Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Има две породи хора. Едната са дарители - хора, които помагат на нуждаещите се, без да търсят отплата. Другата са грабителите – хора, които няма да видите да даряват, но пък за сметка на това всяка тяхна пачка е открадната от нашия джоб. Характерни за втората категория са две неща. Първо – много лаят. За да заглушат крясъците за възмездие за престъпленията им. За да делят, тъй като се хранят от разединението на обществото. А и за да отвлекат вниманието от далаверите си. Второ - като ги притиснат с неудобни въпроси, подвиват опашка и квичат жално, че са жертви.

Имало едно време едно радио – „Свободна Европа“. В едни мракобесни времена, на един още по-мракобесен режим на доносници кагебейци, вълните на “Свободна Европа“ носеха на българите свежия полъх на надеждата. За демокрация, свобода и истина, която така болезнено липсваше по тези географски ширини.

Хора с много пари и никакъв морал от години водят битка с Делян Пеевски

Има ли добро, което да може да бъде изкарано зло? Това сигурно ви звучи философски и отвлечено. Но все пак нека опитаме да отговорим на няколко прости въпроса.

Може ли да бъде лош човек, който помага във времена на незапомнена криза? И от друга страна – могат ли да се нарекат добри и морални хора, които смятат, че парите са по-важни от човешкия живот и броят на жертвите на коронавируса е без значение, ако собственият им бизнес оцелее?

• След като сравни лекарите с цигани, сега обяви, че ген. Мутафчийски паразитирал
• Тъмночервеният шаман запя в хора на Прокопиев, икономиката била по-важна от здравето ни

В едно село тръгнал да се дави един много стиснат човек. Събрали се хора наоколо, цяла тълпа. Всеки му вика: „Дай ръка да те измъкнем!“, ама оня бил много стиснат и хич не можел да се пречупи. Дори давейки се, стискал ръце и крещял за помощ. Тогава един от съселяните му се сетил и извикал: „Ето, аз ти подавам ръка. Хвани се да се спасиш“…

Съботни разсъждения за COVID-19, даренията и Делян Пеевски

 Излизам на балкона вечерта да си простирам, че аз съм европейка – може гащите да ми висят на терасата, но никой не ме е видял как ги окачвам там. И изведнъж силни аплодисменти. Чуват се викове: „У-а! Бравоооо!“.

„Ма*ка му! Спипаха ме“ – мисля си аз, но се окопитвам и като солистка в Ла Скалата започвам елегантно да се покланям на възторжената тълпа. Няма да разочаровам феновете, я! И тогава чувам: „Благодарим ви, лекари, полицаи и дарители!“. Вярно бе, хората по цял свят благодарят на тия, дето днес се опитват да ни спасят от новата чума. 21 часа навсякъде по света хората се нареждат на балкони, тераси, прозорци и бурно ръкопляскат в почит на спасителите. Пък аз – все за гащи мисля.

Най-известната емблема на чумната епидемия, покосила Европа през 17 век е маската с птичи клюн, носена от лечителите. Страховитият костюм е създаден с цел да предпазва медиците от „Черната смърт“, взела над 70 000 000 жертви на Стария континент. Ироничното е, че въпреки ужасяващия вид си вид, маската е бил символ на надеждата за спасение, а хората, които са я носели – герои.

Въшките на олигарсите изпълзяха на челото на държавата

В дните, в които държавата е впрегнала целия си ресурс, за да предотврати масовото навлизане на пандемията у нас, въшлясали от пари олигарси изпълзяха, за да бранят частните си интереси.

1,5 г. след приемането на медийната поправка „Пеевски“

*„Фрогнюз“ се обявиха за будка, „Бивол“ осветиха руските си връзки
*„Икономедиа“ на Прокопиев живее на грантове, Сашо Дончев дал заем на газовия си вестник

Боецът на Цветан Василев – Георги Георгиев от Видин, пак е препил с мътна дунавска вода и е вдигнал температура по казуса „къща в Барселона“, който се точи като сапунка вече няколко години. Видинският тимуровец е анонимен за широката публика, но в протестърските среди е известен с псевдогражданското си движение „Боец“, което изпълнява поръчките на банкера-беглец по „разлайвне на кучетата“.