С пелеолог от Аржентина и приятелката му от Австралия са първите и засега единствени туристи, които са сключили брак при входа на пещерата Сан Хосе, където тече най-дългата в света подземна река, разказват от администрацията на природния резерват Сиера Еспадан в Испания.
Спелеолог от Аржентина и приятелката му от Австралия са първите и засега единствени туристи, които са сключили брак при входа на пещерата Сан Хосе, където тече най-дългата в света подземна река, разказват от администрацията на природния резерват Сиера Еспадан в Испания.
Заради изключително строгите правила, които не позволяват дори потапяне на ръцете във водите на почти 3-километровата река, младоженците провели ритуала на метри от импровизирания пристан, в заличката, където се съхраняват рисунки на праисторически обитатели отпреди близо 16 хилядолетия.
С правилата се съобразил и падрето, който венчал интернационалната двойка, ако и от почти 10 години да обслужва местната катедрала и разбира се е виждал какви ли не чудаци, за които навлизането в дебрите на планинския масив е нещо толкова обикновено като например къпане сред моржове за … ескимосите.
Сан Хосе привлича изследователите вече 65 години с уникалните сталактити и сталагмити, изваяни от капките вода през неизвестно колко хилядолетия, обяснява лодкарят (младо момче, което няма нищо общо с представата ни за Харон!) и уточнява, че в средата на ХІХ в. при входа на пещерата тукашните жители провеждали своя ежегоден празник на цветята. Само най-смелите си дръзвали да се промъкнат навътре в дебрите на скалистите образования. През 1902 година за пръв две хлапета се добрали до тесния тунел Boca del Forn, но едното останало заклещено в скалите почти седмица, докато успеят да го върнат обратно към светлината.
След залата с праисторическите рисунки следва малка ниша, където проучвателите са съхранили малко-млади керамични чирепчета и тежести за риболов. После следва близо 15-минутно плаване с ладията през алеята на влюбените, езерото на Диана, пещерата на динозаврите и още половин дузина местенца с причудливи каменни ваяния.
В полумрака и тишината (разговорите са абсолютно забранени!) на моменти до лицата на туристите се докосват крила на прилепи, разтревожени от лекото плискане .
Цялостното проучване е започнало през 1929 година, а организираното пускане на туристи става през 1961-а, след като три години по-рано с помощта на динамит са разширени някои от теснините.
Днес разходката с лодка продължава около 40 минути, а финалът е насред напомнящата готическа катедрала пещера с над 12-метрови сводове, където гостите ги очаква светлинно и музикално шоу, по специално написана за мястото партитура.
Ограничения за възрастта на посетителите няма:заедно с нас в плоскодънната ладия има бебе и възрастна матрона (разказват ни, че в някои от сухите галерии до към 1955-а се укривали преследвани от франкистите републикански войници!)
Входът е 18 евро, но при група от над 20 души билетчето струва наполовина, на излизане срещу 6 евро всеки може да се вземе снимка, увековечила го на ладията. Лодките са общо 6, всяка една побира до 14 души, така че сами можете да пресметнете колко души прииждат тук от цял свят.
Опитът да разберем колко са били българите за последните 2-3 години на това място направо си удрят в скала. По думите на екскурзоводката ни лично тях само това лято е довела 6 групи от по 30 души, а една от двойките разказала, че прави разходка по подземната река за трети път, толкова им харесало преживяването.
Впрочем над 30 000 са българите, които само през тазгодишното лято на крилете на нискотарифните авиокомпание са дошли в областта Валенсия, където се намира прочутият Бряг на портокаловия цвят с огромните си пясъчни плажове и двойно по-големите плантации от портокали, лимони и маслини.
