М арс е доста враждебно място. Изгубила магнитното си поле и по-голямата част от атмосферата си, повърхността на Червената планета е изложена на високи нива на космическо излъчване, от което на Земята сме защитени от магнитосферата.
Марс е доста враждебно място. Изгубила магнитното си поле и по-голямата част от атмосферата си, повърхността на Червената планета е изложена на високи нива на космическо излъчване, от което на Земята сме защитени от магнитосферата.
В големи дози силно йонизиращите лъчи могат да проникнат в тъканите, което води до лъчева болест или дори смърт. Ето защо, когато първите астронавти кацнат на Марс, трябва да има убежище, което да ги предпази от
негостоприемните условия
на планетата.
Учените са открили, че местообитанията, които биха могли да предложат тази защита, са подземни тръби, през които е преминавала лава. Тези тръби се образуват, когато каналите от лава се охлаждат и се втвърдяват, образувайки магматична скала. Когато потокът от лава под нея в крайна сметка спира и се оттича, естествена подземна пещера остава.
Докато на Земята тези тръби достигат само около 30 метра, на Марс, където има по-малка гравитация, те могат да бъдат с ширина до 250 метра.
Ново проучване, публикувано в arXiv, идентифицира три такива тръби от лава, които могат да служат като дом за бъдещите земни посетители, както и възможно място за откриване на предишен микробен живот на Марс. Разположени в южното полукълбо на Марс, тръбите се намират в непосредствена близост до древната вулканична планина Хадриак Монс.
Радиацията в този ниско разположен район на Марс вече е измерена на нива, значително по-малки от останалата част от повърхността на планетата. За да придадат примамливост на тези пещери, експериментите на авторите на изследването на подобни тръби на Земята предполагат, че те биха могли да защитят от 82% от постъпващата радиация.
Лава тръбите по-рано бяха предложени от учените като възможни местообитания на Луната, където тези лунни пещери са достатъчно големи, за да поберат историческия център на Рига. Но за да намери тези подземни кътчета на Марс, професор Антонио Парис и колегите му е трябвало да търсят
изображения от камери
на борда на космическия апарат на НАСА Mars Reconnaissance Orbiter.
Друг подарък от лава тръбите са "прозорците на тавана" - отворените входове в тези пещери. На Земята учените ги използват за достъп при обучение, но на Марс авторите предполагат, че тези отвори биха могли дори да бъдат запечатани, за да могат пещерите да се затоплят и да бъдат поставени под налягане, за да се осигури кислород за дишане.
Независимо от това, „тези естествени пещери биха осигурили защита на екипажа от прекомерно излагане на радиация, ще ги предпазят от бомбардировките на микрометеорити и ще им осигурят степен на защита от екстремни температурни колебания“, пишат авторите в своя документ, който ще бъде публикуван в Journal of the Washington Academy of Sciences.
Въпреки че лава тръбите са доста необичайно място, което да бъде наречено „дом“, те могат да бъдат най-удобното място за пребиваване на Червената планета.
В същото време стана известно, че реализацията на първия етап на американската програма "Артемис" /Артемида/ по усвояване на Луната ще бъде отложена за края на 2021 година заради забавянията при конструирането на ракетата-носител Ес Ел Ес / Space Launch System/, свързани с коронавируса.
Преди време беше съобщено, че етапът "Артемис-1" с предвидения непилотиран полет на монтирания върху ракетата Ес Ел Ес кораб "Орион" около Луната и завръщането му на Земята, ще бъде отложен за пролетта на 2021 г. Но сега бяха обявени нови срокове.
НАСА подготви сцената за глобални дебати за водещите принципи за това как хората ще живеят и работят на Луната. Космическата агенция на САЩ представи основните положения от проект за международен договор за експлоатиране на природните ресурси на естествения спътник на Земята, предаде Ройтерс.
Т. нар. Споразумения "Артемида" предвиждат обособяването на "сигурни зони" около бъдещите бази на Луната. Целта е да бъде избегната
"вредна намеса"
от страни или компании съперници, действащи наблизо.
Проектът освен това предвижда компаниите да придобиват собственост върху лунните ресурси, които извличат. Това би позволило на подизпълнители на НАСА да превръщат леда на повърхността на Луната в ракетно гориво или да добиват руди, необходими за изграждането на площадки за кацане.
Споразуменията "Артемида" са ключов елемент от усилията на НАСА да привлече съюзници към своя план за изпращане на хора и изграждане на станции на естествения спътник на Земята през следващото десетилетие. Тяхната правна рамка ще бъде използвана като стимул за други държави да приемат американските норми за поведение в космоса.
Администрацията на президента Доналд Тръмп планира да обсъди официално въпроса за Споразуменията "Артемида" с партньори като Канада, Япония, европейски страни и Обединените арабски емирства.
Русия, която е водещ партньор на НАСА за Международната космическа станция, първоначално няма да бъде поканена да се присъедини към договора, казаха източници на Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че Пентагонът все повече смята за враждебно настроена Москва, която прави "заплашващи маневри" със свои сателити към американски разузнавателни сателити на околоземна орбита.
Съединените щати са страна по Договора за открития Космос, който постановява, че държави нямат право да предявяват териториални претенции за небесни тела и Луната. Според администрацията на Тръмп "сигурните зони" няма да представляват териториална претенция, а ще "координират технически" операциите на отделните "космически актьори". Експерти по космическо право обаче предупреждават, че без
международно споразумение
всякакви едностранни действия в откритото пространство биха били незаконни.
Високопоставен представител на американските власти каза по-рано пред Ройтерс, че Споразуменията "Артемида" се вписват в стратегията на Тръмп да заобикаля ООН и вместо това да се споразумява със "сходно мислещи" страни. Целта отчасти е да бъде избегнат прекалено дългият преговорен процес под шапката на световната организация, а и работата с държави, които не са космически сили, би била непродуктивна, обясни той.
През 2015 г. Конгресът на САЩ прие закон, който разрешава на компаниите да придобиват собственост върху ресурсите, които добиват в космоса. В международното право обаче няма подобни норми, отбелязва Ройтерс.
"Защо частни компании биха поели риска да добиват ресурси, ако правно е възможно да не придобият собственост върху тях?", коментира пред Ройтерс бившата заместник-ръководителка на НАСА Лори Гарвър.
Тя увери, че даването на юридически гаранции на тези компании, "може наистина да помогне за постигането на напредък в усвояването на космоса".
НАСА инвестира десетки милиарди долари в програмата "Артемида", която предвижда да бъдат изпратени хора на Луната до 2024 г., а след това да бъде установено постоянно човешко присъствие на Южния полюс на естествения спътник на Земята.
В момент, когато държавите все повече разглеждат космоса като нова арена за военно съревнование, Споразуменията "Артемида" отразяват нарастващата роля на НАСА като инструмент на американската дипломация. Очаква се проектът да предизвика недоволството на космическите съперници на САЩ като Китай, отбелязва Ройтерс.
Монитор
