Б ългарката Рада Колева -Генова, която живее във Верона е получила над 43 награди за световна, италианска и средиземноморска поезия в последните 15 години.
Българката Рада Колева -Генова, която живее във Верона е получила над 43 награди за световна, италианска и средиземноморска поезия в последните 15 години.
Стиховете й са включени в многобройни алманаси, един от които съдържа творчество на 48 световни лидери в литературата, а ООН й присъжда награда за мир. Сред дългия списък на признанията е и това от от Ордена на Тамплиерите и Академията Арте 74“,които й дават званието „Дама на изкуството на Средиземноморието “. Творчеството й е познато в Италия, Арабския свят, Япония, САЩ, Европа. Днес Рада Колева -Генова иска да завещае целия си архив на България.
Тя работи ивърху два романа, а мемоарите й в чернова са пълни със срещи с невероятни личности, които имат световно влияние. Знаех ли всичко това, когато животът ме срещна с тях, пита Рада и отговаря със смях. Първите три години, не, защото когато стъпих на Ботуша не знаех нито думи италиански, дори не знаех как да си поискам хляб.
Удивително е, че стиховете й, които получават италианско и международно признание са написани направо на италиански. Как се е стигнало до този феномен, разказа емоционално и с жар пред "Телеграф" самата авторка.
Благовещение
На Благовещение 2005 г. Рада Колева- Генова напуска Враца, където живее с един малък куфар и отлита за Калабрия. Малко преди това представя на обществеността в града една от малкото стихосибрки, които пише докато е в България. Събитието е пълно с хора, които я знаят като педагог, админастратор, мениджър на големи предприятия в района, общински съветник от СДС в Козлодуй и общественик. Сякаш това беше вечерта, в която се простихме взаимно, спомня си с усмивка тя.
Дядо Калиник
През 2005 г. г се принуждава да напусне родината, защото въпреки солидната си биография и авторитет, всички врати пред нея плътно се затварят и тя се оказва без препитание. Имах деца, за които трябва да се грижа. Последната възможност, която животът й дава, е да започне като икономически админастратор във Врачанската митрополия. Те лично й се обаждат, но когато трябва да започне, покойният днес Дядо Калиник я вика на личен разговор. Тогава той честно й обяснил, че има неща, които не зависят само от него. Като компенсация за изгубеното време и надежди, й връчил плик със заплата за един месец от 400 лв. и дал своята гореща благословия. Така Рада се оказва в пълна безизходица. От службите за работа в чужбина научава, че може да замине за две седмици в Калабрия, където да замества българка, която се грижи за възрастни хора.
Разговорникът
Когато пристига на едно от най-красивите места на планетата, не знае нито дума италиански. Има разговорник, който обаче на Върха на тока на Ботуша не й върши работа, защото там говорят диалект. По-късно се сдобива с италианско руски и всяка вечер учи думички, изрази, гледайки и телевизия. Това е времето, в което преживява и най-голямата трагедия в живота си, губейки дъщеря си, която умира в болница в България. Не можех да бъда до нея, защото трябваше да печеля пари, които да пращам, за да има семейството й и внуците ми средства. Чува се с детето си, няколко часа преди душата на дъщеря да й отлети. Когато се връща отново в Калабрия, единственото нещо, което я спасява са сините води на Йонийско море, в което тя всяка сутрин плува по три километра, разговаря с Бог и размишлява. Животът не ме пощади с нищо, признава по-късно тя в едно от знаковите си стихотворения в сборника „Душата на маслиновото дърво.“
Верона
Когато зараства раната от загубата, животът я срещна с известна фамилия във Верона. Започва да се грижи за майката на Луиджи Стерци, вече бивш директор на филиала на издателството на Берлускони Мондатори. Семейството разбира, че тя пише стихове и предлага всички удобства за човек, който има нужда от творческа среда. Разполага с възможността да чете дебелите томове литература на италиански, да ползва компютър, дамата, за която Рада се грижи й помага да учи италиански. Това е времето, в което тя започва да пише спонтанно на красивия и звучен език. Разполагайки с достъп до интернет, попада на Съюза на писателите в Италия. От там виждат нейните стихове и започват да я канят в различни конкурси, тогава получава и първите си отличия. Става асоцииран член като чужденец. А организацията популяризира нейните творби.
Лидия Берлугони
Рада Колева си спечелва изключителен авторитет и уважение. След фамилия Стерци, с препоръки от семейството попада при Лидия Бергулиан, вдовица, която имала нужда жена, която да й бъде преди всичко компаньнока. Лидия е един от най-големите учители по език и италинска култура за Рада. Знаеща пет езика, от семейството на големи фабриканти от Австрия, с еврейски произход. Тя имала нужда преди всичко някой да й чете, защото страдала от слабо зрение. Двете осъмвахме над книгите. Пътували до Флоренция, градът на Ренесанска, музеи, изложби, театри. Получих изключително закалка и знания, споделя българката. И преди всичко подкрепа и милосърдие, спомня си тя. По това време вече владее отлично езика. Лидия пък е първият й слушател и коректор. Рада започва да публикува първо стиховете си в страницата във Фейсбук.
Палермо
Един ден получава писмо в личната си поща от Сандро Серрадифалко, артистичен директор на ЕА Едиторе, Център за популяризиране изкуство и литература със седалище в Палермо със световно влияние. Той изказва възхищенето си от публикциите, които чете с възторг и предлага центърът да популяризира творчеството й. Така тя попада в топ световните класации. От този момент нататък за нейната поезия знаят няколко континента. Междувременно получава награди за стиховете си от различни конкурси, международни участия. Именно къщата в Палермо е тази, която предлага името и за награда за мир на ООН. Както и да бъде включена в алманаха на световните лидери по литература.
Открих Бог
Историята на Рада Колева- Генова, за да бъде разказана са необходими стотици страници. Това е малка частичка от пътя й към световната известност. Славата с нищо не ме промени, казва тя. Днес тя отново се грижи за възрастната Лилиана Дрованди Саладино, пенсиониран преподавател по италиански и латински в университета в Пиза. След като напуснах България, Бог ми изпрати точните хора, които да ме шлифоват като диамант, разказва Рада. В Италия срещнах милостта, Бог и красотата на италианската душа. В тази страна открих свободата да съм това, което съм, без страх да бъда себе си. Нещо, което съм търсила цял живот, завършва разказа си тя.
Монитор
