у нас само печатните издания са 245. Заетите в медийния сектор пък са около 30 000 души. Това на практика означава, че

мнението на 0,00033

процента от представителите

на журналистическия бранш у нас е определящо за това дали в страната ни има цензура, монопол или дори тормоз над журналисти.

Още по-притеснителният факт е, че най-вероятно процентът на журналистите може и да е по-малък, защото от „Репортери без граници“ уточняват, че не всички от тези 5 или 10 анкетирани са журналисти. Сред тях имало университетски преподаватели и юристи, експерти по проблемите на свободата на словото. Или казано по-ясно – едва двама или трима „добре подбрани“ журналисти се явяват решаващи за оценката, давана върху целия медиен сектор у нас.

Подобни цифри означават не просто че изследването на Репортерите не е представително, защото анкетираните са в пъти

по-малък процент дори от

този на статистическата грешка,

а че целта на класацията е тя да се ползва като инструмент за укротяване на опърничавите. Ако се погледнат данните на Репортерите ще се установи, че България е наредена сред страни, в които има реален риск за живота не само на журналистите, а дори на цивилните граждани. Освен това в тях рядко има повече от една или две държавни медии. В същото време страни като Ботсвана и Тонга например, с несъизмеримо по-малко многообразие на медиите, заемат 44-то и 45-то място. Нигер, където е отчетено блокиране на социалните мрежи покрай президентските избори и наказателно преследване срещу журналисти, въпреки декриминализирането на обиди в медиите – на 66-то.

Примерите за подобни очевидни манипулации на индекса са десетки, а от тази година в доклада за България организацията

без срам публикува и

откровена фалшива новина.

Става въпрос за убийството на ТВ водещата Виктория Маринова, която стана жертва на пиян и дрогиран младеж от ромски произход. Въпреки че извършителят – Северин Красимиров, бе задържан в Германия, а по делото са събрани ДНК проби, видеозаписи и пълни самопризнания на убиеца, от Репортерите пишат в доклада си, че властите у нас едва ли не покривали разследването, а Маринова е станала жертва на професионалните си разследвания.

Тази фалшива новини предизвика сериозен отзвук в българското медийно пространство и десетки журналисти скочиха на Репортерите. Учудващо сред критикуващите ги се нареди дори братската им грантово зависимата организация АЕЖ, която в свое становище посочи, че доказателствата ясно сочат, че Маринова не е била убита заради работата си. Журналисти пък дори поискаха оставката на отговорничката на организацията за Балканите и Източна Европа Полин Адес-Мевел, която от години идва унас, за да участва единствено във форуми, организирани от подсъдими олигарси като Иво Прокопиев.

Организацията обърка мястото на Македония в класацията

"Репортери без граници" се извини за грешка в данните за свобода на медиите за 2018 г., публикувани на сайта на организацията, които съвпадат с тези за 2019 г., предаде агенция МИА.
По-рано на сайта бе посочено, че Северна Македония е на 95-о място според най-новия световен индекс за свободата на медиите на "Репортери без граници", също както и миналата година, когато страната напредна с 14 места. Според коригираните данни през 2017 г. страната е била на 111-о място, през 2018 г. - на 109-о, а тази година - на 95-о.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Криза в жанра на фейковете:

„Боец“-ът на Цветан Василев с нова нагла атака срещу Пеевски

Криза в жанра на фейковете: "Боецът" на Цветан Василев с нова нагла атака срещу Пеевски

Слугите на олигархията никога не спят. И са много жалки в нелепите си опити да се правят на демократи, на жертви на статуквото и на борци за справедливост. Ярък пример за това е уж гражданската организация „Боец“, в която членува един-единствен човек – момчето за поръчки на Цветан Василев – Георги Георгиев.

Този Пеевски не е онзи Пеевски

Разрешиха на Пеевски да строи в „Младост“. Това крещи в заглавие жабешкият сайт на Огнян Стефанов (Агент Академик). И някой чел-недочел жител на столичния район току виж довечера си сипе една ракия и гневно затропа по масата, че „Пеевски ще строи в квартала“. Да, ама този Пеевски не е онзи Пеевски. Става дума за строителния предприемач Васил Пеевски, който няма нищо общо с депутата от ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, освен случайното съвпадение във фамилните имена.

Пред Бога Огнян (Стефанов), пред ДС Академик, пред обществото – борец срещу Пеевски

61 000 – толкова наброяват доносниците на Държавна сигурност (ДС) през 1986 година. Някои от тези сътрудници са още активни. И все така продължават да се раздвояват и разтрояват, разкъсвани между битието си на граждани и доносници. Сред активистите на ДС е и един журналист, който днес обслужва интересите на банкера беглец Цветан Василев.