По стъпките на Ханибал и Ел Сид
в древните Сагунто и Мореа
Да стъпиш във Валенсия и да не прескочиш до намиращия се само на трийсетина минути път с автобус античен град Сагунто е все една да минеш през Рим и да не надникнеш отвъд стените на Ватикана, настоява водачът ни, докато крачим по калдъръма на някогашния еврейски квартал към реставрирания амфитеатър, който някога е побирал към 8 000 любители на гладиаторски битки и където акустиката може да бъде съизмерена само с миланската Ла Скала.Това , за акустиката ни го казва облечена в туника и с позлатен венец върху косите доня, която обяснява че театронът е средище за ежегоден фестивал на романтиката. Уви, изтървали сме последното представление, но все пак имаме възможност да погледаме репетиция на местни самодейци, които ни показват част от мистериите, свързани с богинята Диана, считана за основател на града, опълчил се на Картаген и станал причина на втората пуническа война.
Цели 8 месеца траяла обсадата на Сагунто, когато Ханибал успял да проникне отвъд здраво залостените врати всичко било в пламъци, а почти всички бранители сложили край на живота си сами.
При опит да извадят вода от главния кладенец в подножието на укрепения хълм телохранителите на легендарния военоначалник измъкнали ведрото с гърчещи се змии,обяснява собственикът на таверната „При змиите“ и предлага да пробваме ястия от меню, взаимствано от романите на Д.Р.Р. Толкин.
Докато избираме измежду блюдата внезапно гръмва марш, а от съседните улички по опалените от 36-традусовата жега каменни плочи нахлуват 4 духови оркестъра , като всеки от музикантите е облечен в оригинална униформа. Най-накрая пристига и лъскав Ролс Ройс – кабрио, модел от 1931-а година. Оказва се, че точно днес в построената върху останките от мавърска джамия катедрала Есглесия Санта Мария ще има сватба, на която наместо орган ще звучи дамски хор в акомпанимент на китара.
Оставаме в катедралата повече от час, ако и никой от нас да не разбира произнесеното на латински от падрето напътствено слово към младоженците, които обсипани с оризови зрънца се мятат на ролса и под звуците на фанфарите потеглят за първата си вече официална семейна разходка.
Нещо сходно наблюдаваме и в градчето – архитектурен резерват Мореа, само че там наместо автошествие ставаме свидетели на истинска артилерийска канонада със средновековни мортири.
В градчето живеят малко под 2 500 души, които разчитат на постъпленията от туристите /пред вратите на крепостта преброяваме половин дузина автобуси/, а по тесните улички към замъка /възстановен от Ел Сид през 1084 година / въпреки жегата пъплят няколкостотин любители на старините. Заради увеличат потока тукашните власти разработили и защитили проект за 20 милиона евро, с които ще реставрират францисканския манастир, в който се скрили от върлуващата през XVІІ в. опустошителна чумна епидемия жители. Споменът за чумата е жив и до днес: на всеки 6 години от сградата на общината се вадят огромни 4-метрови кукли , а шествието се води от статуята на Богородица край която се изпълняват древни танци.Традицията с кукленото шествие е била възстановена през 2006 година,след като 9 години по-рано от организацията на Пласидо Доминго „Европа ностра“ подсказали, че в него има много „туристически“ хляб. Впрочем в Мореа ще чуем и за антипапа Луна, защото там са се водили преговорите с абдикацията му , но за него в …следващото парченце от пъзела.
С парапланер в скута на папа Луна
Солена глоба от 300 евро отнесе българин, който рискува да кацна с парапланера си в скута на двуметровия бронзов авиньонски антипапа Бенедикт ХІІІ (1394-1423), разположена сред крепостните стени на тамплиерския замък Пенискола в Испания.
Нашенецът се възползвал от традиционния „парад“ на въздушните крила ,провеждащ се в началото на септември и умело използвайки въздушното течение кацнал на гранитната площадка, едва не отнасяйки тълпата туристи, който в този момент си правела селфита с произведението на скулптора – музикант Серхио Бланко.
