П рофесорите историци Николай Овчаров и Пламен Павлов отправиха отворено писмо до българското общество, свързано с безотговорното поведение на някои църковни служители в условията на пандемията от коронавирус и предстоящите Великденски празници. Позицията на историците е обща с тази на Българския лекарски съюз.
Професорите историци Николай Овчаров и Пламен Павлов отправиха отворено писмо до българското общество, свързано с безотговорното поведение на някои църковни служители в условията на пандемията от коронавирус и предстоящите Великденски празници. Позицията на историците е обща с тази на Българския лекарски съюз.
В писмото се казва: „...Виждаме как всички църкви, а и всички религии, реагират адекватно, поучени от историческия опит. Църкви, джамии и синагоги са празни, а понякога – напълно затворени. Великденските служби се излъчват само по телевизията и в празни храмове. Това се прави включително от нашите сестрински църкви – руската и гръцката. А едва ли може да спорим, че руснаци и гърци са доста по-религиозни от нас като народи. А ние доживяхме да чуем от един митрополит, че просто трябва да се уповаваме на Господ и всичко ще отмине. А „причастяването с една обща лъжичка на много хора нямало да доведе до разпространение на заразата, защото дори при най-страшни епидемии в миналото хората са се причестявали и не са се заразявали. Можело да стане само ако вярата на човек е слаба“. Дали е така?“, риторично питат учените.
Като историци те припомнят, че чумата през Средновековието не е щадяла никого – нито светски, нито духовни лица. На запад умрял кралят на Испания Алфонсо XI, но и първосвещеникът на Англия – кентърбърийският архиепископ, както и епископът на Париж.
Не по-леко е положението на Балканите. От „Черната смърт“ през 1347 г. загинал не само синът на византийския император Йоан Кантакузин, Андроник, но и Вселенският патриарх Калист. При поредното избухване на пандемията през 1410 г. чумата покосила друг Вселенски патриарх - Матей I, неколцина родственици на император Мануил II Палеолог, включително неговият син Михаил, и още десет хиляди души само в столицата Константинопол.
„Колко са загинали в България не знаем, но е известно, че цар Иван Александър свиквал събор след събор срещу нароилите се по време на епидемията ереси. Със сигурност е известно, че при поредното избухване на „Черната смърт“ през 1363 г. умрял Иван Асен Комнин, роден брат на цар Иван Александър, владетел на обширни земи в днешна Албания. За около век имало над десет „избухвания“ на пандемията, която нанесла непоправими щети на България, Византия и други балкански държави и в значителна степен ги направила безсилни пред османското завоевание.
„Нека послушаме науката, нашите управляващи, а и здравия разум. Впрочем, сега, след Цветница, вече знаем, че хигиенните мерки не бяха спазени и причестяването на миряните с една лъжичка на празника бе масова практика. Това безотговорно нарушаване на мерките за безопасност е престъпление, и то не само морално! Нека останем вкъщи поне на този Великден, който е точно 670 години след онзи, черния в Рим. Господ е във всеки от нас. Отците на християнството не са имали пищни храмове и луксозни палати, но именно те са създали основите на религията, която изповядваме днес“, припомнят професорите Овчаров и Павлов.
В експозето си в предисловие на своя призив те разказват, че голямата чумна епидемия, наречена „Черната смърт“ от XIV век, отнесла за седем години 23 милиона души или една трета от населението на тогавашна Европа. Но този ужас имал не само негативни страни. Той променил завинаги западното общество, което тръгва по пътя на Възраждането. Променил се и католицизмът, чиито устои били разклатени от прииждащата Реформация. Това принудило Западната църква да се съобразява с мнението на хората.
Това обаче не се случило лесно. Папа по време на пандемията е Климент VI, французин със светско име Пиер Роже. Избран за папа в 1342 г., той само след 4 години трябвало да се справя с „Черната смърт“, дошла от Азия. Католическите архиереи обявили, че морът е „Божие наказание“ за натрупалите се грехове на хората. Скоро обаче папата бил принуден да търси реални решения за предотвратяване на заразата, защото ситуацията излязла от контрол. Започнали погроми над евреите, обявявани за виновници за катастрофата, срещу прокажените, избуяли и всякакви ереси.
Тогава папа Климент VI се решил на съмнителен ход, който струвал живота на стотици хиляди. В самия разгар на пандемията през 1350 г. той я обявил за Света година като кръгла годишнина от Рождество Христово (точната дата не е известна никому). Понтификът призовал всички католици да извършат поклонничество в Рим, като със специална була „заповядал“ на ангелите да приемат в Рая всеки, който умре от чума по пътя. Историците пишат, че на призива на папата само на Великден в града имало около 1,2 милиона души, които предизвиквали във Вечния град невъобразимо стълпотворение. Но на Света Троица към тях се присъединили още около милион и така кошмарът станал пълен. Същите летописци свидетелстват, че по домовете си се върнали не повече от една десета, а заразата била разнесена из целия католически свят.
Впрочем самият Климент VI по това време даже не бил в Рим. Той се отдавал на развлечения в разкошния си дворец в Авиньон. За да се предпази от заразата, папата се ограждал със запалени свежи и горящи огньове, защото се смятало, че така чумата се прогонва. Но пък само през 1350 г. приходите на папството от даренията на вярващите се изчислявали на повече от 17 милиона флорина!
Тази вълна на чумата приключила през 1353 г., но през следващите векове пандемията се появявала периодично. Чак до XVI в. Западната църква не се решавала да промени заради „Черната смърт“ своите ритуали, изработени на първите седем Вселенски събора. Поредното избухване на пандемията принудило католиците да нарушат „Светая светих“ – да променят тайнството на Евхаристията. Дотогава причестяването на вярващите се извършвало и с Тялото, и с Кръвта, т.е. хората вкусвали на литургията и хляба, и виното. Но в края на краищата западните свещеници разбирали опасността от използването на една чаша. Ето защо се преминало само към причастие само с Тялото Божие, т. е. – с хляба.
Документално това било скрепено с решението на 21-та сесия на Тридентския събор от 1562 г. Тогава било постановено, че получаващият причастие по този начин, приема напълно благодатта, тъй като „Христос пребивава всецяло в Светите Дарове – и като хляб, и като вино“. И едва на Вторият Ватикански събор през 1962-1965 г. това правило е отменено. Въпреки това и днес в повечето католически храмове причастието се приема само във вид на хляб...
Монитор
