И ма добри и лоши новини - от нас зависи как ще развием добрите и как ще неутрализираме лошите. Успехът зависи до голяма степен от разумните, но решителни действия, които да не допуснат буксуване и затъване в безсмислени и обезсърчителни дрязги.
Има добри и лоши новини - от нас зависи как ще развием добрите и как ще неутрализираме лошите. Успехът зависи до голяма степен от разумните, но решителни действия, които да не допуснат буксуване и затъване в безсмислени и обезсърчителни дрязги.
Не е за вярване, но най-после учениците поетапно ще започнат да се връщат в училище. Едва ли има родител, който не го иска. Ясно е обаче, че няма да има угодия за всички. Но без тестване няма как в разгара на пандемията децата да се върнат в класните стаи. Начинът, по който ще става, също не е от приетите в Европейския съюз, но за балканските ни нрави е по-сигурно това да е видимо за всички, тоест да става в училищата.
И след като тестовете вече пътуват към тях, е редно да се приключи с “конспиративните” аргументи - нека всички се смирят. Всъщност разработените сценарии за това как ще продължи обучението са достатъчно гъвкави. Нито учителите ще бъдат задължавани да се ваксинират, нито на родителите ще им се отнеме възможността децата им да учат онлайн. Въпросът за ваксинирането е все още личен избор, но не са ли достатъчно ужасяващи репортажите от ковид отделенията, както и статистиката, която доказва, че ваксините предпазват в много голяма степен, докато от влезлите в интензивния сектор от десет само един оцелява и той е ваксиниран. Другата новина, нелицеприятна и достатъчно стряскаща, е, че страната ни вече се превръща в международен център за фалшиви сертификати. Първите сведения за това дойдоха още в началото на лятото, когато по границите бяха заловени от чужди власти първите пътуващи с фалшиви сертификати. Покъртителното е не че бързо се появиха и съответно разкриха дилъри на тези документи – мошеници винаги е имало, а това, че медици с лека ръка престъпват Хипократовата клетва, унищожават ваксини и издават документи с невярно съдържание. Всъщност ужасяващо е, защото цената е загубата на човешки животи. Смайващото целия свят българско самоуспокоение, че “на други може и да им се случи, но на мен не”, винаги е било пречка за всяко добро начинание и в нередки случаи е трябвало да се мине по трудния път, за да осъзнаем, че е добре да следваме пътя, по който цивилизованият свят вече загърбва пандемията. На ловенето на златни рибки в мътната предизборна вода е редно да се сложи край. Не за друго, а защото изборите ще приключат, но битката с пандемията ще трябва да продължи. Шансът е не непрекъснато да се търсят виновни, а да се води тя по начин, който да върне доверието на хората във възможностите на властта. Но това няма как да стане, ако не само учители и родители продължат да гледат лековато на случващото се, а медиците, търговци на сертификати, не бъдат позорно изгонени от лекарското съсловие, което прави чудеса на първа линия. Очевидно е, че и обществените нагласи трябва да са други – на осъзнаване, че този вирус, всъщност е тест за това как трябва да продължи животът ни в бъдеще.
Монитор
