10 000 се смяха и плакаха с Мариус в „Арена Армеец“
2

10 000 се смяха и плакаха с Мариус в „Арена Армеец“

Директорът на Народния Мариус Донкин дари съименника си с икона

Близо 10 000 зрители се смяха и плакаха с Мариус Куркински в събота вечер, когато феноменалният актьор за пръв път изигра юбилейния си моноспектакъл „Мариус 50“ в столицата, след като преди дни го бе показал във Варна, Пловдив и Бургас.

Огромната зала „Арена Армеец“ бе изпълнена до козирката, само секторите, падащи се откъм гърба на артиста беше предвидено да останат безлюдни, а човешкият мравуняк напредваше към подстъпите на залата часове преди началния час на събитието. „Арена Армеец“ не е идеалното място за театър, назад и отвисоко играещият човек обикновено изглежда като точица, но, подпомогнат от големия екран зад него и от още няколко на тавана, Мариус с излизането си на сцената овладя със своята енергия пространството и душите на присъстващите. И така повече от два часа до самия край...

Сборният моноспектакъл „Мариус 50“

проследява целия творчески живот

на Куркински в жанра на уан мен шоуто, който още преди четвърт век той изведе до виртуозност. В него са включени фрагменти от 9 от неговите общо 11 моноспектакъла – без „Евангелие по Матея“ и „Песен на песните“, които са по библейски текстове. След като откри за себе си вярата и Бога, артистът реши, че няма право да произнася тези свещени думи публично. Подборът, който бе направил, е абсолютно огледало на духовното му израстване през годините. Мариус започна с откъс от първия си моноспектакъл „Дон Жуан“ по Молиер (1993), отправяйки сам към себе си призива „Покайте се!“, за да завърши с най-скорошните: „Черното пиле“ по Хайтов, „Юбилей“ по Чехов с напълно автобиографичното свещенодействие в театъра и „Сънят на смешния човек“ по Достоевски. В последните сцени той изповядва този сън и своята надежда, че не е невъзможно сбъдването му – да се открие планета в края на Слънчевата система, населена не с мразещи се, а с непрегрешили хора, които обичат ближния си така, както обичат себе си. Именно това би могъл да е ключът към смислено и хармонично съществуване. Междувременно, увличащ в смеха и свръхизразителен в драматичното, Мариус преживя пред аудиторията части от „Дамата с кученцето“, свързана с емблематичната миниатюра „За вредата от тютюна“ на Чехов, „Сънят“ по Джулиан Барнс, „Самият човек“ по Андрей Платонов, както и българските характери от „Сътресение“ и „Български разкази“ по Хайтов и Ангел Каралийчев...

След като по средата на шоуто имахме възможност да се насладим на новия клип на култовото през 90-те парче „Ти-ри-ри-рам“, на самия финал актьорът изпълни песента на шута от „Дванайсета нощ“ на Шекспир, в която също е концентриран цял един живот: от „Човек, когато е момче, хей-хо...“ до „Човек, когато стане стар, хей-хо...“. Човек, дори на години (по пиеса 68, а в случая 50), не може да е стар и ненужен, когато е прегърнал театъра, когато

и театърът го е прегърнал с обич

като че ли искаше да ни каже Мариус. Така ще го запомним на финала: с длани като тревожни птици, с които обгръща себе си, за да си даде кураж, обгръща символично театъра, срещнал го с великите автори, обгръща и цялата си публика, която винаги ще му е благодарна...

След дългите аплодисменти Мариус бе поздравен с послание от продуцента си Кирил Кирилов от „Ажур Пико“, както и от директора на Народния театър Мариус Донкин. Той бе изпратил икона на св. Иван Рилски на своя съименник, която Куркински с вълнение и поклон целуна.

„Снощи в „Арена Армеец“ изживях смисъла между нас! Обичам ви, Мариус“, написа по-късно актьорът в своя профил „Няколко страници“ във Фейсбук. И ние те обичаме, Артисте!

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.