Мистър Морски и на улицата, и пред Мик Джагър

Мистър Морски и на улицата, и пред Мик Джагър

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

„Рита, ще влезем в морето след малко, тати говори по телефона“, „Какво?! Лапнала си пясък?! Плюй, тати, плюй“, „Хайде, ела да играем на топка“, „Рита, вече изяде два сладоледа“. Ей такива мили реплики разнообразяват най-лежерния и едновременно смислен разговор за музика, който съм водила в последно време. Този с Мимо от „Джанго Зе“. Веднъж разговорът беше прекъснат дори заради открит плажен чадър близнак, същия като този, който ползва и е наследил от баба си и дядо си, което веднага му навя мисли за странна „синхронизация“, заслужаваща песен. Представям си тънката усмивка на Мимо, докато ми казва с нотка на извинение в телефонната слушалка: „В момента филмът е „С деца на море“.