Авантюристът бил закопчан минути по-късно, освен глобата му конфискували и крилото, разказват екскурзоводите в замъка, където годишно преминават близо 800 000 туристи от цял свят.
Случката не е единствената, свързана с едно от най-знаковите на Испания исторически места, където през 1961 година е сниман историческият филм „Ел Сид“ с участието на София Лорен и където от близо половин век се провежда международен фестивал на комедийните филми. От 4 години замъкът е превзет от реставраторите, които връщат към нов живот покоите на понтифика и най-вече залата, където Папа Луна е приемал гостите си, която е с невероятна акустика. Сред работещите по реставрацията има и двама българи, които напомнят, че замъкът е обявен за паметник на културата още през 1922 година и че на практика това е второто по посещаемост място сред градините на Алхамбра в Гранада.
Бронзовата статуя е поставена през 2009 година след дълги спорове дали Папа Луна трябва да бъде на кон или спешен.За това и поканили да я извае от бронз Серхио Бланко, който е сред най-добрите автори на конни фигури.За работата си ваятелят привлякъл и скулпторите Жозе Мануел Патрисио Торо и Франсиско Хавиер Галан, изработката била осъществена в леярната Антекера /в град Малага/.В крайна сметка обаче решили да покажат Бенедикт ХІІІ в пълното му величие с вдигната за благослов десница. За изработката му били заделени първоначално 80 000 евро, но на финала сметката показала 134 000 евро, разликата била покрита основно от глобите, налагани за неспазване на правилата.
Валенсия на Свещения Граал, Франциско Гоя
и футуриста Калатрава
Най-истинската от истинските чаша (свещения Граал), от която Спасителят е пил по време на Тайната вечеря, се съхранява в катедралата „Успение Богородично“ на Валенсия,категорична е продавачката на бадемовата разхладителна напитка орхата, докато се двоумим дали да влезем в храма или да прескочим до намиращия се недалеко музей на керамиката „Гонзалес Марти“. Напористата майсторка на орхатата уточнява, че лично папа Бенедикт ХVІ /онзи , дето пръв и единствен от досегашните Свети отци сам се оттегли от духовния си пост!/ е признал оригиналността на потира, отслужвайки специална меса с него при посещението си в града през 2006-а. Щом папата го е казал, какво можем да сторим ние, най-обикновените миряни, при това източноправославни. И приемаме за аксиома твърденията, че уж дървената чаша всъщност е от алабастър, а появата му точно на това място през доволно далечната 1424-а година е по волята на Провидението.
Впрочем преди няколко години световноизвестни специалисти като професора по история от университета в Сарагоса Мануел Мартин Буено се произнесоха, че потирът може би и направен в епохата три века преди появата на Христос. Не било изключено Божият син наистина да го е държал в десницата си край трапезата, докато изрича сакралните думи: „Един от вас ще ме предаде!“. Пътем покрай Граала съзерцаваме двете оригинални плана на Гоя, след което хукваме към алеите на футуристичния Град на изкуствата и науката, където фантазията на архитект Сантяго Калатрава се е развихрила до шеметни размери.
Нищо че и тук няма как да не се натъкнем на „издънки“, като така и незаработила /заради течове!/ сграда за концерти и изложби на площада Агора . Затова пък с известна гордост ще можете да казвате, че сте част от онези над 27 милиона, дето от 1998-а до сега са се разхождали по старото русло на река Турия, опустошила Валенсия през 1957-а година. И ако не ви се дават 30 евро за делфин – шоуто в океанографския музей , съвсем безплатно /до 3 ноември!/ ще можете да разгледате седемте гигантски, потопени в кристалните води на изкуственото езеро човешки глави, дело на барселонския художник Хауме Пленса или пък да се пошлеяете на воля сред прекрасните градини край музея „Принц Фелипе“ с неговите над 40 000 кв м експозиционни площи в сграда, оприличавана на скелет от кит.
Монитор
